Не можеш да устоиш нали? Тези перфектно сини очи не те изпускат от поглед. Следят всяко едно твое движение, познават те отлично, без ти дори да подозираш. Знаят начина, по който извиваш китката на дясната си ръка и как подпираш елегантно брадичката си,  знаят какво означава онази твоя леко крива усмивка. Знаят отлично как леко стъпваш, когато танцуваш. Познават онова дяволито, танцуващо пламъче в очите ти. Защо ли?! Дори и те не знаят, но собственикът им реши да те опознае, без дори той самият да разбере защо.
   Всъщност, първоначално всичко бе една закака. Някак ви бе забавно и на двамата. Той те хареса, поне по това, което прочете в очите ти, миличка - хареса му дяволчето, което видя. Ти не беше като другите му приятелки, за него бе интерес, някак странно, но факт. Той беше един от най-красивите, същински Казанова, който пленяваше много бързо момичешките сърца. Обичаше да си играе с косите на момичетата, да шепне жадно "Обичам те!" на всяка една от тях, без дори да изпитва нещо. И после те наистина страдаха, но го преживяваха. Само че в онзи момент, в който се появи ти, нещата се промениха - той осъзна какво е да чувства. За първи път на лицето му се появи не онази самодоволна усмивка, а истинската и прекрасна усмивка, която бе знак, че най-после сърцето му се е разтопило. Той наистина те обикна и за първи път го бе страх да не загуби нещо, но загърби чувствата, за да може да те довърши до край. Беше му интересна, но така и не му омръзна. 
   Той също не ти омръзна. Ти ми разказа, че наистина първоначално не си го обичала, но с времето си започнала да изпитваш нещо към него.
  И все пак и до ден днешен не сте заедно, така и не знам защо. А ти твърдеше, че винаги трябва да сме с човека, когото обичаме...