16 февр. 2012 г., 16:12

Трета година

752 1 0
1 мин за четене

Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори, 

душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи... 

Имаше само себе си и вярата в семейството си.

Имаше много малко, но то не ти даваше повод да задаваш въпроси... да се чудиш и маеш:

- Защо е такова стечението на живота ти...

... Не ти...

имаше прекалено достатъчно, нали...

На сърце, богато вътрешно с добродетели, не му трябват никакви други прелести, за да оцени истинската стойност на хоризонти на душевните си стойности.

Крачеше обгрижен от неща, присъщи на ежедневието ни, но по душа си остана все същия добър и вярващ християнин, който продължаваше напред...

Няма те веч, крещи всичко за теб.

Отиде си завинаги и от тази една година, че чак догодина и още една зима

и още една прекарана съдбина не ще може да се върне у дома твоята топлина, наглед зее рана неоздравима, нищо, че на повърхността изглежда,

че е така заличима.

 

Липсваш всеки ден и това няма да се измени.

Тате, знай, че имаш място в моето сърце, което винаги ще тупти за теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...