225253 резултата
Къде се ражда обичта
към роден дом и към Родина?
Къде цъфти? Къде изгрява тя?
Над малка дъхава градина?
Където рано сутринта ...
 
Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...
С гребен решиш косите на златното жито, ...
  36 
Жената, която ходи
по вълните...
(легенда)
Една Жена направо по вълните,
върви, понеже вярва в чудеса, ...
  25 
Как ти е писнало! Всичко нагарча ти.
Виното - вкиснало. Уж от глухарчета.
И благородни сме, но сме изпушили,
толкова сродните... Виж... Се издушили.
Липсва ти милото, просто човешкото ...
  19 
Концентрацията – нула,
а мигрената – на шест.
И защо ли пак се пуля
аз в монитора и днес?
Бръмбарите отлетяха, ...
  26 
И всеки яд изглежда дребен,
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали
и просяк жив да те ожали, ...
  21 
Ти се раждаш в света – камък объл,
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
  88  13 
Теб нямаше те
и никога не те е имало!
Измислих те,
сънувах те в съня си...
Илюзия ли беше? ...
  22 
В джоба си намерих стих,
надраскан върху касова бележка.
Проекция на импулсивен щрих,
от душевна някаква болежка.
Буквички графитени с молив, ...
  65  12 
(Великобритания произвела первый
надводный ядерный взрыв на острове Рождество)
Клуб ядерных держав - еще недавно
От этих слов шел дух суровой силы,
И все казалось в мире справедливым, ...
  20 
Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи, ...
  108  18 
Скептично
Не искам после никой да ме жали,
животът е безкрайна суета!
Безброй победи и безброй провали!
Накрая точката ще сложи тя! ...
  13 
Приказка за Самотата
... оседлай ми враня коня
китка здравец ми подай –
тръгвам Вятърът да гоня
с ярост в пътища без край!... ...
  15 
Не ме оковавай в тесните предели на съзнанието си,
Аз съм птица и желая да летя.
И дори да съм опиянена от влиянието ти,
За небосвода син аз повече скърбя.
Остави ме. ...
  15 
Ти пак се катериш
в духовната сфера -
напъвайки Ум като впряг
от хилави мисли,
с които премерваш ...
  91  10 
Когато заговорим за любов,
замлъкват птиците,
за да улавят думите ни;
утихва вятърът
и чува стъпките ни. ...
  57 
най е добре да
те връхлети щастие
на име любов
.......................................
алтернативно ...
  12 
За да се стоплим от студа на думите
мълчим
и с плаха болка се надяваме...
докато във мълчанието изгорим
и после въглените си продаваме.
  162  12 
Така ми се иска да ви кажа,
че се завърнах от дългото
ми скитане в пустинята...
където дните са
изпепеляващо горещи, ...
  34 
Отиде си от нас и една душа прекрасна,
там горе в небето отлетя, че тук сърцето и угасна.
А и на земята тя беше чудесен Ангел бял,
на прозвището благородно всецяло се отдал!
Лекарската професия всеотдайно прегърнала ...
  12 
Русоокото слънце
се вмъкна в мечтите ми
и подпали листата
със старите стихове.
Оттогава се лутам ...
  47 
Пред най-касовата казино зала
има по двама-трима късметлии
тежко спящи върху пейките.
Разделят ги празни бутилки
и редовни туристи от квартала. ...
  29 
Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли. ...
  44 
Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения ...
  29 
Ангел
Дух, дошъл от висините,
за любов ли ми шептиш?
Уловил за миг мечтите,
ти към мен ли днес летиш? ...
  14 
Светът различен ми изглежда,
през розовите очила.
От безнадеждност, до Надежда,
къде ли аз не съм била?
Препъва се и се изправя, ...
  51 
Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво. ...
  101  16 
Душата си млада раздадох, всеки удар на моето сърце.
И удряше ли удряше на камък, уви ти нямаше сърце.
А може би надеждите ми са били големи
Казват хората да не очакваш.
Но това съм аз с душа на цвете, което расло е само сред дъга. ...
  12 
Две шепи светлина
ми даде утрото
през клонестите пръсти
на прозореца.
Две ноти в песента ...
  14 
Увяхнало листо, едвам го
вятърът догони.
И споменът, че беше нявга
висяло там на клона
му вдъхваше живот и вяра ...
  33 
И колко нощи бели вече чакам го, да свирне,
под малкия прозорец, позакнижен с вестник стар?
Къде си мое детство, парцаливо и немирно?
И старите приятелства ли слагаш на кантар?
И кой е кантарджията? Годините предишни? ...
  28 
Обичам, хора, да обичам,
морето, слънцето, зората.
С разперени ръце да тичам,
да прегръщам планината.
От въздуха душата ми да пие, ...
  34 
Черни, тежки облаци
превзеха небето.
А сянката им спусна се
и сви ми се сърцето
в една тревога, очакване ...
 
Времето ни бавно изтича,
затуй болка изпитвам аз.
Докато съм тук - ще обичам
живота чак до сетния час!
И дори най-могъщите хора ...
  68 
Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...
  12 
Разстрел от няколко посоки,
защо тъй чувствам,
нима съм прокълната?
Дали от Хадес, Зевс или пък Локи
дошла ми е тъгата ...
  23 
Всяка сутрин паля цигара,
цигара след цигара гори.
Спомени като дим излизат,
а ти спомняш ли си,
за нашите мечти? ...
  20 
Тиха лятна нощ, спи градът
и селото спи, ти също спиш.
Само аз не спя, а колко е часът?
Чувам музика, ти ли ми звъниш,
Или е проклетата аларма? ...
  41 
За теб е моята песен
/акростих/
Забравям да издишам от
Аромата ти, дошъл по Вятъра,
Това, което пиша ...
  18 
Спомени за миналото, попарват ме като искри
Идващи от старо огънче в сърцето ми, отказващо да изгори.
Година след година, спомените избледняват,
Но раните в душата май за цял живот остават.
Любов ли беше или просто увлечение - не знам, ...
 
Предложения
: ??:??