Писател

Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша-  когато друго не мога и когато всичко мога но не и писане. Искам да усетя полетите сред облаци, изрисувани със стотици прилагателни. Искам да използвам хипербола, за да покажа сатиричното сред тъжното. Искам да измислям анекдоти, за да успокоявам главните ми герои.

Ще ми се , това да беше моето призвание, сред редовете заврян-кадрови редник от полка на Писател. Искам, да проверявам на практика написаното от мен. Да развивам теми, по-дълбоки от океана и да изследвам реакцията на пациенти-докато пиша за лекарският кабинет. Искам пак да мога да строя сградите, докосващи небесата и да редя из земята-гори, реки и планини. Искам отново да зареждам мастило и да стоя пред белият лист- чакайки команда, като добре обучена хрътка. Искам да мога отново да летя, дори по земята.

За жалост, скоро няма да се случи. Писателят в мен умря, започнах да раста и се оказах  в грешната борба. Битката която водя сега, напълно ме уволни от поста ми на кадрови сред житните класове. Вече няма дa опитомявам думи с мастилен камшик. Няма да се правя на цирков артист, заради личната ми болна амбиция. Вече просто искам…да стана герой от мое произведение. Да участвам там за където само пишех.

Искам, като чернова да изчезна…