Бавно затваряш очи. Унасяш се в сън. Сън на мечтите. Сякаш разперваш криле и политаш нагоре към небето. Размахваш тези криле бавно, очите ти сияят като звезди. Ти виждаш света - спящия, притихнал и свит в къщиците свят. Усмихваш се, нещо сякаш като с перце гали душата ти. Навярно се питаш какво ли е това, това е радостта! Кара те да се усмихваш, сякаш в теб свири на арфа. Копринените облаци, сред които се носиш, сякаш те целуват с допира си. Тихият вятър полюшва бялата ти дреха. Кажи ми, не е ли красив този сън? Ей, сутринта дойде, време е да ставаш. Не искаш... Но кой иска след такъв сън? Погледни, небето сияе, повлияно от нощта. Може би е било истина?... Хайде, усмихни се и стани.