17 мая 2016 г., 22:27

Откъс

1K 0 0
2 мин за четене

Глава 13

            Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха куршуми?

            Тя продължаваше да бяга, а сърцето й препускаше по-бързо от нея и подскачаше като акробат под блузата или роклята, или с каквото там беше облечена. Дано да е с рокля, че да й отива на токчетата.

            Мислите й изскачаха от главата й, завихряха се около дъха й като торнадо и се удряха в стените като топчето в играта пинбол. От време на време дори виждаше разноцветни светлини като в казино, когато някой спечели джакпота или все едно някой я е ударил с ръжен в слепоочието.

            Нямат ли свършване тия стълби?!

            Страхуваше се, че я наближават, че всеки момент ще я хванат, усещаше пръстите да докосват яката на палтото й (палто?).  В този момент огърлицата й се скъса и диамантите се пръснаха по стълбите като гробище от звезди, сякаш небето беше погребано в краката й. Почувства лека болка от одраскано по врата си. Дали беше от огърлицата или от ноктите на преследвачите й?

            Тя пое дъх хриптящо и се втурна с последни сили надолу по безкрайните стълби и си помисли, че отстрани сигурно много напомня на Алиса, само че едва ли отиваше в страната на чудесата.

            В този момент реши, че твърде много се отвлича в глупави мисли, предвид ситуацията, в която се намираше (не че имаше представа каква е тая ситуация) и се опита да се концентрира в бягането си, но точно тогава, дали някой я бутна, дали се подхлъзна на диамантите, но подви крак, загуби равновесие, косата й се разпиля в знайни и незнайни посоки, дори едната леща изпадна от окото й, удари се в някаква част от тялото си, но не можа да определи коя и започна да се търкаля по стъпалата абсолютно професионално и с ясното убеждение, че така е по-бърза от преследвачите си.

            Тогава стълбите свършиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...