Тази лятна първоавгустна вечер реших да се поразходя из центъра на София. Цял ден времето беше горещо и сега се беше появил приятен ветрец, който разхлаждаше тълпите от хора, решили да излязат навън.
Минавайки през градинката срещу народния театър, забелязах множеството, което седеше по пейките. Всичко беше като в приказка: пенсионерите играеха шах и помежду другото обсъждаха политиката и последните идеи на управляващите да им подарят по един GSM с безплатни минути; млади семейства с деца се бяха настанили на пейките до фонтана, гледащи право срещу главния вход на театъра. Малко по-надолу имаше многобройна тълпа от шумна и весела младежка компания. Пейзажът беше допълнен от свежата окосена трева и многото насадени цветя. И ако бях попитал всички тези представители на обществото, в този момент, кое е най-важното в живота, то сигурен съм, че ако не всички, поне повечето щяха да отговорят любовта.
Дали, обаче някой би се сетил за любов, ако им бях казал, че гаджето ми е бременна, а е на 1 ...