ПО ПЛАН

   Беше като разтуряха ТКЗС-то. Така де, селото.

   Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя все една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.

   Лани така, когато циганите ѝ обраха орехите.

   Тоя път работата сериозна.

   В читалището, до канцеларията имаше една тъмна стаичка, склад. Знамената държаха там и плакати-млакати, за 1-ви  и за 24-ти май, за 9-ти септември. Украсата на читалището по Нова година и лозунга за панаира – връзваха го на двете тополи: „Добре дошли!”

   И на Ибрям тъпана: кметът му го заключваше, да го не думкат за щяло и нещяло.

   Там държаха и няколко ковчега – да са под ръка. Нагласени, готови, само чакат пълнеж.

   Комисията изхвърли всичко – плакати-млакати. И ковчезите барабар.

   Ибрям си взе тъпана, даскалът прибра Кирила и Метода, другото – на площада, за народа.

   – Хайде – дихти баба Гина – да идем да си земем по един. Впрегнала съм каручката.

   – За к'во ти е мари, жено? – питам и се кръстя.

   – За к'во, за к'во! Демокрацията може да не умират, ама ние сме си от едно време, т'ва си знаем… Пълним ги слама, туряме ги в плевника... Тоя ден децата да не се харчосват! Ни хляб яде, ни вода пие. По план.

   Отидохме, взехме. Бяха останали два, поочукани, ама нищо, Митю за една шишичка ракия ни ги стегна.

   Мина не мина, пак баба Гина. Сега пък, викам си, за к'во?

   – Ти си – вика, – по-млада, по се държиш. Аз съм си по реда. На младите рекох, и на теб да си поръчам: не ща в града! Там сега ги горят! Ка' щяло, марии, да ме заторят в една кутийка – не ща! Всичко ми е готово. И словото Верка ми го написа – да се не плюнчи новата кметица! И пенцията при тебе да стои – да ми не ровят да я търсят. Сандъка си не давам! По план.

   Хъката-мъката, разбрахме се, която от двете остане, да следваме плана.

   Мина не мина, пак иде:

   - Митю в неговия да насади квачката, да гледал пилета! Как ще легнеш сетне бе, човек? Такивата – вика – да ги горят! По план.

   Оставѝ се.

   Дойде лятоска дъщеря ѝ. Тука-там, к'во е търсила не знам, завряла се в плевника. Сигурно за яйца, едната кокошка се губела къде снася. Ровнала сламата – ковчег. Изкарала си акъла. Че доктори, че врачки, че баячки… За малко да изтървем жената.

  Ей така, щяхме да развалим плана и сандъкът да иде за друг.