Поезия

253.6K резултата

Стена

Цветът е хубав...
но нещо тъжно стената някак си стои,
че може и да се срути!
А толкоз малко тук е нужно...
Ден със слънце, грижовна нечия ръка... ...
3

Синьото лято

Синьото лято ще разкаже за нас
Колко пъти плакахме на глас
Или когато седяхме до зори
Смехът ни нямаше край
Онези нашите погледи ...
4

Татяна

"Но вярна ще съм аз на друг,
когото назовах съпруг"
А. С. Пушкин
На думата си ти остана
докрая вярна. Ах, Татяна, ...
3

Слънцето сънуваше

Слънцето сънуваше
Няма да усетиш...
последното
пламъче,
отблясък ...
4

Чуждата песен 2009

То е в мене - човешкото, земното.
Аз не мисля, че съм закъснял.
И са това изключителни ценности.
Знам го - вече съм го разбрал.
Аз не искам да има безмълвие ...
23

Бог няма други ръце, освен нашите

Получих букета ти
от слепи, студени надежди.
И докато още свежееше,
три пъти назаем държах
копнежа ти в пръстите. ...
31 1

Мечта

Кога ще подредим тази държава?
Кога ще възродим отечествената слава?
Кога достойнството си ще върнем?
Кога, вместо да се мразим, ще се прегърнем?
Кога правдата приоритет ще стане? ...
26

Снежна песен

Сняг бял, като в сън,
мислите летят напред.
Снежна песен, коледен звън,
сърцето ми не е от лед.
Усещаш ли ме, радост бяла? ...
24

На изпроводяк

На живота у здрача
се ни смея, ни плача.
Няма да прибирам си нещата,
щом ме изнесете през вратата.
Роден гол ...
29

Приказка за жабата

В едно блато горско – не много дълбоко,
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...
47 2

Бяла Любов

Не можах да целуна ръката ти,
защото посочих небето с ръце.
Не прегърнах крилата ти,
защото се сляхме в едно.
Бяла Сфера! ...
44

Из “Черна песен”

Строях иглу, когато падаше снега,
но разтопи го сетне пролетта.
Денем неуморно аз играждам,
но през нощта като звяр руша.
И питам: “ Де ще дойде реда мой, ...
52

Отново за любовта

Казват, любовта живее в сърцето.
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...
95 1 8

Сутрешно кафе

Върти се малката лъжичка
и в тъмния водовъртеж
се сливат утринна умора
и предстоящият копнеж.
Подрънква тихо по стените ...
37

Меа culpa (Молитва II)

Как сивееш днес, Витоша, ти.
Колко тъжни са твоите вихри…
А с притихнали в липса мъгли
ти прегръщаш нечути молитви.
Подари ми да видя в света – ...
37 1

Не се страхувай

Не се страхувай! Отпивай от своята чаша!
Животът предлага я на всяко твое блюдо!
С вкусът пореден и лична нагласа
опиянението разкрива поредното чудо.
Да гадаеш как, дошло ли е време точно сега, ...
28

Гласът ми с тихи стъпки си отива

Все по-трудно стиховете пиша
сякаш няма повече какво да дам.
Поезията във мене още диша,
но като в кома е... Дали? Не знам...
Възможно е обаче и логично ...
107 11

Баланс

Животът влюбен е в смъртта
Тя обича го и го приема
Умирам и се раждам на мига
Това е всъщност моята дилема
Когато стигна до целта, ...
52

Мутант

Гневен съм, бесен съм даже.
Дразнят ме много, много неща.
На всяка крачка срещам идиоти
и питам се накъде върви света?
Ядосва ме какво става в страната. ...
51 1

Някой ден

Любовта ми, силната,
Искам да я изкрещя.
Ала спирам се и чакам.
Ден, два, месец, година.
Не сега, сега съм друга – ...
46

Обича и цветя...

Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса, ...
134 6 10

Неизвестни бойци 2009

Вие, които до мен досега сте били –
неизвестни войници безброй.
И до моята стрела летят вашите стрели.
Аз не влизам самичък във бой.
Не, не пиша за вас... Аз си зная защо. ...
33

Бяла зима, бяла страст

В бяла утрин тихо диша зима.
По прозорците се стича хлад.
И в зениците възхита има
в призрачния нежен маскарад.
По стъклото си криле рисуваш. ...
49 2

Няма и ден без теб

Няма и ден, без да мисля за теб,
няма и ден, без да желая твоето същество,
няма и ден, без да изгарям от желания по теб,
няма и ден, без да те желая в обятията си,
няма и ден, без да събудя с мисълта за теб, ...
47

Къща в снега

Тъжно е, няма я пътечката в снега,
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.
И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.
Колко тъжно е, порутена отстрани стои постройка, ...
102

Столетници

От бурята изкоренени,
брутално повалени, покорени...
столетници лежат в пръстта!
Лежат и бавно се сбогуват
с отминалите си лета! ...
43

Бяла лястовица

Да бъда лястовица бяла искам!
В копринените си крила
Земята да обгърна искам
и в миг света да изцеря!
И да настъпи белота всемирна – ...
43

За мъртвите поети

Отидоха си
кротко, тихо и
спокойно
във слънчев ден,
така бяха си мечтали. ...
33

Обещание

Не мога да ти обещая
да дойда аз накрай света,
дали ще устоя не зная
на бурите и на страха.
Не зная аз дали ще мога ...
73

Любов

Любов, Любви и Love,
Забравена, оплюта, принизена!
Непотребна сякаш,
А толкова безценна!
За нея пишат древните поети, ...
88

2026

2026
Дотук добре, момиче.
Дерза, мечта и чака.
А след месец пак ще цъфне бялото кокиче,
Готова ли си да разкъсаш мрака?! ...
40

Камбаните на римите

Вече почнах и да мисля в рими,
а сърцето с тях тактува.
Скачат като дивите делфини,
блеснали в лазура,
някакви приумици случайни. ...
54 1 4

Любовта е

Любовта е глупост, любовта е скок
в бездната на ада като чакан гост.
Любовта е старец, който нощем става,
разпръсва трохите без да признава.
Тез трохи, които обичта му дала, ...
53

Зимен дъх

Облече се природата във бяло.
Студът танцува, ръси мрачина.
Гората се покри със снежно наметало,
хо́рата се сгушват, грее снежнина!
И всичко става тихо и смирено, ...
72 2 4

Плаче и кърви сърцето

Мъка ми е, мале, мъка голяма,
моето либе при друг отиде.
При друг отиде, мен ме остави,
пуста остана нашта градина.
Сърцето клето мир не намира, ...
74 1

Безвремието свърши

Вече не сме в окото на бурята,
торнадото на живота взе думата.
Кой къде и как ще се окаже,
след това животът ще покаже.
Засмяните зайци са щастливи, ...
56 2

На тротоара VI: Цветове

Бучат бензинови двигатели,
свистят спирачки, светлини
примигват сякаш че приятели
се срещат в градските стени.
Въртят се пъстри урагани - ...
77 1 3

За моя сметка

Обичам си градеца, знай се
и имам много кратък сън,
по тъмно, в седем без петнайсет
съм вече бодра и навън.
А под снега ледът сияй си, ...
75 1

Готов съм да те имам

Подлуди ме, направи ме на луд,
бъди огънят, който взривява.
Аз съм вече този барут,
който само на теб се надява...
И когато заветният пламък ...
46