Добър ден, моя стара заздравяла Любов! Нежността целува устните ми и изгарям в желание да докосна Сърцето ти! Радостта блика от очите ми и аз плача в страст погубваща разсъдъка ми! Цветя разцъфтяват в косите ми и ухаят на Любов!

Ухаят на мен, любими!

Обичам те!

Копнея те!

Жадувам те!

Сега!

Ела!

... ЗАЩОТО... МНОГО СЪМ ЖАДНА и

           ... Превърнах Самотата във Фетиш!


Забравих за себе си, много отдавна. С Времето всичките ми философии за живота отпаднаха. Сега вися в Пространството "подкована" на теория, но в действителност сама... Понякога от безсилие (толкова рядко ми се случва), се предавам на умората да "освирквам" мъжете и се оставям на потребността си да съм жена. Миг откраднато "щастие"... Много мисля за Утре... За да не сгреша, стоя на едно място и чакам нещата да се случат... А те май не се случват така... Трябва по-деликатно да излизаме от живота на хората, за да не боли, защото понякога е толкова късно да ти се извинят! Вися в Пространството - без философия сега, но знаеща едно: Че най-простите неща са най-сложни в своята същност и как повечето ни "ИСТИНИ" са СУЕТА... Питам задъхана: А моето щастие къде е!? ...? Дали въобще опитвам да Го доближа... Гледам към Огледалото на стената и в очите там чета ПАК оня призив: Да живеем с УБЕДЕНИ Сърца и дори ние самите да не вярваме в това, дори САМО ЗАРАДИ ЕДИН човек си струва да продължим през студа!...

Не зная дали съществува истинската Любов и понякога се съмнявам в нея, но ми харесва мисълта за това и начина, по който се чувствам, когато изживявам идеята, крепила света дълги времена... Пристрастих се към усещането да съм влюбена в самата Любов и спецификата на израза ми касаещ този фикс-идеал...

Искам да затворя очи и да потъна в Красивото на Топлото!... Искам да вдъхвам от Невинната свежест на утрото на моите надежди! Искам да сбера цветя за ТЕБ и МЕН! :) Искам да запазя близостта на емоцията си и емоцията на есенните слънчеви лъчи!

                                 Влюбете се отново в себе си и си повярвайте... ... ...

!!! Нека не мислим за лошото на другите, нека не анализираме ЗАЩО и КАК?... Това е техният живот, това е тяхното Аз, а ние имаме толкова малко време за себе си, което да превърнем в щастливи дни и нямаме време за чуждото "Лошо"...!!! Нека не плачем за Малките неща, но всъщност ЗНАМ, че който има Сърце за дори почти невидимата болка, може да се радва по същия начин и на " МАЛКИТЕ" радости предлагани ни от живота...

Не се страхувайте да изразявате на глас това, което желаете толкова силно, че чак ви души желанието и стомахът ви се свива в трепет! Разтваряйте се сред желанията си и искайте мечтите ви да станат реалност, защото дори сбъдването на една-единствена мечта провокира Съдбата ви и вие завъртате спиралата на живота си на нова степен, различна от тази и определено по-дърпаща и по-тласкаща волята ви към Върха... Милвайте се чрез общуването си със себеподобни и търсете отношения, които ви хранят, а не ограбват емоционално! Общувайте с хора, на които не е нужно да обяснявате състоянията си на духа и които остават до вас, когато сте отчаяни и търкалящи се в прахта. Искайте тези, които ще застанат до вас, когато не можете да си вдигате гащите сами и тези, които ще ви къпят при нужда, без да ви карат да се чувствате неловко от свойта безпомощна голота. Виждайте с очите на Сърцето си и не забравяйте, че най-красивото е невидимо за плътта и се усеща само с Душата:)! Искайте само истински неща! Няма време за театър на чувствата! Животът не е хазартна маса и след падането на завесата на дните ни няма втора прожекция на същите ни дни! Искайте все по-включващи отношения за себе си! Искайте съпричастност към Духа! Искайте Жива Душа и не бъдете събирач на контакти, а на човешки сърца! Бъдете убедени в идеите си и ценете емоциите си, провокирани от чувства плод на Вашият АЗ :)! Помилвахте ли Душата си!?... Сега! Защото утре не съществува! Защото вие живеете винаги във времето на МИГА!

ДА!

През личните си изпитания трябва да преминем САМИ...

                                                                   НО!

В Ъглите на нашите трудности винаги има по един човек, който ни помага да се върнем на Пътя, правейки завой и виждайки трудността от друг различен момент и други различни чувства... ИСТИНАТА СЕ СЪБУЖДА ЗА НАС в моментите на преодоляване на "трудностите" в живота ни - ТУК и не само СЕГА!!!