Страх
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно защо, не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив, тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се казваше момичето, бе положило глава на меката възглавница и гледаше как светлините се гонеха по тавана! Тя притисна силно плюшеното мече към себе си! В този момент една ледено студена сълза се стече по горещото и лице! Момичето стана от леглото, избърса лицето си и си обеща да не плаче, та нали трябва да бъде силна, както и казваха всички! Отиде до прозореца! Открехна го леко и седна на шкафчето до него! Макар че бе тъмно, тя видя, че навън вали! Протегна ръката си да усети дъжда, но той не бе онзи топъл летен дъжд, а бе доста студен! Още една сълза се стече по лицето и! Сълзата отново бе така ледено студена, като първата! Виялис погледна ръцете си, видя бинта, с който бе превързана една от тя ...