ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в средностатистически блок в сгъчкан комплекс.
Имаше двама-трима щастливци, които се прибираха в по-ранните часове и си паркираха волно, дори с мръсна газ. Но час след това започваше шоуто на виртуозите. То не бяха магични маневри, при които колите се разминаваха на косъм разстояние - и то косъм след химиотерапия, то не бяха техники на паркиране... И ако случайно си вместил някъде любимата си желязна играчка, и ако още по-случайно по-късно излезеш да изпушиш цигара на балкона и той гледа към паркинга, се почва ужасът. Ама все така се оказва, че около твоята кола има място за паркиране и някой недоклатко си заплюва мястото. Ако е с малка кола, си дърпаш спокойно от цигарата и се наслаждаваш на и ...