На дядо ми... Никога не ти казах колко много те обичам и как ти ми помогна да преодолея тъмнината в себе си. Прости ми. Никога няма да те забравя... Почивай в мир.
***
Когато бях малък, изпитвах вледеняващ страх от ръмжащото небе и падащият през нощта дъжд. Често детският ми плач надвикваше гръмотевиците. Беше ме страх до момента, в който претичах най-тъмната улица на града в една буреносна нощ. Тогава се влюбих в нощния дъжд, а звукът на мълниите ме научи, че човек може да се справи със най-дълбокия си страх.
***
Десет години по-късно - Душата ми в самота...
От доста време насам не беше валял такъв дъжд. Сякаш боговете бяха ядосани на хората и се опитваха да отмият мърсотията, която всеки ден погубваше света. Дъждът се явяваше временното спасение. Някъде там, в тези ранни часове на денонощието, когато възрастните спяха, а децата им изпитваха първите си страхове, породени от шума на гръмотевиците, се намираха две будни души. Той беше пътуващ из страната търговец, а тя илюзионистка и фо ...