goblenka (Маргарита Ангелова)
448 8789
1 сент. 2018 г., 15:36

Септември 

  Проза
562 5 11

Здравей, Септември! Добре си дошъл! След горещият Август, в теб има „ Р ”. Обещаваш прохлада, пъстрота, изобилие... Обещаваш награди за всяко усилие! Имам нужда от твойта лежерност. Да позабавя, да премисля и тогава да действам! От прекрасните багри около мен се нуждая. От уюта и охолството ти! От опияняващата ти омая! Не е проза като проза! Зная! Но, така те чувствам, Септември! Сега е твоето време! Ако носиш решения за големи проблеми, за теб със сигурност ще се напишат поеми! Как се радвам, че вече си тук! И колко надежди са сгушени тук! Завити с юрган от разноцветни листа! Поени с ароматна, сладка роса! Приспивани с песни на птици, подготвящи полет далечен... Очакващи мига на сбъдване предречен... Та... Добре си дошъл, Септември, със „ Р”! Ново начало! Нов път!

© Маргарита Ангелова Все права защищены

За пръв път пускам проза. И то, в първия ден на Септември. Дано това наистина да е начало на нов път! :)

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Мариянка! Ама, Фотев си е Фотев! Той е голям!
  • Мммм..., зашеметяващо...
    СЕПТЕМВРИ

    ИЗПЪЛНЕНИ СЪС ПРОСТИ ИСТИНИ,
    ВЪРВЯХМЕ В ПЪРВИТЕ ЗАРИ,
    ЖЕНИТЕ, МАЛКО ПО-ЗАМИСЛЕНИ,
    МЪЖЕТЕ - МНОГО ПО-ДОБРИ.

    КРАСИВИ В ХЛАДНОТО ИЗГРЯВАНЕ,
    С КОЕТО ИДВАШЕ ДЕНЯ,
    ПОЗНАЛИ БАВНОТО УЗРЯВАНЕ
    НА УСТНИ, СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ,

    НИЙ СЛУШАХМЕ КАК ПЕЕ В ЗЛАТОТО
    НА ЯСЕНОВИТЕ ЛИСТА
    ДЪЖДА - ПОСЛЕДНИЯ НА ЛЯТОТО
    И ПЪРВИЯ НА ЕСЕНТА...

    Христо Фотев
  • Безкрайно благодаря на Ангел и Иван за любими! Желая им приказен септември!
  • Поетична проза! Харесва ми! Благодаря ти Светулче!
  • Поетична проза Много добре се е получило.
  • Дано да ни отгледа надеждите до сбъдване и да ни даде повод поне за една поема!
  • Ще се зарадва Септември.Още от първият му ден го ухажват.Особено по този удачен начин.
  • Хей, момичета! Аделина, Таня и Елица! Не очаквах такова приказно начало на този нов за мене път. По-скоро пътека. Нещо средно между поезия и проза! Зарадвахте ме много! Благодаря и на Майстора. Дано не ме гледа строго за своеволието. Ели, някой може би, но на мен не ми е уютно в рамка. Обичам да експериментирам. Обичам неотъпкани, стръмни пътеки. Ами... какво да сторя? Такава съм.
  • Някой би го написал вертикално и би го представил като свободен стих.
    Щастлив септември, Марги!
  • Така е. Много по-лесно ми е в този вид. Иначе ще се разлея като Нил. В същото време, поезията донякъде ме ограничава. Всъщност, защо се обяснявам? Идва ми нещо от вътре и го изявявам. Много ми е трудно да се вместя в рамка, или система. Опитвам се, но обикновено кръжа по външна орбита. И... не съжалявам. Мисля, че има място и за такива.
  • Наистина не е проза ката проза. Има съзнателно търсени рими.
Предложения
: ??:??