Празно е в душата ми, сърцето бие сякаш... напразно, щом теб те няма. Отдавна не плача за теб... просто сълзи не ми останаха. Ако ме питаш дали те желая както преди, няма да мога да отговоря, защото ми липсва дъхът ти, кожата ти, устните ти, но не и лъжите ти... те убиват чувствата ми към теб. Нещо в мен трепери непрестанно, нещо в мен се къса постепенно... не мога да го опиша, то е като цигарен дим, който обърква мислите. Ако можех да те върна само за ден, а след това да забравя ВСИЧКО помежду ни... Ах, как те мразя, как те ненавиждам за всички сълзи... когато го изричам, ме боли, боли ме, защото напук на всичката тази омраза не мога да те забравя...