11.
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувствата си, или просто се бе уплашила, че ще го изгуби като приятел и бе заблудила и самата себе си? Не действаха ли и двамата прекалено прибързано, без да са сигурни какво правят? Всеки мускул по тялото му бе като вързан на възел. Знаеше, че ще мине много време преди да може да се отпусне и да приеме нормално ситуацията – ако нещата естествено се развиеха добре оттук нататък.
Не знаеше как ще работи днес, но отиде в редакцията, за да се разсее. Като разгледа сутрешния брой на вестника, други мисли се появиха в ума му. Седна на бюрото си и обори глава върху ръцете си. Юрий . . . това копеле… ако имаше нещо общо с убийството на Валентина! Е, едва ли чак с убийството. Но дори само ако я бе познава ...