249 600 резултата
(По следите на дните)
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
  46 
Отричаме, но противно приказваме,
уж мълчим, а при възможност на драго
сърце рецитираме,
уж сме си верни, а като паднем няма
опора да ни изправи. ...
  20 
Мразя сутрините.
Мразя и вèчерите.
През деня просто съществувам,
като смачкана цигара в пепелник на мотел.
Животът ми мирише на евтино кафе ...
  15 
Цветница ...
Стича се днес в храма, народът –
празник чуден, в име Господне…
Ликуват покрай мен хората –
с осветени върбови клонки, ...
  34 
Дали ще мога да заспя?
Дали пак дълга е нощта?
Дали Луната пак ще плаче с мен?
Дали изгрева ще е студен?
Дали ще бъде мрачна сутринта? ...
  17 
Отдавна разговарям със звездите.
(По правило те само ме гълчат.)
И странни приказки на гръб изпитвам,
и чувам ги как галено мълчат.
Когато от прозореца ги гледам ...
  33 
ПАЛИТРА
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача. ...
  42 
Цветница
имена и хора
вият венци
пролетни цветя
в стъклен буркан ...
  66 
...
по ъглите капят мълчания
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара ...
  31 
Върни ме в зората на младостта.
Искам да откъсна ненабраните цветя
дорде са още неповехнали.
Искам да излезна навън
и да ме брули онзи вятър ...
  23 
Дори да се почувствам стар –
преди да литна към Звездите!
Ще стана пак – един Икар –
със облак във косите!
Ще стана пак – един Икар! ...
  28 
Погледнах се веднъж, привидя ми се поет.
Помислих си - защо не драсна аз един куплет?
Прочетох го, и взе че много ми хареса
на листа бял разиграната в куплет пиеса!
Написах после втори, трети. Стана още по-добре... ...
  34 
ВЕЧНИЯТ МИГ ЛЮБОВ
... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,
със шапката ти махах на завоя, ...
  72 
П Р И М Е Р ЗА П О Д Р А Ж А Н И Е
Ако очаквате някой друг вместо вас,
да ви решава точно,перфектно проблемите,
а вие да отсъствате заради кариерата вечно от час,
меко казано,разкатана ви е напълно системата. ...
  17 
- Дърта, стара кукумявка,
ще те ползвам май за справка.
Вчера, някъде - тъдява,
портфейлът ми изневерява.
Вечер взел е май да кръшка, ...
  72 
Дъжд вали, дъжд вали!
От цветя дъжд вали.
Празник е днес!
Земята танцува.
Въртят се в захлас ...
  24 
Един приятел днес ми каза:
„Отдавна истински не съм се смял!
Тъгата ли е станала заразна
или пък може би съм остарял?
По-други са на хората лицата, ...
  102  19 
„люляк“ на санскрит
означава „любов“ и
се пише „лолак“
люляк цъфти ли
цъфти и внушава ...
  30 
За животните
Велики същности
Вселенски, инкогнито -
Чрез животните
Идват на земята да ...
  64 
Когато се почувствам излишна се отдалечавам бавно и незабележимо дори… Когато съм излишна - отричам, забравям, игнорирам… Ще осъзнаеш някой ден, че вече не съм в живота ти, а аз ще се чувствам така, сякаш никога не съм била. Ще оставя част от себе си в живота ти, а аз ще продължа напред, защото учим ...
  18 
Плисна в прозорците слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува моряшки кадрил,
пее реката в душата.
Полет на дух и на птичи крила ...
  130  15 
СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ
Пространството, което се дели
на три или на четири квадрата,
добри ли ни направи? – надали –
и мост не изгради за двата свята. ...
  106  11 
Нарисувах си съдба.
Ей тъй, както си висях
някъде в мъглявината
Андромеда.
Спомням си какъв ...
  48 
Вещи, вещи, скъпи вещи
делника ни зануляват.
В крайна сметка - снопче свещи
спомена за нас спасяват.
В крайна сметка черноземът ...
  49 
Моята малка вещичка,
това си ти за мен.
Моята нежна песничка
и изгрев прероден.
Твоята весела магия ...
  50 
В четвъртък четвъртините възкръсват,
а земята все е тъмна, разпокъсана.
И земята все не иска
да ни върне там при изгрева.
Четвъртините на нощните ни страници, ...
  26 
ПИСМО ОТ ЕДНА ПЕПЕРУДА
Откакто се разведохме със теб, и дните ми не са тъй вече светли,
живея като пеперуда в кеп – към Нищото летяла с километри,
не иде – нито в нощите ми сън, ни дните вече носят ми утеха,
приличам на един изкъртен пън – годините ми своето си взеха, ...
  73 
Питаш ме дали те обичам,
сърцето ми отговоря тихо.
Никога не съм спирал,
любовта е вечна и истинска.
Това не е просто избор, ...
  27 
Той не пише писма.
Спря.
Забрави адреса -
вятър в сухи валма
надалеч го отнесе, ...
  98 
Сън ли бе Ти или мисъл от вчера?
Спомена за теб в мъглата изчезва!
Кротко към мене се спуска потеря,
но снежната топка по тях ще замеря...
... и ето, виждам през очите на слепец, ...
  19 
Е Г О Ц Е Н Т Р И Ч Н О П О К Л О Н Н И Ч Е С Т В О
Когато се мислиш за центъра на Вселената
и отвсякъде напълно си издишал и изтрещял,
не знаеш каква грешна,фатална посока поемаш,
превръщайки всемогъщия Господ в свой личен слуга. ...
  19 
Морето, жената и тъгата
За първи път при теб аз срещнах любовта,
да, мое мило Черно море, истината е това.
Тя беше мила и красива млада руса жена
бяхме заедно но сякаш ти море ни запозна! ...
  22 
Не искам нищо. Или искам всичко.
Но със малко не ще се задоволя.
Ала в този миг не си играя игрички -
ами просто искам да го споделя.
Искам лед - или пък силен пламък. ...
  13 
За теб пиша
тъй омайна, сладка любов.
Незнам как да те опиша.
На света няма думи
с които да напиша ...
  47 
КЪЩА – ЦЯЛ СВЯТ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
В това време бурята на човешката ерозия,
на собственото Его,
зад затворените врати своята съдба везаме с неразбираеми конци. ...
  26 
На М.
За старото приятелство ли пи?
Това добре, но аз съм, знаеш дребна.
По пътя ти – все пейки и липи,
препъват те и само тебе дебнат. ...
  72 
Присядаш тихо и се взираш,
а пред очите ти минават, без да спират
керваните на нощните ти мисли,
забили поглед в пясъчните писти
или зареяли го към оазиси далечни… ...
  29 
Каква пролет вече вън цъфти…
А като слънца момичета -
сутрин тъй рано, нагиздени,
тръгват – най-нежни, срамежливи,
с кошничките, с цветя красиви, ...
  56 
Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...
  128  17 
Хвърча си над бидона с джибра,
потрепва в мене всяка фибра-
че в него е и пътя и живота,
Света, че може и Кивота.
И тъкмо в него да далдисам, ...
  58 
Предложения
: ??:??