Днес тя беше решила да бъде различна - да остави настрана уроците и задълженията и да се позабавлява с връстниците си. В училище беше най-добрата ученичка във випуска. Винаги се стараеше да има най-добрите оценки във випуска. Не учеше заради мнението на родителите или за одобрението на учителите, а за самата себе си.
  Тази вечер имаше събиране в дома на една съученичка по случай края на учебната година."Защо да не отида?! - помисли си тя - Ще разпусна малко, а и няма да се бавя, за да не се притесняват нашите!"
  Не се замисли и за миг защо тази нейна съученичка бе решила да направи събирането, почти извън града. В голямата къща  се носеха смях викове и закачки, когато тя пристигна. Едва успя да намери момичетата от класа си. Имаше толкова много непознати. А те - момичетата около нея танцуваха и се радваха на момчешките погледи. Много от тях вече си имаха един или повече обожатели.
  Стоеше сама в ъгъла и наблюдаваше. Чувстваше се все по-неловко. Може би някои се питаха - какво прави момиче като нея тук? Не трябваше ли да си стои сама вкъщи?!
  Сърцето на това момиче се свиваше - толкова много му се искаше да бъде забелязано. Някаква буца застана в гърдите ù. Плачът я задаваше, искаше час по-скоро да се излезе навън. Не можа да издържи и час по-скоро се затича към терасата.
 - Защо плачеш? - попита я непознат момичешки глас.
 - Никой не ме харесва! - изхлипа наивно тя, докато изтриваше сълзите си.
 - Нормално е да не те харесват. Погледни как си се облякла! Мислиш ли, че някое момче ще ти обърне внимание?
 - Но защо?
 - В кой свят живееш?! Никой не харесва безличните, мила!
 - Аз искам да ме харесват, както другите момичета!
 - Тогава се облечи като съвременно момиче.
 - Но... аз... - измънка наивно тя
 - Няма "но"! В този вълчи свят няма място за раними. Трябва да бъдеш вълк! Преди няколко години и аз бях като теб - свита, притеснителна, но бързо научих, че никой не се интересува от тези хора. В днешно време важи законът на джунглата! Такъв е животът - или тъпчеш, или теб те тъпчат! Избирай!
  Непознатото момиче я погледна предизвикателно и отмина. Макар и сред хората смутена, девойката се почувства сама повече от всякога. У нея отекваше последната дума от неочаквания разговор - "Избирай... избирай... избирай". Вече знаеше, че трябва да бъде друга, за да може и светът да я приеме по друг начин.