На прозореца тихо почука камъче... това беше сигналът - Мила беше предупредила всичките си приятели да не звънят, за да не безпокоят хазяите... Показа се на терасата - беше Кольо - брата на първото и (вече бивше) гадже... с учебник под мишница. Кольо беше още ученик - но не от ония прилежните, а от разпасаните, разхайтени ученици, за които да учиш беше мръсна дума... Важното за тях бяха излизането, дискотеките, пиенето и... може би вече и жените... От няколко месеца, по молба на майката на бившето си гадже - Живко, Мила беше започнала да помага на Кольо по немски - предмет, който, въпреки че беше задължителен в училище, Мила доста се съмняваше, че малкият едва ли беше разгърнал досега учебника и въпреки това се съгласи да помогне - все на нещо щеше да го научи, колкото да изкара една тройка, завалията...  Езиците се удаваха на Мила, въпреки че специалността по която следваше, беше математика и физика... Знаеше английски, немски, руския - естествено... нали още бяха в преход от комунизма...
Отиде и тихо отвори пътната врата - да не наруши спокойствието на хазяите, а и не само затова - неприятно и беше да я следят и подслушват, когато имаше гости. Кольо влезе, седна на стола до масата - която използваха по съвместителство и за хранене и за учене. Беше и направило впечатление, че иначе наглия и нахакан младеж идваше кротко и покорно на "уроци", въпреки че тя беше вътрешно убедена, че не разбира и една нейна дума... Може би родителите му го стягат - мислеше си... но без значение от причините за поведението му, тя отвори учебника за да види какво са им преподавали днес... Прочете накратко и бавно и внимателно се зае да разяснява думите и граматиката по урока... "Пак този втренчен поглед" - тайно се ядоса тя... "Само се хабя да обяснявам... той блуждае и не чува нищо..."  "Кольо!" - изведнъж го стресна тя - "Повтори какво ти казах..."  Кольо така се беше унесъл да я гледа, че зацепи бавно-бавно... изведнъж в погледа му се промъкна такава вина... гледаше я като малко дете майка си, очаквайки може би да го накаже... Опита се да смотолеви нещо... но не успя... и пак продължи да я гледа с някакъв втренчено-виновен поглед... "Момчето явно мисли за други неща, защо ли го мъча..." тихо въздъхна Мила... и го попита директно "Коле, кажи ми защо идваш, виждам, че няма никакъв смисъл, освен да напиша аз домашните ти - не виждам какво друго мога да направя за теб..." . "Заради тебе, Мила" - смънка Кольо...Чак тогава ситуацията и се изясни... Кольо идваше не заради немския, не за да научи нещо... харесваше я... Вътрешно се запита откога ли е това и как така тя не е забелязала досега, че момчето е измъчено, а не примирено, както тя си мислеше...
"Виж сега, Коле... - започна Мила... "Знам, знам, заради брата е, още го обичаш..." "Не - възпротиви се Мила - между нас всичко е приключено, но ти... ти си 4 години по-малък... още повече, че си брат на човека, който толкова ме нарани... Не, не става..." Кольо тръгна към вратата, гледаше в земята, страх го беше да не срещне погледа и... по-точно срам го беше... Спря се до вратата и каза "Отдавна исках да ти кажа - че те харесвам и мисля, че брата не те заслужаваше..." После се наведе и я целуна по бузата... Мила се почувства... някак изтръпнала... Може би това бяха първите истински чувства на момчето... Отговори на целувката му... и го прегърна нежно... "Знам, Коле, миличък... знам..." Кольо, окуражен от целувката и, продължи... докато не стигна до устните и... Личеше си, че е неопитен... Учебникът се стовари на земята, но нито той, нито Мила му обърнаха внимание... Потопиха се във вълшебство от целувки... На Мила подобно нещо и се случваше за първи път...
Кольо беше наистина много млад и неопитен... но роден любовник... или може би поради онзи начин, по който младежите са напористи, жадни, да усетят и вкусят всичко, караше Мила да се чувства с него много добре... Естествено, криеха се - Мила знаеше, че подобна връзка със сигурност би се сторила на повечето хора скандална... Хубаво и беше... забавляваше се... какво повече да иска едно момиче на 20??? Не правеше планове, знаеше, че за такива дума не може да става... наслаждаваше се на всеки един момент и изживяваше всяка една емоция, преоткривайки начина, по който я чувстват младежите... Остави се на себе си... и времето да реши кога и как ще приключи връзката им...
С Кольо останаха верни приятели... След толкова много нежност, винаги, когато се срещнеха някъде, той не пропускаше да я гушне, да зарови лице във врата и  и вдъхвайки аромата и, тихо да прошепне "Как си, Мила моя?"