Е, да де, нали с тях се гледам. Ей ги на, в огледалото... Едното сякаш по-зелено. Такава съм и отвътре. Едната ми страна, кротка кошута, голяма, сбрала обичта на целия свят и съчувствието му, другата... Е, тя обрала все, що бяс съществува, като кучка побесняла. Затуй и едното око по-зелено. Като руснак на три водки гледам, особено като си гаврътна розовите хапченца. Те ми вадят на показ хрисимия профил. И хората много ме обичат тогава. И много ме използват де, ама съдба!
Проблемът е, че чувствата в мен ме влекат към повече от две твари. Тъй, че рискувам да почна да мигам като циклоп с пляснато на челото още едно очо. Ма то не било лошо, ми казва една от мойте лели - врачки, отваряла ми се мантрата за вселенския мир. Ми майната му, викам аз, щом казват, че е за добро, що не?! Имам моменти, в които мигам и като светофар, от онези развалените, миг, миг, миг, миг... Само в жълто, неразбиращо. Често ми се случва. То сигурно, защото не мога да го разбера този свят, в който живея. Не мога да ...