Разказът има своя извор в Словото на Учителя Беинса Дуно
В началото на времената живял цар на име Велмур. Той имал дъщеря на име Далвира - и голяма благодат й била отредена : да приеме Светлината на Ем-Руха.
О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!
Велик дух бил Ем-Руха - първият от ангелите на Бога.
И цялата земя чакала светлината му - брака на Далвира и Ем-Руха да види.
А всички пазели Далвира, да не би да види друга светлина - защото за Ем-Руха тя родена е. И всяка друга светлина за нея - скверна е.
Растяла в любов и радост Далвира и хората я обичали, и песни за небесната възлюбена пеели.
О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!
Велики адепти я пазели и могъщи маги над нея бдели - чужда светлина очите й да не зърнат. И щастлив бил цар Велмур, защото Божий пратеник за зет чакал.
Но един Далвира видяла светлината на Слънцето и загоряло в нея огненото му сърце.
И като огнена жила забила душата й, и ръцете й стана ...