- Какво е това? - пита Ко Та Рак.
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред чужди очи - да си чопля носа например?!
- Раковина. - отговарям на въпроса му.
- А какъв е този шум, които издава? - не мирясва Ко.
- Това е шумът на Морето - казвам и отново насочвам вниманието си към учебника.
- Ще може ли да го взема? - продължава да ми пречи да се съсредоточа върху материала Ко Та Рак, след няколко минутна пауза.
- Кого да вземеш? - разсеяно питам.
- Как кого?! - възмущава се котакът - Шумът на Морето, нали за него говорим?!
- Да, да, няма проблем. - още по-разсеяно казвам аз. Що ли не взема да се науча да внимавам повече! Горкия Но Щен Вълк... но това е една друга история...

Другата история

Вълк заварва приятеля си при НайГолемияВир да зяпа разсеяно водата, залепил някаква раковина до ухото си. Зачуди се от къде ли я е взел Ко, все пак Морският бряг е доста далеч. Но Щен Вълк решава да не нарушава унеса на котката и тихо сяда до него.
- Виждал ли си Морето, Но? - пита по някое време Ко Та Рак.
- Да. - лаконично заявява вълкът.
- Аз не съм и не мога да си го представя. - продължава да говори Ко - Искам да го видя. Ще дойдеш ли с мен до там?
- Ми добре. - след кратък размисъл и все така лаконично се съгласява Вълк - Защо пък не.
Все пак какво са някакви си 500 километра гарнирани с не малко качествен Мързел пред Приятелството.

Следва продължение...