Исках не аз да разкажа тази история, не аз да съм тази, която всички обвиняват, на която някой съчувстват. Но не мога...всички са мъртви.  Но това не е история, чието съдържание е трагично. Да, трудно е, изгубих всичко... или поне така си мислех... Аз съм Роуз, тийнеджърка с усложнен живот. Живея според правилата на дявола . Лято 2015 изгубих родителите си в катастрофа. Трудно беше, но емоционално все още не съм рухнала. Приятели... какво е това ? Не разбирам думата ''приятелство''. И не искам ... Гадже? Купони ? Свалки ? НЕ ! Какво е това ? Винаги съм била от нищожеството в гимназията ... дори след смъртта на нашите. Никой не ме пожали. Но това е реалността. Не съм фея, магьосничка, нямам таланти, способности... Аз съм просто Роуз. Момичето с русата коса, сините очи и бялата като сняг кожа. Бях различна. Според някой по - надута заради външността си. Според други бях използвала като извинения смъртта на мама и татко да си поплаквам в часовете. Но не ... аз съм едно момиче, обикновено момиче. Аз съм просто Роуз...Но това не е трагична история, напротив края е страхотен. Това е романтична комедия ... :3

     К-к-какво... охххх отново тази аларма... СПРИ ! Глупава аларма! Чуя ли я, знам, че кошмарният ден започва. 

- Роуз, ще закъснееш ! Слез долу, мила. - Това бяха обичайните думи на леля ми. Единственият човек за мен. Чуя ли ги, изпитвах хем топлота, хем ужас, че отивам към сигурна смърт в училище.

   Изкарах часовете по обичайния начин и както обикновено се поразходих в гората... За разнообразие тръгнах в различна посока, но имаше нещо интересно... КЪЩА ?!?!? Това е къща ?!?!? Дали ако не вл--.. НЕ РОУЗ, НЕ !!! Какви мисли ми се въртяха в главата да вляза в изоставена къща, приличаща на демонски дом за измъчване на полухибридни същества ?!?!?! Нямаше да вляза!!! И ето как стигаме до момента, в който милата аз отваря вратата на демонската ''измъчвалница''... ОХ, Роуз, Роуз. Вътре бе изненадващо уютно, топло и к-каква е ... каква е тази миризма ? Миришеше на цъфнала лилава лавандула. Но не беше само миризмата. Можех да усетя присъствие ... Оххх аз и моята извъртяна представа за -- ДОБРЕ ИМАШЕ НЕЩО СТРА-А-А ... И в момента, в който се опитах да изрека думата ''странно'', чието изричане и хора с говорен дефект биха могли по - лесно да я кажат, се бях озовала на земята. Нещо ме бутна или не... някой ме бутна. Беше ме страх да отворя очи, но нямах избор и бавно с доста голяма несигурност към последствията отворих очи. Над мен имаше сянка. Жена ? Не, не... Мъж ? Какво беше това и защо беше над мен ?! Това не беше най удачния въпрос, който требваше да си задавам точно в момента в който лицето на въпросното нещо или някой се видя. Това бе висок, смея да кажа наистина красив мой връстник. Но имаше проблем... това беше ли човек ?!

   - Хей, ти изчадие на земята ... КАК СМЕЕШ ДАА---- ! Н-н-но ти си момиче !!!!????? - изрече въпросното ''нещо''

 -  А-а-а-а ПОПАДНАЛА СЪМ В ХИБРИДСКИ, ДЕМОНСКИ, ВЕЩЕРСКИ, НЕ ЗНАМ ... КАКВ--

 - Млъкни, палачинке !

 - Ти как ме н-нар-р-рече ?

 - Коя си ти ? - очевидно му бях по-интересна, отколкото съм била някога на когото и да е.

 - А-аз съм Роуз. А-а-мми т-т---

 - Виж ще ти викам палачинке. Сега, бягай !!!!!!!

 - Но какв--- !!! - и тогава от нищото се появи мъж с дълги червени коси, по лицето му личеше, че не беше добронамерен .

 - Бягай палачинке, бягай !!!

    Благодаря за вниманието . Очаквайте следващата седмица по това време глава 1 част 2 :)