Здрасти,

много дълго обмислях какво да ти напиша. Дори да не го прочетеш, дори след това да го изтриеш - някои неща са факт.

Колкото и време да е минало, аз не съм променила усещанията си и сигурно няма и да ги променя. Направих много грешки и повечето са били абсолютно съзнателно. Обмисляла съм хиляди пъти как заставам срещу теб и ти казвам нещата такива, каквито са, но никога не го направих. Страхувах се... да не загубя нещо красиво, което имах, но накрая резултатът е още по-ужасен. Но знаеш ли какво разбрах - аз просто съм била една глупачка, заблудена и наивна. Никога не съм те имала и никога няма да те имам. Трябваше да го осъзная още преди много много време. Трябваше да видя, че действията ти говореха без думи, но не го направих.

Малко по малко ти започна да ме заличаваш от живота си. Само не разбирам защо не го направи изведнъж, точно както не един път си ми казвал и както знам, че няма да ти е проблем. Може би си ме харесвал, може би си ме искал, но никога не съм ти липсвала и никога не си ме обичал. И аз никога не съм и няма да бъда твоето момиче. Момиче ти си имаш. Пречупих се, мислех да направя нещо, за да успокоя себе си, но не го сторих и няма и да го направя.

Това, което си казал на сестра ми, е... не знам дали мога да го коментирам. Приятелките ми, сестра ми... всички те харесват много, всички са те защитавали постоянно и с всички съм се карала заради теб. А ти с лека ръка ги изтри... за да се защитиш от мен...

Може да съм те лъгала, но никога не съм ти мислела лошото, а прекалено късно разбрах, че съм ти направила още по-лоши неща.

Какво изтри още? Снимките... писмата... всичко ли изтри? Сигурно... ти не искаш да имаш спомени най-вероятно, сигурно и нямаш спомени.

Жал ми е, жал ми е, защото аз не се осмелих да изтрия и да изхвърля нищо, което да ми напомни на теб, но ще го направя. Винаги съм правила каквото ти искаш, сега ще направя каквото и ти правиш. Снимката, която стоеше в рамка, нещата, които си ми купил, снимките... ще залича и щастието си, когато беше на рождения ми ден.

Продължавай живота си, продължавай го без мен и се надявам да си истински щастлив. След телефонните разговори, смс-ите, които ми остави в паметта на телефоните си - след тях нямам право да се заблуждавам, че ми липсва нещо познато.

Липсва ми един човек, липсва ми, но той не мисли за мен и липсата единствено ще ме погуби.

Най-вероятно ще ме изтриеш и от скайп, направи го, когато прецениш, аз никога не съм имала желание да го правя, нямам го и сега.

Помни, че те обичам сега, когато пиша това. Ще те обичам и когато го прочетеш. Ще те обичам и много време след това. Най-истинската любов, която съм имала, няма да я забравя никога. И дълго ще сравнявам всичко и всеки с теб. Нека се погубя... и без това нещата, които те накарах да правиш спрямо мен, ме погубиха отдавна. Съжалявам, не търся и отговор, защото знам какъв точно ще е той. Ако мислиш да ми пишеш, че съм започнала с глупостите пак - спести ми го. Когато изпиташ това, което изпитвам аз и се държат с тебе така и не виждаш друг изход - ще ме разбереш и ще спреш да казваш, че са глупости.

Нека залича спомените си за теб, материални и духовни .... За да спра да ти преча да живееш и да си щастлив. Правих го достатъчно дълго.

И по телефона няма да те тормозя, колкото и да искам да те чуя.

За мен просто няма друг изход, освен да стоя и когато съм сама, тихо да плача за най-красивото нещо в моя живот, което никога не беше мое.

Обичам те и много се пази!