Видях те с крайчеца на окото си и си казах:
-Ангел е!
Скрих се в сенките за да не те притеснявам и те гледах.  Наслаждавах се на всяко твое движение.
-Ангел е човече, вярвай ми-тихичко прошепнах в тишината! Ангел е, макар и крилата да не се виждат!
Движеше се толкова спокойно, като лек бриз край брега на морето. Седна на тротоара и погледна небето. Излязох от сенките и тръгнах към теб. Седнах до теб. Продължаваше да гледаш нощното небе покрито със безброй" светулки" - звезди!
Погледна ме и тихичко прошепна:
-Здравей! Подарявам ти небето!
А аз...аз онемях!
Събрах сили  да промълвя само:
-Аз ти подарявам себе си.
Тогава тишината се намеси и каза:
-Любовта се роди тази нощ!