" - Редник Илюшин! Стани твою мат! 

Дулото на АК 47 изглежда успокоително като ампула цианкалии в детска длан.

- Врагът те пощади, но аз - не - сержант Волкогонов или поне онова, което се вижда от него зад АК 47 изглежда много сериозен  - Ще ми спи той! Пес негоден!".

Та, та, тррррррт!

Викът на редник Серьожа Илюшин накара Мазника Савченко да изпусне една последна порция пръдня от уплах. Вкисналия боб беше побързал да напусне стомашно-чревния му тракт със силата на картечен откос, който беше внесъл апокалиптичната картина в неспокойния сън на Серьожа.  Събудения свали тясната каска от изпотената си глава и замери мазника със все сила.

- Пойти на хуй, солоч! Казах ти да не ядеш тая прокиснала гадост, а ти си изял и моята! Да пукнеш дано!

Редник Серьожа Илюшин се обърна на другата страна, колкото му позволяваше подгизналото ложе в наводнения окоп и заспа отново. От месец солдатите от сто седемдесет и девети полк на Руската армия даваха дежурства в завзетата Херсонска област. И понеже постоянно редиците им оредяваха им се налагаше все по-често да киснат в неуютните окопи.

" ... вой на самолети. Или на връхлитащи изтребители. Тътенът от взривяващи се бомби става все по-осезаем. Последната се взриви в съседния окоп и усети по лицето си пръски от кръвта на Соловей и Менишев ... натежалите му за сън клепачи не могат да спрат ярките отблясъци на адски взривове. Нощта изведнъж се превърна в ултравиолетов ден. Веднага последва най-ужасяващия взрив, който бе чувал някога. Това го нара да се събуди  и да извика, колкото глас му държи:"

- Ааа! Ставай Мазник! Да бягаме!! Бандерите ни бомбардират, на хуй пошли!"

- Илюшин, тъй с ума сашол - през тежките капки дъжд вижда дъвчещата долна челюст на Савченко, осветена от поредната мълния - Никой не ни напада, просто бурята си гърми!

"По дяволите - мисли си Серьожа - наистина полудявам... проклета война! До кога ли ще киснем в тая кал, мамка им!"

- Лягай мазник. Ще те бдя над теб, галубчик! А ти поспи, че току виж ти се съдрал гъза от всичката гадост с която се натъпка!

Само че не се получи така, както го плануваха. В момента, в който Мазника захърка със силата на картечница Максим заспа  и той и над двамата остана да бди само височайшата небесна сила. Ако и тя не почиваше в тая дъждовна и неуютна нощ.

" ... вой на тревожни сирени. Не мога да определя дали са наши, или на бандеровците. Вият на газова атака, или беше на биологично оръжие. Не помня мамка им! Е, нали веднъж ще се мре ... ако смъртта е толкова приятна, то нямам нищо против нея. Охо, коя е тая девочка, че тя се разсъблича дори. Виж Мазник, как блести голото ѝ тяло сред росните треви ... Ах ти моя родна... идвам при теб! КАКОЕ СЧАСТИЕ!..."

...

- Виж Потапов, тия двамката не са си сложили дори и противогазите - каза глух глас, излизащ от противогаз със замъглени кръгли стъкла.

- Илюшин и Савченко, прибери им табелите. Ще викна санитчастта да ги натовари - отвърна глухо и другия противогаз.