3 нояб. 2021 г., 15:52  

Руски романс 

  Проза » Юмористическая
2220 14 67
7 мин за четене

                                                                 Руски романс

 

     Ария отвори вратата и влезе в къщи. Огледа се. В нея се промъкна усещане, че някой друг е влизал. Погледна към старото дъбово писалище и видя една прекрасна, червена ябълка,  поставена върху полирания плот. До ябълката имаше бележка с надпис :" Ария Симеоновна, аз ви обичам !"

Почеркът беше смешно разкривен и тя предположи, че човекът който го положил върху листа е бил много развълнуван.

   - Божичко, колко романтично! Някой е влюбен в мен! - Ария притисна с две ръце сърцето си и прочете още веднъж написаното.

       Майка ѝ я беше омъжила за възрастен генерал, още когато беше на осемнадесет. Генерал Симеонов беше строг, но добродушен човек. Обичаше Ария и я глезеше като дъщеря, каквато тя можеше да му бъде. Да не кажем внучка. В следствие на добрия живот, Ария Симеоновна хубавееше и дебелееше, за сметка на мъжът ѝ, който слабееше и видимо старееше. И след двадесет годишен семеен живот, душата му отлетя на небето, като ѝ остави голяма къща, генералска пенсия и пари с които можеше да преживее без да работи цял живот, ако разбира се не се отпускаше да харчи.

     - Боже, колко романтично! Някой тайно ме обича!- цвърчеше като врабче Ария и размахваше бележката. Обикаляше стаята като замаяна. Седна на писалището. Потърка брадичката си с ръка и се замисли.

   - Дали не е Егор?

     Егор Фьодорович беше с чин капитан от Лайфгренадерският полк - елитът на руската царска армия. Слаб, висок, със сини очи и големи бакенбарди. Винаги носеше униформа, която му предаваше военна строгост и стройна осанка. Много жени въздишаха по него, но и много от тях опитваха остротата на добре поддържаните му мустаци. Егор Фьодорович отдавна заглеждаше Ария Симеоновна, но в предвид скорошната смърт на съпругът ѝ - Генерал Симеонов, не смееше да даде свобода на чувствата си. Аря се славеше като добра домакиня и веднъж капитан Фьодорович събра кураж и я покани, за да му помогне, да подреди скромната си ергенска квартирата. Щом стигнаха до подредбата на спалнята, капитанът не издържа на гледката на красивия, стегнат, заоблен задник на госпожа Симеоновна и го плесна галено. В следващия момент, очите на Ария се напълниха с кръв. Тя се обърна, хвана за гушата мераклията и му натресе два здрави юмрука в корема и брадичката. Щом се свести, капитан Фьодорович усети, че лежи на пода с разкопчан мундир и смъкнати до колената панталони. Върху него, с вдигната рокля се беше настанила госпожа Ария, която поклащаше равномерно талията си, издаваше сладострастни вопли и тихо ридаеше. Сълзите плахо се спускаха по бузите ѝ и мокреха куртката му.

   - Как не ви е срам ! Да се възползвате от невинността на една дама. Аз през целият си живот не съм имала друг мъж, освен покойният ми съпруг. Та това е скандално! Аз съм само една слаба жена! Вижте какво правите с мен! Та вие ме насилвате! - говореше с укор Ария Симеоновна и се притискаше още по плътно към слабините му с ритмични тласъци.

След като го наказа за нахалството му, и то няколко пъти (почти го докара до изтощение), госпожа Симеоновна му прости великодушно и си тръгна с доволна усмивка.

   Ария походи из стаята, погледна бележката и въздъхна:

    - Не може да е от Егор. Той не е романтичен. Не е той. А може би е Ефтим Владимирович. Той е богат, интелигентен. Аря притвори очи замечтано.

    Веднъж госпожа Симеоновна се препъна и падна точно пред портата на господин Владимирович. Той се спусна от вътре и като един богатир, с мощните си плещи я грабна на ръце и я отнесе в огромната си къща. Там тя престоя три дни, докато се възстанови от препъването и ожулването на коляното си. Приятни дни, в които слугата Онуфрий Тимофейч се грижеше за нея. И тъй като домът на Ефтим Владимирович беше огромен, а Аря се страхуваше да спи сама в него, любезния домакин и предложи да спят заедно в неговото легло, което беше прекалено голямо за сам човек.

    Сутринта, когато усети под пухените завивки, че Ефтим Владимирович се размърда, Ария се направи на заспала. Той погали с ръка топлия ѝ задник, поколеба се за миг, после скочи от леглото и бързо се облече.

   - Онуфрий, отивам да сключа една сделка. Направи всичко възможно госпожата да не си тръгне днес. Тръгне ли си, ще ти оскубя брадата. Така да знаеш!- извика на изпроводяк хазаинът на големия дом.

    Госпожа Симеоновна, която хитро надаваше ухо, чу последните му думи, обърна се на другата страна и заспа дълбоко. Щом се събуди почувства страшен глад. Слезе по нощница при Онуфрий.

   - Господарят ми предаде, да ви помоля, да не си тръгвате – с молещ гласец изплака слугата.

   - Не, той не каза да ме молиш, а да „направиш всичко възможно“, за да не си тръгна. Сега ще ти видя възможностите. Ела тук, брадат козел! - каза с блеснал поглед госпожа генералшата.

   - Но, госпожо...!

   - Няма, госпожо! Идвай тук!

   Ария повдигна нагоре нощницата си и Унуфрий видя прекрасните ѝ бели бедра. После много нощи, бедния слуга щеше да сънува кошмари с тези бедра. Да си спомня с ужас, как го стискаха, как го мачкаха и душеха и накрая го захвърлиха полужив от изтощение.

  Вечерта със залитаща походка отвори вратата на господаря си и му докладва, че госпожата го чака в спалнята.

  Ария погледна отново бележката. Не! Ефтим Владимирович няма да се занимава да подарява ябълки. Изключено е. Унуфрий ? И той не.

Кой? Кой може да е? А може би е Прохор Афанасиевич. Ах, Проша!

  Той беше здрав, усмихнат мъжага и много галантен. Имаше прекрасен дом с големи цъфтящи храсти отпред. Веднъж Ария беше изпила цяла каничка кефир. Тръгна да посети приятелката си, но щом стигна до края на улицата, сякаш буря се изви в стомахът ѝ. С болезнени пристъпи, почти на всяка крачка, от бедното ѝ, измъчено от напъни тяло, се откъсваха стенещи звуци, преливащи се от вой на армейска тръба до пърпорещият звук от спукан ковашки мех. Накрая, точно пред вратата на един прекрасен дом, не издържа и клекна с набрана рокля в прекрасните, зелени храстите пред него. И там я срещна благонравния Прохор Афанасиевич. По разбираеми причини, този галантен господин не можа да я вземе на ръце, както направи Ефтим Владимирович, но любезно я покани, щом привърши спешната си необходимост, да се изкъпе в руската баня в скромния му дом, която за щастие, току що беше напалил. Естествено, Аря нямаше сърце да откаже тази приятна покана и с удоволствие посети банята. Точно когато приключи с къпането, внезапно вратата се отвори и Ария Симеоновна видя застанал гол – голеничък като младенец, както майка го е родила и както отец Панкратий го беше потопил в купела и покръстил в православие - благоверния Прохор Афанасиевич. Той умело криеше нещо зад гърба си и с поклон и блага дикция в гласа издекламира.

   - Ария Симеоновна, приготвил съм ви изненада! Дошъл съм, хубавичко да ви нашибам. Нежно, ама здравата. Обещавам ви, че ще останете много, много доволна.

   При тези думи Прохор Афанасиевич показа скритата зад гърба му метличка от брезови клонки. Ария примижа от удоволствие. После се къпаха заедно, напариха се, шибаха се с брезови клонки и накрая... Накрая, какво могат да направят две голи тела в руска баня? Ама, разбира се! Какво може да се прави в руска баня, освен да се пие ... и къпе, понякога. Прохор Афанасиевич беше голям патриот и верен пазител на руските традиции. Извади две малки рюмачки и ги наля догоре с водка. После вдигна патриотичен тост за цар-батюшка и майка Русия. След тоста следваше още един, много по-патриотичен тост, а след него трети и четвърти, докато накрая им загубиха бройката. Пиеха, пееха и се любиха между тостовете, за да си запълнят времето до следващата рюмачка с водка.

   - Ех, Проша! Ако би ми донесъл нещо, то щеше да е водка. Не ябълки- въздъхна Ария Симеоновна.

   После взе да брои на пръсти, кой може да е тайния обожател. В един момент се усети, че пръстите на ръцете и на краката няма да ѝ стигнат за да ги изброи.

    В този момент някой почука на вратата. Една рошава глава се подаде и след това влезе слабичко хлапе, ухилено до ушите. Ария Симеоновна го позна. То беше сирачето, което предния ден минаваше по улицата. Ария го повика, изкъпа го, изпра му дрешките и докато чакаше да изсъхнат до печката, го нахрани с току що приготвени пелмени .  

 - Ария Симеоновна, аз ви обичам! Както моя майка ви обичам!- извика хлапето. Донесъл съм ви още по-голяма ябълка.

    Хлапето гордо извади ябълката, потърка я в избелялата си ризка и я подаде с думите:

  -  Аз ще ви пазя. Ще направя всичко за вас. На никого няма да позволя да ви обиди. Защото вие сте най-добрата жена на света.

Ария Симеоновна взе ябълката, разроши косата на хлапето и усмихнато въздъхна.

 - Благодаря ти, Господи! Вече си имам герой, готов на всичко за мен. Понякога истинската и чиста любов идва от там, от където най-малко очакваме.

 

 

© Марко Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Направи добро и го хвърли в морето! »

1 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Дани !
  • Много те бива! Заслужена награда. Фино чувство за хумор, добре изградени образи, сочни емоции. 7 минутен кеф
  • Благодаря,Цвети !
  • С голям интерес четох. Поздравления, заслужено първо място.🙂
  • Невероятен разказвач си, Марко! С нетърпение ще очаквам всеки нов твой разказ.
  • Благодаря, Краси !
  • Честито и от мен, Марко - радвам се! И пак да пишеш
  • Благодаря, Роси !
  • Поздравления, Марко! Страхотен разказвач си!🙂
  • Благодаря, Скитница !
    Нека сме здрави през новата година, а останалото - каквото дойде.
  • Марко, приеми и моите поздравления!
    Честита Нова година! И продължавай в същия дух - с усмивка и интересни истории!
  • 💙
  • Благодаря ! И аз отдавна съм те признал, Руми !
    Почитател съм на трогателните ти стихове.
    Весела Нова година !
  • Отдавна съм те признала, Марко, невероятен разказвач си! Имам чувството, че и най-баналната случка, разказана от теб, би приковала вниманието на читателя, да не говорим за усмивките които успяваш да предизвикаш. Аплодисменти! 🌹
  • Благодаря ви, приятели !
    Честита Коледа и весела Нова година.
  • Радвам се за теб, Маркони! Весели празници!
  • Честито Първо място! Желая още много успехи! Честита Коледа и Щастлива Нова Година!
  • Честито, Марко, и аз бях те определила така! И аз предпочитам хумора, дано пак имам шанс с такъв разказ, че ми се пише...Честита Коледа на теб и Весела Нова година!
  • Благодаря, Таня, Мария, Миночка !
    Вашите разкази също са много добри, но в това тежко време, хуморът идва като бягство от реалността и отпускащ напрежението клапан. Предполагам, това е основната причина повечето от читателите да изберат да гласуват за моя разказ. Желая здраве и щастие на вас и всички около вас ! Весели празници !
    Благодаря, Севделин ! Ще се свържа с теб скоро. Весели празници !
  • Марко, честито първо място!
    Честита Коледа!
  • Да ти е честита безапелационната победа, Марко, това се очакваше и не е изненада за никого!🏅 Жив и здрав да си - и ти, и твоите близки, а Коледните празници да напълнят сърцата ви с любов!😍
  • Честита победа, Марко!
    Весели празници!
  • Честито, Марко. Чакам новата тема
  • Мне они очень понравились!
  • Благодаря Ви за посвещението, Сенилга !
    Прекрасна песен.
    За руско - българския. Опитвам се да потопя читателя в действителната атмосфера на събитието. От там са и малките хитрости като рюмачки и Царь-батюшка.
  • "Прохор Афанасиевич беше голям патриот и верен пазител на руските традиции.
    Извади две малки рюмачки и ги наля догоре с водка" -Лучшее о русском по-болгарски! И... русский романс..для Вас
    https://www.youtube.com/watch?v=15w5o9alIfo
  • Благодаря, Ирина!
  • Радвам се, че успях да те разсмея, Дочка !
    Благодаря за гласа !
  • Смях се от сърце, Марко! Гласувам с усмивка!
  • Благодаря, Виктория !
  • Хареса ми и дадох глас!
  • Благодаря за посещението, Дочка !
    Анализатори !
    Един приятел ми каза, че всички рускини са заслужили артистки от Болшой Театър .
  • Чувала съм че рускините са неуморни и енергични, но прочита ме убеди, че са и отлични анализатори. Успех!
  • Здравей, Катя ! Благодаря, че ме посети !
    Не зная колко познавам душевността на жените, но един приятел
    казваше : " Рускините за мен са като отворена книга. Знаеш ли колко много от тях са ме зарязали ? "
  • Интересно разказваш. Личи си, че познаваш добре душевността на жените.😉
  • Благодаря ви, приятели !
    Георги, радвам се, че разказа ти е харесал .
    Благодаря, Таня !
    Мария, благодаря за коментара. Бях сигурен, че ще уловиш основната идея, че една жена може да е грешна и добра едновременно. Защото е истинска.
    С руски привкус - абсолютно .
  • Хареса ми.
  • Много емоции има в този разказ и както винаги пишеш увлекателно!
    Поздравления!
  • 🍎 И понеже започвам диетичния си ден с ябълка, този път я замених с тази от твоя разказ. Скъпата Ария С. се е пообъркала в търсена на отговора кой и е предложил чрез нея нови изкушения и заигравки. Но пък спомените ѝ са изградили мост в съзнанието ѝ с всички минали сладострастия, а това за читателя е свежа, ненатрапчива усмивка с руски привкус.😄
    Страхотен разказвач си, Марко, със стилистика, както казва и Петър, много близка до тази на Гогол!
    Имаш моята безапелационна подкрепа, глас и пожелание за успех в предизвикателството!👏👍😄
  • Благодаря за темата и за пожеланието, Иржи !
  • Много добре си направил Марко, че и използвал руски персонаж за разказа ти, това според мен, го прави още по- забавен! Много добре си влязъл в темата.Желая успех!
  • Благодаря за посещението, Стойчо !
    Всяка жена преживява приятни моменти
    в обкръжението на силни, интелигентни мъже. И водка .
  • Ах,Марко,Марко...
    Какъв си романтик,колко хубави моменти може да преживее една хубава жена, дори да е вдовица!
    Споделям и съчувствам на другите коментиращи!
    Успех за теб и радост за Ария С.!
  • Ирина, забравих да ти благодаря за предния коментар.
    Направо тръгнах да отговарям. Благодаря за предния коментар !
    За рускините - разбира се. Идеята ми беше, че в живота няма само бяло и черно, добро и лошо. Има - скромен, тих и много мързелив или усмихната, честна, работлива и много зла жена - примерно. Това са истинските образи. Това се опитах да покажа.
    Най-интересното е,че през вековете ценностната система у хората драстично се променя. Например в древен Рим, било е нормално жените да извършват " прослава на богинята Венера " с мъж, който им хареса.
    По късно християнството го отменя. Та чак до наши дни, когато отново е свобода ( зависи в коя географска ширина). Славянките определено са по- свободни от ориенталките.
  • Да, знам
    че е вдовица. Което не значи, че омъжените не се държат като такива, но аз ги харесвам.
    Интересни жени са рускините. Интересните, де😊
  • Благодаря ви приятели !
    Светулка, радвам се, че ме посети !
    Петър, много точно си хванал настроението - Гогол. Поздравления !
    Целях нещо между Гогол и Чехов, но определено у Чехов не харесвам сарказмът му. Много е остър и негативен. Благодаря за оценката.
    Радвам се ,че те усмихнах, Роси !
    Поздрави, Пепи ! Благодаря, че ме посети !
    Здравей, Силвия ! Гледах да поддържам розов нюанс, като внимавах, да не мина границата. Радвам се, че успях да те усмихна.
    Ирина, Ария е вдовица. Всичко ѝ е позволено.
    За мен тя е събирателен образ на рускинята. Интелигентна, чувствителна, добродушна и ... много съчувствена към мъжете.
  • Финалът така приятно ме изненада, че ако бях съпруг на Ария, щях да й простя всички перипетии и немедлено да й организирам нови!
    Въобще, много добър разказ. История, хумор, поука, всичко. Брависимо, Марко!
  • Здравей, Марко, по някое време днес го прочетох и аз и се зарадвах, че участваш. Първо, много приятно чувство изпитах на раздаването на песници, но щом стигнах до лежащия на земята генерал и: "Как не ви е срам! Да се възползвате от невинността на една дама." Щях да падна. Ей това се казва жена на място 😀😁! Изобщо, пародията е страхотна. Люти ми на очите. Асенчо имаше едно стихотворение, за две ханъми, едната, от които се надява ,султана да я повика в покоите и от нерви се тъпче с баклава. Тук, и фесът, и жезълът са закачени на жена, а ябълката, като плод на изкушението, в твоя случай изглежда символизира чистота и невинност. С две думи: много ми хареса. Успех!
  • 😅 юмруци,а! 😅
    Поздравления!
  • Много хубав и разведряващ разказ, Марко! Страхотен разказвач с великолепно чувство за хумор! Благодаря за удоволствието! Глас и успех от мен!
  • Прочетох разказа сутринта, но нямах време да пиша тогава. Прилича ми на разказ от Гогол да кажем, което ако ми го кажат на мен - би ми прозвучало като похвала. Има и поука дори в края. Абе, хареса ми: забавен е, и с ненатрапчиво чувство за хумор. 😊👍
  • Време беше да се посмеем. Успех, Марко!
  • Благодаря ви, приятели,
    Елка, Надежда, Латинка-Златинка !
    Искрено се надявам да съм ви развеселил.
  • Прекрасен разказ за истинската и чиста любов! 😀 Успех и от мен!😀
  • Успех, Марко!
  • Успех и от мен!
  • Благодаря, Мая ! Аз се бях приготвил вече за зимен сън, но ме накараха да пропиша за последно тази година.Чакам пролетта и лятото. Когато ми е слънчево, тогава ми идват смешките.
    Благодаря, Миночка
  • За малко да помисля, че нафталинът те е затрупал.
    Добър разказ, добър разказвач! Благодаря ти за порцията удоволствие, Марко.
  • Хубав разказ, пожелавам успех!
  • Благодаря ви приятели !
    Скитница ме подкани да напиша нещо смешно
    и реших да се включа в предизвикателството.
    Купих от пазара много хубави ябълки,
    скоро гледах един стар руски филм и... идеята ми дойде.
    Благодаря, Безжичен !
    Благодаря за оценката, Емил !
    Радвам се, че те усмихнах, Yuri !
    Благодаря, за посещението, Ина ! На доброто с добро ! Нека ..по няколко пъти!
    Добро утро, Скитница ! Надявам се, че съм те усмихнал, както обещах.
    Благодаря за посещението, Руми ! Внимавай какво си пожелаваш !
    Желая ти цяла кошница ябълки !
  • Сезона на ябълките! И аз чакам да ми донесе някоя и друга ябълка, някой... Прекрасен разказ! Большая руская земя(жена)! Глас и успех
  • Някой е намерил слънцето Марко, личи си, че много те е напекло
    Добро утро, с усмивка! Една нищо и никаква ябълка, а покрай нея цял романс се роди! Безжичен го е казал- страхотен разказвач! Желая ти успех!

    ПП Това слънце го търси по- често
  • Успех и благодаря за разведряването. На доброто с добро!
  • Хохаха! 😀 Успех, Марко!
  • Марко, къде се беше изгубил ти бе, човек?
    Страхотна интерпретация по темата! 🙂
  • Уби ме! Но наистина си страхотен разказвач.
Предложения
: ??:??