До мене сушата седи присвита
и с поглед на изпосник-мъченик.
А суховеят сякаш кон с копита,
тревите гази – огнен и безлик.
Изгуби се дъждът нанейде в миг, ...

От първия ни допир пламна страст
и трепна в мен забравена вселена.
Светът се сви до точка озарена,
а устните ти ме покриха с власт.
При втория ни допир лумна сласт, ...

НЕБЕСЕН ПОКРИВ
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...

Сонет за пролетния вятър
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...

Текст: Яна Котева
Музика: Кристияно Малджонио
Изпълнява: Павел Красимиров
Изображенията в you tube са генерирани от изкуствен интелект.

Тази песен е с дълга история. Иван Неделчев ( Herz07 ) https://otkrovenia.com/bg/profile/herz07 , публикува една идея за песен с предложение, който с каквото може да се включи в създаването ѝ. След това се роди вариант със симфонична оркестрация на Димитър Косев https://otkrovenia.com/bg/muzika/shan ...

Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...

ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ БЕЗ ДАТА
Септемврийският дъх на реката
се промъква с особена тръпка.
Аз държа упорито в ръката
невалиден талон за отстъпка. ...

Ти беше като нас – съвсем обикновен.
С немалко слабости, неразличим от всички…
Страхлив и експлозивен – също като мен.
Но повече от всеки друг, Христос обичащ!
А любовта покрѝва много грехове. ...

Нещо сурово, грубо и студено от мен...
Куплет 1:
Гола без романтика
остана май тъгата.
Старостта безпомощно ...

Аз не съм това, което съм.
Вегетирам в смътно измерение.
Важността ми? Поза е, чалъм
за едното снежно оперение.
Млада бях, но вече попрезрях, ...

Път към Бог. Тук тревите свистят,
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...

На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...

​Някой ден, о, някой ден,
медовина и елей
с теб ще пием и помазани
в тъмен плен, най-сладък плен,
животворът ще да вей ...

Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това, че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия , и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг странната, ...

Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...

Аз отново вървя… и търкалям пред мен битието…
Доверчивата своя душа оскверних неведнъж.
За кого ли копривена риза безмълвно не плетох?...
Но лукаво ме сграбчваше демон в цъфтящата ръж!...
Все по-бързо, макар и накуцващ, животът ми тича ...

И бави се, а знае колко чакан е,
от жаждата с напукана уста.
Дъждът... Хей, свърши времето за плакане,
усмивки само слънчеви пестя
в портфейла си. Комай отдавна празен е. ...

Роден от обич дъх повдигнал е нощта,
с искрящи изумруди бродирам утро наше.
На пръсти се протяга към слънцето света
и с радост пак тупти сърцето му уплашено.
Разплискват светлина поляни с минзухар, ...

Дори да има хиляди вселени,
единствена вселена си, безкрайна,
с теб ми е топло, с дума споделена,
с мълчание, в което няма тайни.
Душите са свободни птици, ничии, ...

Тя едва ли те мрази. Във нея е празно и тъмно,
а омразата, знаеш, изисква да има останки.
Във безименен гроб, шепа пръст само хвърли на дъното
и умряха във него и Бог… и любов… и романтика.
После тръгна сама, заизкачва по пладне баира, ...

Един безобиден въпрос
„Щастлив ли си?“ – уж безобиден въпрос,
но всеки изтръпва и сам се оплита…
Години близнаци в познат коловоз –
заспиваш, събуждаш се…, влачиш копита… ...

Далечен лай, угасващи фенери,
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.
Един след друг сезоните си тръгват ...

СТОПЯВАНЕ В НИЩОТО
Животът ми приличаше на сцена,
изпъстрена с досадни монолози.
А външната врата бе облепена
от кратки избелели некролози. ...

А тази нощ в един локал небесен,
ще хлътна. Продавачка на цветя.
Алтън да струват всяка стара песен
и чаша вино – ще ги заплатя.
Цветята ли? Ще бъдат все на кредит... ...

След дългите тирета на живота,
на всяка смърт след басовата струна,
до къдрите ти меки ще се кротна,
сред пяната овална на сапуна.
Живял почти отвесно пред надира, ...

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али Ботуш* и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето като нежен полъх минава през душата, п ...

По-добре да вали! Илюзорни слънца
прегориха и малкото, дето остана.
Махмурлукът личи – по очи, по лица,
съвестта е безпаметна – мъртво пияна.
Светлината мъждука зад смътен воал, ...

На мама
Аз съм детето ти, мамо, детето ти.
Знам, че воюваш по навик.
Знам, че отдавна е пусто небето ти –
няма ни знаме, ни празник. ...

Ветровете си късат оградите стари
и орачите светят във ризи от лен.
Никой Господ и дявол не ще да припари
до живота в копаня от орех смален.
Няма куче, което от страх да ни пази, ...

Съвсем не знам кого и откъде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща.
Годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп. ...

Нещо приключва и нещо започва,
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...

Глава I: Скърцащите градове и богът от гайки
Ако някога помиришеш Скърцащ град Геод-7, никога няма да го забравиш. Мирише на топъл прах, на прегрял меден кабел, на мъжка гордост, потила се три дни над гайка, и на леко отчаяние с аромат на евтин чай от рециклирана вода.
Слънцето на Амаран – едно голя ...