Ni4ka (Деница Йорданова)
19 19
29 дек. 2007 г., 18:04

Сладката илюзия на живота 

  Проза
1290 0 3
1 мин за четене

Обедното слънце обляло е със своите лъчи притихналия град.

 Всичко бяло е като в прекрасен сън. Снегът блести, като че ли весело се смее.

Висулки величествено спуснати от покривите на сградите.

 Дърветата оголени, клони празнично разперили, танцуват своя танц заедно с подухващия вятър.

Гълъби политат към небесата сини, а след миг отново надолу се спускат.

Вече не усещаш студа, обхванал те само преди секунди.

 Усещаш единствено въздуха, който поемаш тъй жадно с дробовете си, топлите лъчи, които те галят нежно.

 Вятърът приказки за далечни долини в ушите ти нашепва. Ти си тук и никога не ще изчезнеш.

 А може би това е само илюзия. Да, илюзията, че си жив. Но е сладка.

© Деница Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??