11 февр. 2009 г., 19:21
1 мин за четене
Да си поговорим за зъбите. Не, няма да изнасям лекция, просто ще пофилософствам за мъдреците.
Ето, расте ми трети мъдрец. Ходих на зъболекар, бил за вадене. Пречел на другите зъби и ги бутал напред. Замислям се аз преди малко; нали и мъдростите в живота бутат човека, карат го да продължи напред. Защо в устата ми да е по-различно?! Наболва ме от време на време, страх ме е да го извадя, но трябва да се отърва от него. Това пък защо? Мъдростите трябва да ни помагат; всеки ден научаваме някоя (стига да се замислим) и забравяме друга. В общи линии ми пречи, прави ме нервна, дразни ме... Страх ме е да не забере пак, страх ме е да го извадя, страх ме е, че като го извадя, ще се подуя и ще стана грозна (:за няколко дни предполагам:). Преди малко ми светна; мъдростите, поуките... спират живота ни. Карат ни да живеем правилно, а не на ръба. Спират ни от повечето удоволствия в живота, карат ни да се замисляме...
Просто се замислих за мъдреците и да мъдростите в живота. На човек като му растял мъд ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация