Откакто доктор Петров ме информира авторитетно, че имам хроничен фарингит и трябва да забравя газираното и студените напитки, бирата я пия топла – за ужас и потрес на всички приятели, с които споделям пивочерпенето. А на загрижеността им за благоденствието на фаринкса ми, че – ама, нали бирата е газирана, обяснявам, че то това газиране не е зорлем сторено с въглероден двуокис (дето сега му викат диоксид), а е следствие на естествен процес на ферментация – демек, безвредно е. Не че пак мехурчетата не са пълни с вредния за глътката ми газ, ама ме кефи да си мисля така.
Сега обаче съм зарязала прашната София и съм се домъкнала до морето да търся прохлада от жегата. Голяма грешка! Щото влагата превръща въздуха в компот, в който сякаш си потопен като разварен плод – без значение какъв. И бая захар са турили в него, щото лепне ли, лепне...
Нейсе. Тук съм вече и се насочвам към най-близкия плаж. Не да се пека като чушка, разбира се, и да чакам някой да ме обърне на другата страна. Това – да л ...