Приказка Седма

–Марче, бързо, бързо включи новините! Обичам новинарските емисии по телевизията. Във външнополитическите вести има мащаб, има... логика, там винаги се случва нещо значимо...

–Моля те, бе мило! Остави ме да си догледам сериала! Тъкмо взе да става интересно!

–Марийке, омръзнаха ми твоите латиноамерикански сериали! Айде де, превключи най-после на новинарския канал.Със сигурност след рекламите започват новините!

–А-ааа, мило,не... не! Веднага остави дистанционното на масата!

–Марченце, онзи ден отново гледах един малко позабравен документален филм...за

терористичните атаки на Ирландската републиканска армия.Филмът за ИРА бе жесток екшън, ти казвам! Суперреалити тв!

–Ох, мило, Ирландия не беше ли някъде в Европа? А, да, сетих се... Подай ми купичката с ядките, миличко!Благодаря! И тихо, че си гледам сериалчето!

–Марче, гледам аз за ИРА, да знаеш, и... направо се втрещих! Та огън ли не щеш, та престрелки и взривове ли не щеш–що къщи изгоряха!...

–Виж, виж как я прегръща, бе мило! Виж само как я целува онзи със сомбрерото!Ааах!Какви любовници има на тоя свят,божеее!

–...терор,екстремизъм и реваншизъм в действие, Марче! Това–документалистиката –е голяма работа!

–Стига, бе мило, изпускам си серията заради тебе! Не те ли интересува една любовна драма?... И какви са тези превъзбудени състояния, в които изпадаш? Не знаеш ли, че тероризмът днес е много по-опасен! Друго са вътрешнополитическите вести!... Ами предаванията за спорта, за модата, за изкуството–направо ги обожавам!

–Виж к'во, Марче, няма по-значими от глобалните въпроси на времето...

–Добре, бе мило, така да бъдеее! Ох, сериалчето ми свърши... Айде сега разкажи ми една политическа приказчица, че и аз да послушам нещо интересно... ах! Подай ми чашката със сокчето! Много мерси!

–Марче, човек преди всичко трябва да е граждански ангажиран и отговорен!Трябва

да се интересува от външна политика!

–Ами вътрешната политика, мило? Моята вътрешна политика не те ли интересува, а? Не те ли вълнува да видиш с очите си голата истина–откровена, чиста, без компромати, винаги готова да ти се отдаде... Надявам се червената запалка вече да е щракнала и да загряваш за какво ти говоря!

–Да, Марче, искаше приказка–ето ти я, пък...после ще оправяме нашите вътрешни работи...

                 Според праисторическите легенди, които политогорчани помнели и разказвали, предавайки ги от уста на уста, и в Политическата гора, която претендирала, че е най-демократичното място на света,действали "терористи": лъжата, глупостта, непукизмът, връзкарството, грабителството, двуличието, безпардонността, алъшверишът, обирджийството, далаверата, престъпността... С други думи: редовно се нарушавали десетте Божии заповеди! Политогорските терористи непрекъснато притискали, тормозели и дразнели онези политогорчани, които искали да живеят порядъчно и справедливо! Приказното действие, в която и да е от политогорските приказки започвало с ключовия израз "наши и ваши". За фон на приказното действие служели "батални" картини–баталясали ниви, баталясали градини, баталясали лозя... Само така по-ярко и отчетливо се откроявало случващото се! Освен това приказното действие протичало по различни специализарани програми, едната от които носела звучното наименование САП–АРД. С развитието на тази значима общественополезна идея непрекъснато се променяло и наименованието на програмата: ЦАП–АРД...ГЕП–АРД (нещо като "цапни,гепи арове за милиард"!)

                   Успоредно с такива ценни програми включили изпълнението и на проекти като "Сливи за смет". Всички сливи в Политическата гора давали за смет. На места боклуците, превозвани от стотици километри разстояние, направо се сипели по пътищата! Бао-бабите и динозаврите веднага потърсили вината в местните управи, защото: боклуците били обществена собственост, заповедите пък–приоритет на най-висшестоящите, разпорежданията принадлежали на по-висшестоящите, съгласието вменили в дълг на висшестоящите, а изпълнението на проекта възложили на нисшестоящите... И така най-висшестоящите веднага заповядали: "Тези боклуци от тук–там!"; по-висшестоящите незабавно разпореждали: "Онези боклуци от там–тук!"; висшестоящите тутакси се съгласявали, а на нисшестоящите нищо друго не им оставало, освен да изпълняват!...

–Мило,а боклуците намалели ли?

–Не само че не намалели, ами вихрушките понякога ги издигали над Политическата гора и те се посипвали, където сварят. С "празнична" украса осъмвали крайпътни храсти и дървета, улици, градини, реки... Боклуците се превърнали в символ на небивал напредък.

–О, мило, доста грозновата приказка ми разказваш! Нужен ми е духовен катарзис!... То и без това започва поредният епизод от друг мой любим сериал, така че... ще си го гледам! Мерси за приказката и много те моля – пази тишина!... Вътрешните работи могат и да почакат!