ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се заоплаква надълго и нашироко... не ми стига скандала с простака от горния етаж сутринта... че и онази досадница в трамвая... егаси скапания ден!" Все пак се насили да каже с полупрофесионална предразполагаща любезност:
– Телефон на доверието, добър ден!
– Добър ден – чу се притеснен женски глас. – Не знам дали постъпвам правилно, като се обръщам към вас...
– Освен ако не Ви е нужна справка за маршрутките, сте се обадила където трябва – опита да се пошегува Димитър. – Не се притеснявайте, госпожице... ъъъ... или госпожо...
– Разведена съм. И аз не знам към кой контингент да се причисля...
– Значи госпожица! Всички неомъжени и разведени дами под деветдесет години са госпожици. – Димитър продължи с началното предразполагане, което всъщност беше част от терапията.
– Тогав ...