– Ти пък кой си?- реагирам само с леко любопитство и почти без учудване на появилия се пред мен от нищото мъж, облечен с червена роба, обут с червени ботуши и с видимо изкуствени бели брада и мустаци. Отначало се стрясках при материализирането на разни обекти и субекти ама с всичко се свиква.
– Няма „Здравей”, няма „Добре дошъл”! Ама че посрещане!
Нахален и със самочувствие! Не стига, че се е изтипосал неканен, ами и да му се радвам.
– Дядо Коледа съм! Не виждаш ли? Не се ли радваш?
Поглеждам тъпо.

 – Какъв Дядо Коледа, бе? Да не съм в детската градина? Я махни тоя комуфлаж!

 Без съпротива, с темпо като за стриптийз (само дето подходяща музика липсва) „гостът” започва да разлепя брадата и мустаците и да сваля костюма.

 –Аз съм новият пратеник от Центъра…
Започвам малко по малко да съобразявам. Обаче малко. Чудя се защо точно така трябва да изберат да изглежда новият. Класифицирам външния му вид някъде по средата между хлапе и плейбой. Ще го осиновявам ли, що ли?
– Къде е Поаро? – питам с леко раздразнение.
Сега новият гледа неразбиращо. А уж четат мисли! Търпеливо обяснявам, че наричам Поаро съществото от Центъра, с което съм контактувала до сега.
– Ааа! Ръководител ми е на курса по галактически контакти. Специализизирам за особено отдалечени от центъра области. И правя проучване …

Преди да е завършил обяснението се появява лека мъглица, която започва да се сгъстява. Постепенно от нея се оформя силует, който след малко се превръща в индивид, изглеждащ досущ като стоящия пред мен. Мисловният процес и при мен, и при първия пристигнал изглежда е замрял, защото комуникацията – телепатична и словесна секва. Доколкото мога да разчитам емоции на същества от централния галактически район, новият направо е зяпнал от изненада и притеснение. Защото пак се появява мъглица и вече се материализира трети Дядо Коледа.

–Какво става тука, бе? Какъв е тоя десант? Планетата ли ще завладявате? Тъкмо съм започнала тирадата и пак се появяват светлинки, постепенно се сгъстяват и се материализара не друг а самият Поаро. Поглежда строго към  първия „нов” …
Той наистина му бил студент… Ама най- калпавия и недоучен. И безотговорен, щото решил да се забавлява с преходи из времето и пространството. И нали недоизучен, объркал нещо при настройките и се мултиплицирал при телепортацията- един вид се клонирал, ама с малко изместване във времето.
–Уф, няма оттърване от калпави, несериозни и недоучени ученици, студенти и специалисти. Направо съм развила непоносимост към такива. То и затова „новият” ми се струваше дразнещ от пръв поглед.  И хич да не си мисли, че  клонирането на  некомпетентни  му е патент. Това отдавна го използваме в родината.