Велко - 1948-ма.

Присъда – петнайсет години!

Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…

Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…

Питам се:

Ако това е така, защо се оставят да бъдат осъдени по на 15 години!

Защо не използват канала, за да се спасят!

Велко, дори не успява да види очакваната първа рожба...

Завършва гимназия и работи като чирак при вуйчо ми, дърводелеца Стою мастора, както наричат с уважение млади и стари. Но истинското занятие на Велко не е дърводелството… Израснал на село, закърмен със земеделската идея, твърд последовател на Никола Петков и върл противник на ренегата Петър Танчев - „главе́н^[1] ” за комунистите…

Работилницата на мастор Стою е в центъра на Хасково, срещу кино „Заря”. Година след процеса дърводелната е иззета и разрушена, за да построят ресторант „Чайка”. … Всеки ден минавам край ресторанта и ми е мъка за дърводелната на мастора. Сега тук се сбират градските пияници и набиват карти по дървените маси, та чак прописвам:

- Мамо тези хора тука

що по масите тъй чукат!...

- Много не се чуди майка,

туй е кафенето „Чайка”

1948- ма!

И както обикновено се случва в приказките: Чирака залюбил Дъщерята на Мастора!... Само дето сватбата не е три деня и три нощи, а броени часове. Братовчедка ми Тонка, пременена и накипрена с бяла рокля взета на заем от комшии, а Велко по синя риза с къс ръкав… Няма музика, няма танци, няма богати дарове… Гостите свенливо пускат с шепа ушаф, орехчета, или бонбонче в калайдисана тава – всеки дава каквото има, за здраве на младите…

Две стаи хора - най-близките, другите честият и си отиват. Не е време за веселби – още мирише на войнишка пот и барут, навън митинги тресат площада пред паметника на загиналите от Първата война…

- Демокрацията е в опасност! – боботи с глух глас Велко и тежко ръкомаха стъпил на постамента на паметника. Политическите пълномощници по селата трошат кокали и насила ни вкарват в колхозите! По градовете през ден трепят десетки невинни, безследно изчезват хиляди набедени за врагове на народа…

Думите смразяват лицата на хората, патосът на свободата бледнее!

На фона на събитията, сватбата изглежда привидно спокойна - никой не подозира, че всъщност присъстват на погребване бъдещето на двама млади…

Изписвам тази дума „погребване“ и бързо я изтривам…

Отново я пиша - не намирам по-точна квалификация!...

 Освен, може би: изтриване на живи души...

Защото, дни след сватбата, посред пладне, арестуваха Велко!

1959- та!

Лятна привечер. Вестта, за излизането на Велко от затвора ме свари на село - ритаме парцалена топка на каба́та[2], когато някой подшушна: Велко си дошъл!...

Хуквам към града - гол до кръста, по къси панталони, шест километра не усетих умора…

През годините в затвора, Велко се превърна в идеалния образ за подражание на цяло едно поколение! Тичайки си спомням, как мама по тъмно събира продукти из село, а баща ми скришом ги носи в града и предава на братовчедка ми - затворника има право на три месеца по един пет килограмов колет, ако 100 грама е по- тежък, го връщат и губиш право.

Когато влезе в затвора, дъщеря му Антония току-що е зачената, а сега - голямо момиче... Сигурно в затвора е било дяволски трудно, но не бе по-леко на семейството му - към близките на осъдените по политически причини умишлено се насажда омраза и презрение, като към прокажени!...

Тонка е детска учителка и всеки ден застава пред вперените очи на децата! Двайсетгодишна, при жив съпруг, се оказва вдовица!... Близки и далечни я съветват, да не го чака, да не почерня младостта си!...Сочат за пример съпругата на Железан, дето набърза ръка го заряза!...

Но тя устоя, убедена, че Велко е прав и трябва да го подкрепи!

И го дочака...

Пред дома на мастор Стою е панаир - покрай дерето на ж.п. гарата са накордени волски коли, каруци, магарета и катъри… Далечни и близки са дошли да го видят, да го докоснат и засвидетелстват своето уважение и подкрепа! Всеки постоява за адет^[3] и излиза, за да влязат следващите…

Дойде моят ред!... Застанах пред него, той ме измери с поглед от глава до пети, стана и разпери ръце:

- Коя е тая планина, дето е застанала пред мене!...

- Ма, т’ва е на леля ти Гина сина, на калеко ти Тенча...

Прегърнахме се по мъжки, и по мъжки заподсмърчахме…

Когато го „прибраха” бях на пет, сега съм на осемнайсет…

Велко започна работа като техническа безопасност на труда към цигарена фабрика „Тракия“. Често идва в София и обикновено отсяда при мен. При едно идване каза, че ще ме запознае със Светла Даскалова - навремето работили заедно в младежкото БЗНС, а през 1951 . се засекли в Белене… Реабилитирана, сега подпредседател на Народното събрание, живее в близост до хотел Балкан.

Посрещна ни в огромен хол обзаведен с внушителна старинна виенска мебел. Подобна обстановка бях виждал на кино... На стената огромен портрет на Светла от младини – с величествена осанка, излъчваща неописуема естествена красота!...

През деветдесетте години на миналия век този апартамент е закупен от Христо Григоров – дългогодишен шеф на БЧК, който го използва като таен офис на фирмата си „Медабик”. Днес, 217 квадратното жилище, е собственост на Недялко Ангелов, баща на Ангелина Димитрова и съпруга на Косьо Самоковеца, продаден за един милион лева, а закупен от Григоров за жълти стотинки (около 200,000 лева).

- Това е внук на бай Кольо Бялата вежда, наш стар земеделец, близък съратник на Коста Янчев… Студент втора година…

Светла разпита за дядо, все едно като за човек с когото се знаят и поръча:

-Като идва към София непременно да се обади!

Порази ме уважението и́ към старите земеделци…

Двамата бивши затворници са сдържани и съсредоточени! Говорят монотонно, като хора, които имат какво да си кажат. Разговора се върти около д-р Вампирски, съпруг на Светла, който в момента работи към посолството ни във Виена.

Владо Вампирски е юрист и близък съратник на Г.М.Димитров. Преди 44-та г. лежи по затворите, след тази дата, отново е преследван, и заловен с още двама земеделски лидери, качвайки се на малка яхта и вместо да отплуват към Турция, попадат в Белене!...

Споменават имена на хора, които никога не съм чувал…Тайно очаквам да чуя нещо свързано с политика, с личности - ни дума!

Опитвал съм се и в други случай да коментирам с Велко някакво събитие… Все едно му говоря на непознат език - гледа встрани и безизразно мълчи… Дори, когато се налага неизбежно нещо да каже, го прави без коментар, без да изрази позиция...

През онези години, поради масираната манипулация на общественото мнение и липсата на информация, беше трудно да се ориентирам, за много неща нямам отговор, искам  да си обясня необяснимото, да изградя представата си за света…

Бях сигурен, че той може да ми помогне, но… мълчеше!

Безбройните предателства ги бяха научили да бъдат предпазливи и сдържани! Имат изграден имунитет, който ги капсулира, предпазва от възможността да се докоснеш до мислите им.

Колко средства, усилия и време от страна на властта са били нужни, за да се култивира подобно поведение!

Смъртта и репресията бледнеят, пред унификацията, пред духовното осакатяване, пред уплашения човек! Системата, притежава удивителната способност да преобразява и унищожава - да превръща живия човек в безлично същество!...

След 1989 г. Светла Даскалова я предложена да оглави БЗНС, но на практика я изолират… Железан и Велко също не съумяват да се включат в т.н. промени - своите ги третират като предатели…

Сърцата им не издържат дълго и един след друг набързо си отиват…

Манипулациите и деформациите в една или друга степен се случват и извън затвора - част от нас се подлагаме доброволно на подобни интервенции, а други сме принудени - резултатът е един.

За да се убедим накрая, колко прав е бил полицая Никола Гешев:

 - Обществото е едно и също, то не се променя! Вашето общество ще бъде точно като нашето и тогава да те питам:

Защо жертваш живота си!...