248 313 резултата
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
46
1
3
СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...
58
2
8
"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...
47
1
8
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...
33
2
1
Владея - с поглед, необята
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...
29
July’s heat is cruel and wild,
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...
14
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
75
4
3
за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...
12
Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...
10
НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...
37
1
Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
19
Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
12
Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...
11
ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...
39
2
1
Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...
46
1
5
Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...
15
- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...
59
1
6
Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
33
1
Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...
23
Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...
22
1
И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...
73
4
6
Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...
15
Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...
25
2
Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
10
Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
32
2
3
ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...
51
2
2
Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...
18
1
2
Ще превърна всички чувства
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...
33
1
Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
39
2
6
(Посветено е на дядо ми Антон)
Небесни порти в съня ми се отворят
и тайничко в него влизаш ти.
Аз сълзи от щастие отронвам,
стой! Недей да си тръгваш ти. ...
Небесни порти в съня ми се отворят
и тайничко в него влизаш ти.
Аз сълзи от щастие отронвам,
стой! Недей да си тръгваш ти. ...
25
2
Затвори очи, омразата покълва
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...
7
Всякакви хора,
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки, ...
разни мисли,
мръсни седалки,
влакът прелиства
живота на всеки, ...
50
3
2
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...
камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7
Безгрешният (в себе си тъй се нарича)
ме хвърли към този, що сторил е грях.
Да съдя кой крив и кой прав – неприлично ...
47
14
Витае духът ми сред облаците бели -
блаженството за обичащото сърце!
Влюбените сал са истински живели,
ти ела при мен, бъди в моите ръце!
Когато мрак се спусна над мен - ...
блаженството за обичащото сърце!
Влюбените сал са истински живели,
ти ела при мен, бъди в моите ръце!
Когато мрак се спусна над мен - ...
49
1
Искаше ми се някога, да преобърна света!
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...
Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход! ...
Да го разфасовам на парченца… И после
пак да го сглобя – като Айфелова кула!...
Искаше ми се някога, да прекося Атлантида
през Дарданелите и Хималайския проход! ...
23
нека речта е
душа на душѝте - и
над висинѝте
нека речта е -
и над висинѝте - ...
душа на душѝте - и
над висинѝте
нека речта е -
и над висинѝте - ...
15
Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
46
1
3
Ти минаваш
през мен като вятър.
А косите ми
тръгват след теб.
Сухи устни – ...
през мен като вятър.
А косите ми
тръгват след теб.
Сухи устни – ...
82
4
5
на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...
48
5
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
