Свърталище на любовта

Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отминаваха хората, всеки със своите проблеми, забързани в сивото си ежедневие. Още един от обикновените работници беше той. Нямаше да го забележим при други обстоятелства, но именно той се яви изведнъж като купувач на пурпурно червеното цвете. По очите му се познаваше – той имаше любима. Това бе несъмнено, след като в бързината мярнахме снимка на двама влюбени в портфейла му. Той смирено и тихо купи цветето и тръгна към дома си, без да показва умората и нуждата от почивка.

 Над тази картина се издигаше притихналият град под прегръдката на нощния мрак. Светеха тук-там апартаменти със семеен декор, я по двама,  другаде по повече – цветовете се повтаряха. Само на една тераса се забеляза стриктна домакиня, приготвяща вечеря. Забързана, сякаш чакаща цялото семейство да се прибере и да седне на масата.  След като се вгледахме навътре в кухнята, масата имаше само два комплекта прибори.  Ясно бе, че тя чакаше своя съпруг да се върне от работа. Мила картина, на която рядко би могъл да станеш свидетел в този сив и студен свят. От вратата се чу шум, бе този от ключалката, която се отваря.  Дамата изтича до вратата и изведнъж се спря от очарование. Онази пурпурна роза бе купена от онзи същия уморен съпруг точно за нея.  Повод – нямаше, важен бе жестът. Тя не посмя да каже нищо, целуна го горещо, доведе го до сложената маса и изчака да види само погледа му. Отиде да вземе ваза, а после се разшета, за да не се наруши редът. Той седна и се загледа в жена си, чувстваше едно благодарство, че я има до него. Все още никой не бе казал нищо – нямаше и да кажат – тишината бе достатъчна. След вечеря леглото бе готово за сън, в мрака се чу само по едно „обичам те” от двете устни.

 Заспалият град завърши пейзажа на тази картина, изпълнена с багри.