Психотерапия-Дамян Дамянов

Напразно се измъчваш, докторе —

не е за тебе мойта болест!

Не е! И ти да беше бог дори,

едва ли би я махнал. Орис.

Съдба поетова — проклятие:

с душица — счупена двуколка —

да мъкнеш тежкото разпятие,

сковано от човешка болка…

Да мъкнеш всички мъки, радости

на този свят, ведно събрани,

във тази своя бричка яростна

и здрава пак да си остане…

Какво да правиш: зор, скрибучкане

по урвите във пек, в стихия…

Дорде разпадне се каручката…

Докарах ти я, поправи я.

Ти бършеш свойте три диоптъра

и се усмихваш, вдигаш рамо:

„За болен свят — ни цяр, ни доктори.

За впряг такъв — пирони няма.“

Тогава — сбогом. И след случката

разделяме се с теб: „Със здраве!“

Аз — със лъжата за каручката,

ти — с твойта си, — че я поправяш.