Така е, браточки! Рекъл го е един умен човек, ама забравих кой точно. Аз, че съм затънал до шия в проблеми, затънал съм. Че хич не спори напоследък, не спори. Ама слънцето навън припича, а по улиците вървят такива мацки, че плочките под краката им пеят от радост. Как да се потопиш в униние като има толкова красиви неща, за които си струва да се живее! Ей затова, викам си, дай сега да си поотпусна откачената душа. И понеже кефът е кеф, когато е споделен ("живей с кеф, щото с кеф си направен" - надпис, появил се в кенефа на основното ми училище в началото на 90-те), искам от вас да се посмеете заедно с мен.
А има над какво да се засмее човек, стига само да пада леко веселяк. Много ме досмешава напоследък като гледам хората как се изразяват. Наскоро получих един емблематичен (или "култов", както му е модата сега да го казват) СМС, който бие даже собствените ми стандарти за простотия. А те са много високи, вервайте ми. На Гагаринска висота са. Личният ми рекордно тъп СМС, творен на не особено трезва глава, не се състоеше от нито един знак или буква. Просто си мислех, че съм написал съобщението и че съм го изпратил. Практически нищо не съм бил написал! Узнах за това от адресата, който получил празно ("бланково", както сам се изрази) съобщение. И показа на смутения автор собственото му произведение. По-точно липсата на такова.
Дето мъдрите глави обичат да казват: говоренето е сребро, мълчанието - злато. Значи все пак не съм бил толкова зле.
Това се потвърди преди време, когато изчетох съдържанието на изпратен ми СМС от непознат номер. Клетият човечец, явно разнежен от погълнатата ракия или каквото там е пиел, решил да пише на приятеля си Марти. Аз не бях Марти и до ден днешен не съм, но то не попречи да получа съобщението. Предавам дословно съдържанието:
Marti, utre brat4ed ti mai mai shte she se se sereem. Da ma tqhnata tqhnata maikata ta ta maina. I nito. Bah maa maa. Pliushti ga si4kite!
На фона на предните изречения последното звучеше някак най-окуражително. Мисля, че успях да разбера дълбокомисления му съвет.
Пак наскоро един приятел изрече фраза, която ме хвърли в размишления. Работата бе в това, че той си имаше проблеми със своя комшия - явно някакъв неуправляем калпак. Тъкмо ме бе хванал да ми се оплаква от него и продума крилатата фраза "съседът от време на време е алкохолик". Странно, според мен или си пън, или не си. По същия начин би следвало да са уредени нещата и с алкохолизма: или си пиянде, или не си пиянде, ебаси. "От време на време" и "алкохолик", употребени в едно и също изречение би могло да значи единствено "през цялото време". Наздраве за посръбването и за двусмислените фрази! Придават смисъл в живота и блясък в очите :)
Думите човешки винаги могат да бъдат извор на смеха, но колко веселба пада и покрай делата ни!
Смешно става например като се изложиш на публично място пред други човеци и изгубиш ума и дума от притеснение. На мен ми се е случвало поне два пъти и бе свързано с неочаквано падане. Единия път по задник, другия път с нестандартна постановка на полет и приземяване, но и двата случая съставляваха непланиран и непредизвикан летеж.
Изсулих се на задника си веднъж, когато влизах в един бар. Бях си съвсем трезвен при това. Не улучих последното стъпало по стълбата надолу и данданията се получи оглушителна, понеже проклетите стълби бяха дървени. На това му се вика да гризнеш дървото. Цялата кръчмичка умълчана и вперила очи в мене, едни ме гледат с презрение ("поредната пияна свиня"), други с недоумение ("какво беше това влизане, бе пич"). Лошото бе, че по това време се натягах на една засукана колежка и така издъних шанса си за пробив в обсадата, която ù провеждах. Тъкмо я бях навил да излезем на по чашка след работа и в решаващия момент аз да се пльосна така. Болката е поносима, срамът е голям. Като се понадигнах успях само да я питам "Ъъъ, добре ли си?". По-умно не можах да измисля. Отговорът не бе лишен от ситуационна логика: "Да, ти добре ли си". И меракът ми бърже се изпари.
А пък каква мизерия беше другият случай - направо не е за разправяне. Хубав топъл ден като днешния, само за пиене на бири и разпущане. Речено-сторено. Избирам открито заведение на централната улица и стратегическа маса за наблюдение на преминаващи обекти от женски пол. Тъкмо тръгвам да сядам. Столът пластмасов. Масата и тя. От лакомия да си наглася още по-добър изглед извъртам леко масичката и придърпвам стола, на който възнамерявам да се тръшна самодоволно. Фатална грешка с тежки последствия! Леко встрани и отдолу има нещо като вентилационна шахта, покрита на нивото на земята с желязна решетка. И задният ляв крак на стола след преместването му попада точно върху тънкото пространство между две от ребърцата на решетката. Ама кой да ти забележи.
Сервитьорката идва за поръчката и ми изглежда на фръцната мома, сякаш някой току-що се е изпърдял под носа ù. Аз поръчвам бирата и едновременно с това сядам. И тогава... Задният ляв крак поддава между ребърцата, столът пропада се накривява наляво (баш към момичето, мамка му и карък) и аз, за да не се просна с цяла фигура размахвам ръчички и се залавям за глезените на краката ù. Тя обаче се отдръпва рязко и възмутено и трагедията придоби завършен вид, тъй като губейки последната опора буквално се прострях по очи, катурвайки със себе си и масата, и стола. Това, което успях да пророня беше "Бирата ще си я платя". Сервитьорката се въздържа от всякакъв коментар. Какви колективни смехове се разнесоха от съседните маси - не ми се говори за това!
Стават такива работи. Като се знам какво съм диване, вероятно и ще продължават да стават. Смях му е майката, пък да става каквото ще. Номерът в живота е да се смеем, когато ни се реве.
© Дон Бъч-Странски Все права защищены