Даниела излезе от "Космополитън" и тръгна да се прибира. Беше станало късно, а тя трябваше да си легне, защото утре беше на работа. Жената работеше като учителка по английски език в старозагорската търговска гимназия и знаеше, че не бива да се успива, защото това никак не се харесваше на заместник директорката Нели Калнева. Докато беше унесена в мисли за утрешната класна, с която щеше да помрачи 10 "в" клас, Даниела не усещаше как двама тийнейджъри я следят. Те следяха всяка нейна крачка и все повече се приближаваха. Учителката се отърси от мислите си и чу шум от стъпките на преследвачите. Тя се обърна и в този момент единият от момчетата я хвана и запуши устата й. Другия й върза ръцете, а след това с кърпа запуши и устата. Хванаха жената и я повлякоха нанякъде. Стигнаха до гимназията, в която Даниела работеше и се спряха.

- Какво ще правим с нея? - попита единия от двамата.

- Трябва да я скрием някъде без да я намерят - отвърна другият. - В даскалото е добре да я оставим.

- Но не е ли заключено?

- Ще разбием вратата - и набития тийнейджър отиде до вратата и я разби с един ритник.

През това време четирима от завършилите 12 "б" клас, Николай , Лора , Мартин и Пламена излизаха от заведението "Принс" след като хубаво си бяха похапнали.

- Страхотно беше, нали? - попита ги Лора. - Да излезем по двойки, така, както бяхме на бала.

- Да, много яко беше - отвърна Пламена.

Четиримата излязоха на улицата пред гимназията, точно когато бандитите вкарваха Даниела вътре.

- Тези Даниела Пенева ли отвличат? - попита изненадващо Пламена.

Другите се обърнаха и погледнаха към входа на гимназията. Мартин и Николай веднага хукнаха, а момичетата ги последваха. Влязоха вътре, но от бившата им учителка нямаше й следа.

- Как ще я намерим? - попита Лора. - Тук има толкова много места, където можеш да се скриеш.

- Ще трябва да извикам подкрепление - сети се Николай и се отдръпна, за да се обади по телефона. Момичетата останаха във фоайето да чакат помощта, докато момчетата отидоха да потърсят заложницата и ако можеше да я освободят. Лора и Пламена седнаха на дивана и зачакаха. Не след дълго вътрешната врата се отвори и техните съученици Дима, Боряна, Динко и Димитър връхлетяха вътре и едва не се пльоснаха на пода. Мартин и Николай намериха Даниела свита на кълбо в учителската стая. Махнаха й превръзката от устата и тя се развика:

- Бандитите откраднаха дневниците.

- Дневниците? - ахнаха в един глас момчетата.

- Бързо, трябва да ги настигнете! - подкани ги учителката. - Внимавайте, че са въоръжени.

Николай и Мартин тръгнаха след бандитите, а Даниела отиде във фоайето при другите.

- Госпожице, добре ли сте? - попита Лора. - Направиха ли ви нещо?

- Не, добре съм - отвърна тя. - Трябва да ги хванем, защото откраднаха дневниците.

Изведнъж се чуха изстрели, идващи от вторият етаж. Боряна остана при похитената, а другите се заизкачваха по стълбите. Намериха бандитите да се сражават с Мартин и Николай. Отстрани до прозорците имаше черна торба с много пистолети, а до нея беше торбата с дневниците.

- Ще взема дневниците - каза Дима, но Динко й хвана ръката.

- Първо се въоръжи с пистолет, за да не те застрелят - посъветва я той. - Всички да си вземат по един пистолет.

Групичката послуша Динко и си взе по един револвер пълен с куршуми. Дима взе торбата с дневниците и хукна към учителската стая, но единият от бандитите се прицели в нея.

- Диме, залегни - изкрещя Николай.

Дима моментално се стовари на земята и куршумът не успя да я улучи. Тя стана и пак продължи да бяга. Отново стреляха по нея, но вече се беше скрила от погледите им. Останалите продължиха да се бият с бандитите. Единият от тях насочи пистолет към Николай, но Лора му стовари един ритник и му разкърви носа. Димитър направи същото с другия и след като двамата престъпници се стовариха на земята, ги оставиха и хукнаха да бягат. Качиха се на третият етаж и се позиционираха на удобни места, за да ги хванат. Бандитите ги последваха и се качиха по-нагоре. Лора, Динко, Николай, Пламена, Мартин и Димитър се скриха в УТФ-то и залегнаха под работните маси. Бандитите влязоха при тях, но отначало не ги забелязаха. Тъй като бяха на абитуриентския бал на 28 май, знаеха кой как е облечен така, както сега. Всички в гимназията в момента бяха облечени с балните рокли и костюми. Затова не беше трудно да забележиш тъмносинята рокля на Лора до работната маса на отдел "Счетоводство". Страхотен изстрел принуди Лора да изскочи оттам, понеже компютърът беше гръмнал и след като тя се показа на видно място, бандитите насочиха пистолетите си към нея. Лора също насочи своя към тях и стреля, но не ги улучи. Бандитите също стреляха по нея, но уцелиха задния прозорец, който се счупи. С поредния изстрел момичето със синята рокля предизвика силна експлозия на компютъра от отдел "Администрация". Бандитите залегнаха, за да не ги изпепели огънят, идващ от системната кутия и след това се преместиха на учителското бюро. Там обаче се беше скрил Мартин, който излезе изневиделица и подари на единия от бандитите невероятен юмрук, и с това му разкърви още повече лицето. Лора тръгна да излиза, но с изстрела на другия бандит вратата се откачи от пантите и се стовари върху момичето.

- Лора!!! - изрева Николай под масата на отдел "Маркетинг", който не издържа, излезе оттам и започна да стреля като ненормален, при което всички прозорци в кабинета започнаха да се пръскат на хиляди парченца. Така спечели малко време, за да отиде и да помогне на приятелката си и да я измъкне от голямата врата. При удара с вратата Лора се бе обърнала настрани и продупчените й уши от сребърните обици сега кървяха. Николай я издърпа и я изведе от кабинета. Бандитите застанаха отново пред вратата с насочени пистолети към всички, които вече се бяха разкрили. В този момент Боряна и Дима се появиха зад престъпниците и ги удариха по главите с дъска от чин, разделена на две. Всички се измъкваха, докато бандитите се опитваха да станат. Дима се изтърколи по стълбите, докато слизаше и Мартин се принуди да остане и да й помогне. Той я взе и я отведе при диваните на първия етаж, където бяха Лора и Даниела. Бандитите решиха да се разделят и се пръснаха по коридорите на гимназията. Единият сгащи Боряна в женската тоалетна, която не му се остави, а му хакна два ритника и два юмрука, и го събори на земята, като този път му взе пистолета. Даниела остави двете момичета и отиде във физкултурния салон, където сега се сражаваха всички срещу единствения останал тийнейджър. Тя тайничко се промуши в кабинета на учителя по физическо и започна да тършува нещо, с което да се брани от престъпниците. Намери малката червена медицинска топка и излезе от кабинета. Докато бандита беше с гръб към нея, тя хвърли топката и тя се стовари върху главата му. Той обаче не падна, а се обърна към учителката. Вдигна пистолета си към нея, но не можа да стреля, защото Боряна го беше ритнала в топките и той се стовари на земята. Динко влезе в кабинета по физическо и взе въжетата за скачане, с които да вържат бандитите. Вързаха единия и го оставиха ни жив, ни умрял на дивана на първия етаж.

- Къде е Лора? - попита Николай, като видя Дима да седи сама на дивана.

- Другия престъпник я подгони горе в залата - отвърна Дима и младежите хукнаха към стълбите. Навън се чуваше полицейска аларма. Полицията беше дошла и някои полицаи се качиха на покрива на физкултурния салон, и от там започнаха да стрелят. Докато Даниела, Пламена и Боряна бягаха от втория към третия етаж, залягаха, защото от пищовите на полицаите всички прозорци се пръскаха и стъклата удряха телата на трите жени. Когато пристигнаха в залата, видяха Лора да замеря бандита с всички музикални инструменти, които намереше. Боряна вече тотално побесня. Взе един стол и с всичка сила го стовари върху него. След този удар се появиха момчетата и вързаха бандита. Минаха два часа, докато всички чакаха полицията да свърши да разпитва двете момчета за лошата им постъпка тази вечер. Динко и Димитър бяха завели Лора и Дима на лекар и в гимназията бяха останали само Даниела, Мартин, Николай, Пламена и Боряна. След малко един от полицаите слезе при чакащите.

- Двете момчета са от Професионалната гимназия по механотехника и транспорт - започна той. - Казаха, че сте хванала един от своите ученици да преписва от пищов за класната по английски и сте му писала двойка. Той се обадил на тези престъпни момчета и ги помолил да ви дадат хубав урок като ви отвлекат и откраднат дневниците.

- Ще им дам аз на тях един урок! - ядоса се учителката. - Заради този пищов за малко да убият мен и тези, които рискуваха живота си, за да спасят моя. Този идиот от моя клас ще получи двойка за срока и годината, и ще се погрижа да остане в същия клас.

След тази закана Даниела си взе чантата и напусна училището. Мартин, Николай, Боряна и Пламена я последваха през главния вход. Навън беше изгряло слънцето и беше много хладно. Дните през месец юни бяха много горещи, затова приятелите смятаха да похапнат по още един хамбургер в заведението и да се прибират, докато все още хладен въздух преминаваше през телата им.