На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?

Не ми трябваше много време да си събера малкото неща от стаята. Огледах се и си казах, че един ден бих дошла пак да погостувам в това симпатично хотелче, което ме беше приютило. Слязох долу, за да се сбогувам и да оставя ключовете. Когато минах през антрето ме обзе странно чувство на безпокойство.  Изведнъж във вените ми нахлу адреналин, сякаш тялото ми се подготвяше за евентуална атака. Може да не вярвате в такива неща, но това, което изпитах ме направи нервна. Имаше нещо странно. Точно когато се обърнах , за да махна за довеждане на Лидия, забелязах един мъж с видимо наднормено тегло, но както изглежда с доста добър вкус за обличане. Не разбирах и от дрехи, но изглеждаха скъпи и съчетани идеално. Странно е как за толкова малко време успях да забележа и такива детайли, като например големия златен пръстен на кутрето. Излязох навън намръщена. Какво става? Откога обръщам внимание толкова на детайлите и на хората, които си пият сутрешното кафе, облечени в скъп италиански костюм? Разтърсих глава и се пошегувах със себе си. Може пък вчерашното вино да е размътило дотолкова главата ми, че все още да не ми е ясна преценката.Но въпреки това, докато продължавах да ходя по улицата, странни мисли ми се въртяха и съвсем ме объркаха. След което реших да звънна на Стела и да я попитам дали иска да излезем някъде на кафе, защото истината е, че не ми се затваряше в момента вкъщи. Тя обаче не вдигна. Телефонът ѝ е изключен или е извън обхват. Сигурно батерията ѝ е паднала. Прибрах моя телефон обратно и си казах, че най-вероятно в момента, в който ѝ звъня тя стои пред платното и рисува новата си картина. Вие сега научавате, че Стела е художничка. Според мен има много талант, но не е имала много късмет. Когато вчера стояхме над чаша хубав билков чай, тя ми разказа за себе си и за усилията и страстта, които влага в своите творби. Лошото е, че все няма късмет. Както тя го каза, сякаш има някакво проклятие, нещо, което не ѝ позволява да стане велик художник. Тогава се смяхме доста. Стела е много забавно момиче на 24 години и мисля, че си паснахме като характери. Разказа ми как е загубила всичките тези картини, които мислеше, че брат ѝ е пуснал за продажба в интернет. Преди една година двойка тийнейджъри ѝ били наематели. В началото момчето и момичето изглеждали много примерни, но не се засичали много под претекст, че имат много за учене. По-късно Стела разбира, че двамата са забъркани с дрога и след скандал между двамата, момчето започва да чупи всичко и дори предизвиква пожар, който пък стига до онази стая, която в момента е заключена. Има щети, но най-голямата за Стела е да види, че целият ѝ труд е изгорял и станал на пепел. Само и единствено е останала една икона, която е една от ранните ѝ години. Ето затова ме попита на колко съм години, защото не иска да ѝ се случи пак нещо подобно, а с младите никога не се знае. Аз съм млада и помня, че и като малка винаги съм била отговорна и не съм тръгвала по грешен път. 
Вече пред къщата, звъннах пак, но отново не получих отговор. Затова реших да вляза и да си наредя нещата и защо не да си пусна някой разпускащ филм. С влизането обаче виждам, че има полиция и веднага се притесних. Как може още първия ден, в който се нанасям да е станало нещо? Приближавам се плахо до един от двамата униформени, които слизат от горния етаж и поглеждам по-възрастния.
   - Добър ден. Станало ли е нещо?
Те се споглеждат и се чудят дали да отговорят.
   - Добър ден. Тук ли живеете?
   - Да, всъщност днес се нанасям. Под наем съм на втория етаж. Какво е станало?
   - Вижте, госпожице ... 
   - Даниела Григорова. 
   - Вчера е имало влизане с взлом. След огледа, който направихме с колегата, са откраднати малка сума пари, кредитни карти и техника. Няма свидетели, тъй като бабата и дядото не са си били вкъщи.
  - Ами Стела? Внучка им? Вчера бях тук до вечерта.
  - Не можем да се свържем с нея, но всичките ѝ неща са тук - телефонът ѝ, ключове, всичко. Дори и якето ѝ е окачено.
Не знаех дали да вярвам. Какво му става на този ден? Странен мъж в хотела, Стела не се знае къде е... Не може да отиде далеч без ключове и яке, за бога. 
  - Вижте, за момента е това. Все още е рано да я пуснем за издирване. Ще ви държим в течение.

Полицаите излязоха и ме оставиха замаяна. Знаех, че всичко си има обяснение. Кражбата, това, че Стела я няма вкъщи. Опитах да звънна за пореден път, но притесненията ми се трупаха с всека минута. Кражба. Лош късмет определено я преследваше... Или беше нещо повече от лош късмет?