Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, правилно ли е това, което искам, или не. Струва ли си?! Стоя тук на този праг и наблюдавам, чакам подходящия момент да се вмъкна. Но преди да направя първата крачка, искам да знаеш нещо. В главата ми винаги е бил един малък хаос, в който можеш да се изгубиш. Каталог за грешки, контролиран от съвестта.
Знаеш ли, мамо, наблюдавам живота отстрани и съм доста огорчена. Това, което ме кара да не мога да спя, сякаш другите хора не го притежават. Никой не се притеснява за това, че е казал на някого лоша дума, за това, че е нагрубил някого. А защо мен така ме тревожи? Защо ме измъчва така? В мен ли е грешката, мамо, или другите грешат? Гледайки отстрани, виждам само едни роботи, заключили сърцата си съ ...