Понякога съм ядосана... не, не ядосана, а направо бясна! Понякога съм тъжна... и обезкуражена... Понякога весела и щастлива, с усмивка на лицето! Хора, толкова много хора и обещания... Ах тези обещания, които ти дават, а после просто забравят за тях. По-лесно би било да сложа поредната маска и да играя ролята на непукист, но така няма ли да бъда просто като другите? Да се слея с тях? Не искам това, но няма да позволя и да си играят с мен! Ако ще играем игра, то тя ще е по моите правила! На моменти се чувствам така сякаш времето е спряло... и съм в застой... и това ме побърква. Чудиш се от къде да започнеш, за да оправиш нещата... Да подредиш пъзела. Да следвам сърцето си или слушам разума? Да се впускам лудо или да обмислям? Да обичам силно?

Въпроси, въпроси, много въпроси... един след друг. Отговори, искам ли ги изобщо тези отговори? Единствено искам да се слея с музиката. Истинско съкровище, вълшебство. Спокойствие облечено в красива мелодия! А писането, писането ми помага. Споделям на белия лист. Описвам му емоциите си и дилемите, а той сякаш ме разбира. Смисъла е в това да се бориш и отстояваш позицията си! Да преследваш неуморно мечтите си. Да ги гониш всеки ден... и да ги настигаш, а след това да ги изживееш и запазиш! Чара е в това да препускаш смело, винаги! За това нека не спираме, а продължаваме да тичаме така устремено към тези цели и мечти, с усмивка на лице и голяма любов в сърцето и душата ни!  

С.Н