Тя.

Някога е била млада, жизнена, с буйна, кипяща кръв, енергична, готова да се бори с всички сили за мечтите си, да раздаде душата си, а сега?
Какво става, когато човек остарее? Какво става, когато загубим желание за живот, когато се отпуснем, когато се предадем?

Виждаш ли бръчките ѝ, виждаш ли тъгата в очите ѝ, виждаш ли колко е наранена душата ѝ, колко я е боляло, през какво е минала. Лицето ѝ е картина, красива, невероятна, живописна, буквално. Изписан е животът ѝ на лицето, но най-ме грабва погледът. Колко е внушителен, колко е искрен, колко е тъжен, колко прочувствен.

Тя.
Била е малкото момиченце на някой, някоя вероятно горда майка. Мечтала е, копнеела е, вероятно е имала и чудесно детство, вероятно не.
Била е нечия първа любов, а може би втора. Била е обичана, тя е обичала. Била е щастлива, сияела е от щастие, била е желана, за някой е била единствената.

Била е булка, била е съпруга, вероятно щастливо омъжена за някой, който обичала. Познавала вероятно семейният живот, с трудностите му, с препятствията, които е преодоляла през годините, с добрите му страни, изживяла го е.
Може би е имала и деца, може би две, може би момиче и момче. Може би е (била) майка. Знае и познава най-голямото човешко щастие - децата. Работила е, може би на две места. Трудила се е, а може би на полето. Може би по цял ден, на жегата, с мотиката. Била е красива, добра домакиня, грижовна, изискана, елегантна, млада дама.

***

Тя,

Била е, а сега? Сега е възрастна, изморена от живота, душата ѝ страда, вероятно няма пари, вероятно е преживяла много тежки времена, ужасила се е, доближила се е до смъртта, загубила е някой близък, плакала е, може би сама.

Погледни тези очи, напоени с мъка и болка. Погледни какъв е бил животът ѝ. Живяла е трудно, немислимо дори. Някога е била щастлива, а сега дали?

Погледни тези красиви очи.
Погледни.
Тя.