Разказът има своя извор в Словото на Учителя Беинса Дуно


В началото на времената живял цар на име Велмур. Той имал дъщеря на име Далвира - и голяма благодат й била отредена : да приеме Светлината на Ем-Руха.

О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!

Велик дух бил Ем-Руха - първият от ангелите на Бога.


И цялата земя чакала светлината му - брака на Далвира и Ем-Руха да види.
А всички пазели Далвира, да не би да види друга светлина - защото за Ем-Руха тя родена е. И всяка друга светлина за нея - скверна е.
Растяла в любов и радост Далвира и хората я обичали, и песни за небесната възлюбена пеели.

О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!

Велики адепти я пазели и могъщи маги над нея бдели - чужда светлина очите й да не зърнат. И щастлив бил цар Велмур, защото Божий пратеник за зет чакал.

Но един Далвира видяла светлината на Слънцето и загоряло в нея огненото му сърце.
И като огнена жила забила душата й, и ръцете й станали лъчи, а погледа й - пламък.
Заживяла Далвира в сърцето на Слънцето - там дето закипява морето на силата и земната светлина.

И дошъл един ден Ем-Руха - своята възлюбена да види и светлина си да й дари. Но - тя не го познала! Тя не го познала, защото земен огън в сърцето й горял, и дим погледа й замъглявал. О - тя не го познала!
Скръб налегнала земята, защото - загубена била светлината на Ем-Руха. И само в дълбоките й бездни се долавяло тихо ехо :

О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!
Приготви се за светлината на Ем-Руха!


Радислав Кондаков