Знаеш ли, ще ти разкажа приказка една...

Да, на теб, на теб точно. И на теб също. И на теб.

И на всеки, който иска да я чуе!?

Имало едно време едно момиче най-обикновено.

То  било скромно, мило,

понякога тъжно, а понякога игриво,

малко бледо на моменти,

но умно и талантливо.

Това момиче било всъщност млада жена.

Но не била тя глупава и наивна,

нито безумно доверчива,

но подмамил я един принц

с лъжливи думи и манипулации грозни.

Жертвала за него всичко тя,

борила се с все сила,

да запази приятелството искрено

със този принц така добър.

Но не било това принц,

а крастава жаба

и наранил я той жестоко

със свойта подлост.

Страдало тъй тежко сърцето

на таз девойка мила.

Не съжалявало за нищо то,

но грешките осъзнавало добре.

Това сърце и таз душа

били толкова нещастни

дори и с краствата жаба,

а искало нашето  момиче, тъй обикновено,

през цялото това време,

едно едничко нещо само.

Нещо съкровено, истинско

и тъй свято за бедното момиче. ЛЮБОВ!

Любов то просто искало.

И в един прекрасен, слънчев ден

забелязало я това момиче

един, не принц, а крал дори.

Но не бил той просто крал,

той бил сбъдната мечта.

Не бил надменен и надут,

както очаквало то.

Той бил прекрасен - мил и нежен,

с внимание дарявал я той

и с комплименти я обсипвал.

Тя искала точно него,

точно такъв, макар и не идеален,

но обичала го тя с все сърце.

И тогава, в този миг,

превърнало се простото момиче

в принцеса  неземна.

Тя летяла, тя пеела, тя танцувала,

радвала се на живота и ден, и нощ.

Тя имала стимул, тя имала

вяра, тя имала надежда.

Тя имала НЕГО!

Не можела да повярва,

че тя била толкова щастлива,

че тя била безгрижна

и игрива като малко дете.

И то благодарение на него!

Той ú дал криле!

Обичала го тя тъй силно (до болка),

обичал я и той.

Е, не мога аз да кажа колко,

но истина била таз приказка красива.

Във вълшебство къпела се

таз принцеса малка

и със сияние, като името си звучно,

дарявала света.

Но един ден, в един безумен миг

гръм ударил таз принцеса

и разбил се целият ú свят

на милион парченца.

Нямало мечти за нея вече,

Нямало целувки нейни,

нямало прегръдки топли,

нямало я усмивката една,

която дарявала я с топлина.

Нямало го НЕГО - напуснал я той!

Напуснал я, просто ей така.

"И защо, защо?" - питала се тя.

Не искал да я наранява той

със държанието си грубо.

Не искал тя да страда,

но приятели да си останат !!!!

Как фалшиво звучат тез думи безумни,

как кънтели те в малката глава

на нещастното момиче отново и отново.

Отново е момиче просто тя,

отново обречена е тя да страда,

отново е сама, без любовта.

И се чувства тъй пуста, тъй празна.

Всичко е било лъжа,

илюзия красива,

а бе тя толкова щастлива...

Къде остана таз любов неземна !!??

Кога отвя я вятърът тъй далеч.
Но не вятърът виновен се оказа,

а зла вещица една.

Без милост омагьосва тя мъжете вред,

с мили думи, погледи игриви

и закачки уж невинни.

А зад тая маска

демон лош се крие

и без насита всеки хапе,

и без жал захвърля после

плячката доволно,

и към нова се стреми.

Ах, защо достигна тя

със отровата си силна

нашата принцеса мила?

От нея как би могла да се предпази тя,

та тя е толкова добра и мила,

но наказа я съдбата пак

и отне ú мъничкото щастие в живота.

В мрак и тъма потъна нашата принцеса,

изчезна нейната усмивка топла,

изчезна блясъкът във погледа ú светъл,

изчезна и смехът ú весел,

изчезна детската следа последна,

но не изчезна тя.

Не, духът ú жив е още

и ще се бори, ще се бори

заради вас приятели

и заради себе си най-вече.

Ще се бори със тъгата,

с мъката непосилна,

с коварството и злобата,

и през ада ако трябва ще премине,

но ще живее дори и като момиче,

а не като принцеса знатна.

Вий за нея не се тревожете.

ще черпи сили тя от спомена

за онези дни блаженни.

За НЕГО може да се пребори,

но и без него ще се справи,

защото печели сила тя от трудностите преодоляни

и от приятелите верни, като вас,

които подкрепят я във тоз час.

За днес това бе всичко,

но историята бледа не свършва тук и в този час,

но сега пожелаваме ний

едно едничко нещо само

на нашата принцеса любима:

да запази себе си

и да вярва в любовта,

защото ще дойде тя отново някой ден при нея.