ТАЗИ, КОЯТО БЕШЕ ОБИЧАНА ОТ БАЩА МИ
(Превод от сръбски)
Тази, която беше обичана от баща ми,
прилича на ангел от небесния свод,
има топли и красиво оформени ръце;
вързала е слънцето в косата си
и диша свежестта на пролетта;
силна е и красива като равнините на Войводина.
Израснала е при майка си и леля си;
живееше недалеко от пощата
в центъра на селото, където баща ми паркираше колата си,
желаейки да я срещне.
Тази, която знаеше как да говори така,
че човек да занемее, която се
прегръщаше със земята и небето,
и която човешката ръка и тяло не могат отново да пресъздадат.
Спомняте ли си баща ми и някои други мъже, които
в момента са на някого другиго бащи, които са я обичали
и са чували нейните мисли
по-бързо от светлината на месечината,
опиянени от любов и екстаз.
Тази, която беше обичана от баща ми,
за когото денят му е бил нереален,
докато не срещнал майка ми и не ù дал това,
което малко от сърцето му е останало за нея, за тази,
която той обичаше; дали знаеше какъв човек щях да бъда,
каква сила и красота щях да притежавам,
какъв налят глас щях да имам и
как упорито щях да преследвам най-дръзките си желания,
защото тя искаше баща ми само да я погледне със страстните си очи,
тъй като тя влезе в сърцето му така мъчително,
че той обичаше тишината и в разговорите все повече и повече...
Спомняте ли си, че докато всеки ден,
тъжна и остаряла, праха изчистваше,
над нея и около люлеещите се стени на апартамента й студен,
като дъжд я заливаха спомените, докато тя палеше свещи,
тази, която беше обичана от баща ми?
ОНА КОJУ JE ВОЛЕО МОJ ТАТА
Аутор: Љиљана Фиjат, Република Србија
Она, коју је волео мој тата,
која личи на анђела са небеског свода,
има топле и лепо обликоване руке;
која је сунце везивала у коси
и дисала свежином пролећа;
снажна и лепа попут војвођанске равнице
расла у друштву маме и тетака;
становала недалеко од поште
у центру села, где је мој тата паркирао ауто,
у жељи да је сретне.
Која је умела да говори тако да човек занеми;
грлила се са небом и земљом и коју
људска рука и тело не може поново да створи.
Да ли се сети мог тате (и неких других, можда, који су сада,
такође, нечије тате) и који су је волели,
слушали њене мисли
брже од светла, на месечини,
опчињени од љубави и заноса?
Она, коју је волео мој тата,
због које му је дан био нестваран,
све док није срео моју маму и дао јој оно мало срца преосталог од оне
коју је волео; да ли зна колики би човек био ја,
какве бих био снаге и лепоте,
какви би ме гласови засипали,
жеље какве бих остваривао, најлуђе и насмелије,
да је хтела мог тату само да погледа својим страсним очима;
да му уђе у срце паћеничко,
да га воли ћутњом и у разговору, све више и више?
Да ли се сети тога, док сваки дан,
тужна и остарела, прашину брише
и над њом се и око ње љуљају зидови њеног хладног стана,
попут кише је засипају успомене, док им пали свеће,
она, коју је волео мој тата?
© Латинка-Златна Все права защищены
Хубава и творческа вечер!