Неспокойствие
720
0
0
Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари вестници, пълни с ненужни никому обяви за запознанства. Самотните сърца се залепват за обувките. Колко досадно! Изненадващо, един номер позвънява и страницата отлита към щастието. Не е моето. Нито твоето. Но някой се среща с надеждата.
Обади се.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
