-1-

Събуждам се от тибетско ръмжене на три гласа. Опитвам се да пригласям, но като че ли само на сън...
Усещам прилив на бодрост. Поглеждам часовникът на телефона си. С почуда установявам, че е 4:53 часа. Протягам се и едва не падам от кревата. Толкова рано май не съм се будил от предното ми идване в планината. На станцията са й правили ремонт. Оставили са си ръцете. Освен това са сменили и стандартните кревати от един персон с някакво подобие на легла, ставащи единствено за джуджета. Всъщност не знам дали и за лилипут ще паснат след като са тясни като талпи...
Както казва шефът на станцията, "Преди да се завъртиш, трябва да се събудиш!"
Протягам ръка и натискам копчето за затопляне на живителния чай. Отпускам глава до възглавницата. Краката ми стърчат от долния край на кревата. Умислям се и едва не завирам отново чая. Отивам до банята за сутрешен тоалет. Добре, че колегата ще закъснее за смяната, та да мога да се къпя и плискотя колкото ми душа иска, без да притеснявам никого.
След малко пия от горещия чай, похапвам по някоя близка мед от дървена лъжица и разглеждам Енциклопедии на писито. На вълна дървесни видове съм. Сравнявам информациите между българска и западна енциклопедия. Яко сме крали, че и бъркали...
По заснежените склонове плъзват червено розови лъчи. Съмва се. Допивам си чая, отскачам отново до банята и след малко крача по изсъхнали букови листа по пътя за близкия хотел. На вратът ми виси бинокъл. Обичам да наблюдавам птиците, да ги търся по звука от чудните им надпявания, да ги следвам в подскоците им из тревата за различни буболечки или в пируетите им из въздуха. Пристигам до хотелчето, изкачвам стъпалата на терасата и надничам през прозореца. На леглото гушнати спят Мама и Бебо. Оставям на пейката пред вратата десетина ореха и поемам назад. Пред моя профилакториум ме чака една ябълка. Останала ми е половината корона от вчера за доокастряне. На есен други ще се наслаждават на плодовете й. Дано да роди милата...
Минавам през задължителните прегледи и си назначавам процедури за възстановяване -  вихрова вана, водолечение, Диадинамик ...
Телефонът ми звъни. По сигнала разбирам, че половинката ми и Малчо са се събудили. Отправям се към тях, но този път с колата. Още непристигнал виждам Бебо да тича към мен и да вика радостно. После разбирам, че е познал звукът на двигателя още като съм тръгнал от горе. Разхождаме се по слънчевата поляна, гушнати, а Мама протестира. И тя иска милувки... Гушки и за нея. Казвам й, че ще се качваме до Снеговете, та да приготвя нещо за хапване и пийване. С Бебо отскачаме до Управителя, после до люлката и на края се кротваме в колата. Той започва с постоянния си репертоар. Натиска всички копчета, пуска фарове и чистачки, върти бясно волана. Накрая Мама пристига с раницата и поемаме към лифта. Бебо за първи път се качва на нещо подобно и е много послушен. Оглежда се и мирува. Кабинката ни отнася всред висините и снеговете. Започва голямата веселба. Нося малка пластмасова шейна. С бебо се спускаме всред снежни пръски и смехове. Мама се страхува наоколо и току ни снима. Стигаме бавно до върхът и решавам да се пуснем по голямата писта. Мама казва, че ще се връща обратно, но я виждам че тайно ни наблюдава. Спускаме се лудо. До долу ставаме вир вода. Събличаме се голи и поемаме на горе. Бебо иска "на конче". Качвам го на раменете си и продължаваме. Мама ни пресреща и започва да го навлича. Слънцето било много силно...
Обед е. Уморени се прибираме по хотелите си и денят започва отново...

                                                         -2-
Телефонът звъни познатата мелодия. Бебо се е събудил. Допивам си чая и отивам. До преди малко възстановявах сили по сауна, басейн и душове. Денят започва за трети път...
Мама подстригва косите ми докато Бебо си играе по поляната. Много обича водата и друго не му трябва щом има локва или чешма и една пръчка да бърка из тях. Носи клончета. Поставя ги във водата и нарежда: "Пий!" После започват буйни възклицания. Намерил е калинка и се опитва както винаги да я пусне да лети. На буболечето обаче явно му е студено и се крие в ръкава му.Тръгваме на разходка през гората. Вървим по полянки с прекрасни лилави минзухари, прескачаме изворчета и поточета, минаваме под вековни иглолистни и широколистни дървета, пристигаме до моята станция. Там съм изпратен служебно и затова семейството ми е в близкия хотел. Играем по поляните. Люлеем се на дървена греда. После отиваме в спортния салон и започваме да се гоним с топките. Малкия води в игрите и забавленията. Когато нещо му омръзне просто се преместваме на следващото развлечение. А то е спортната площадка до красиви, величествени борове. Чуквам с пръчка по шишарките и въздуха се изпълва с летящи семенца. Бебо радостно подскача, събира ги и ги отнася до тревата, за да пораснат млади борчета. Малчугана не е виждал агресивни кучета, и когато отиваме до вързания шаро, пазещ до оградата озадачено го гледа как ту лае, ту ляга покорно на земята, ту ръмжи и се зъби. Виждам, че се е омотала веригата му за телената мрежа. Не рискувам да ме ухапе макар, че никога не се е случвало подобно злощастие и се обаждам на кучкарят. Слънцето клони към залез, прибираме се в хотела за "АМ-АМ!" Целувам Мама и Бебо за "Лека нощ" преди да влязат в банята и тръгвам.
Започва Вечерта...