Здрасти,
много дълго обмислях какво да ти напиша. Дори да не го прочетеш, дори след това да го изтриеш - някои неща са факт.
Колкото и време да е минало, аз не съм променила усещанията си и сигурно няма и да ги променя. Направих много грешки и повечето са били абсолютно съзнателно. Обмисляла съм хиляди пъти как заставам срещу теб и ти казвам нещата такива, каквито са, но никога не го направих. Страхувах се... да не загубя нещо красиво, което имах, но накрая резултатът е още по-ужасен. Но знаеш ли какво разбрах - аз просто съм била една глупачка, заблудена и наивна. Никога не съм те имала и никога няма да те имам. Трябваше да го осъзная още преди много много време. Трябваше да видя, че действията ти говореха без думи, но не го направих.
Малко по малко ти започна да ме заличаваш от живота си. Само не разбирам защо не го направи изведнъж, точно както не един път си ми казвал и както знам, че няма да ти е проблем. Може би си ме харесвал, може би си ме искал, но никога не съм ти липсвала и ...