5 сент. 2005 г., 15:46

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА 

  Проза
1785 0 2
2 мин за четене
Очите й бавно се затваряха...тя бе толкова уморена от живота. Нейният край наближаваше и нямаше кой да и каже - "Недей! Не го прави! Ние те обичаме!"...Вече нямаше връщане назад, беше нагълтала шепа приспивателни. За това, което беше направила, знаеше, че ще отиде в Ада.
Тя затвори очи и се понесе към небесата...Летеше толкова бързо и се качваше все по-нагоре, докато не достигна върха. Да, тя достигна вратите на Рая.
Но нещо я дърпаше надолу, тя се бореше, но не успя... Беше толкова уморена.
Падането беше още по-бързо, докато не достигна едно място, което й беше толкова непознато. Тя се озова пред голяма, червена и огнена порта. Очите й се изпълниха със страх...Това беше Адът. На вратата я чакаше някакво същество, изглежда беше пазача на портата. Той я завлече към страшния съд. По пътя минаха покрай огнени лави, изгорели скелети, казани, пълни сякаш с кръв.
Тя бе толкова изплашена, чак сега започна да осъзнава,
че стореното от нея е непростимо, че ще изгори в пламаците на Ада заради гр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??