248 019 резултата
/На дядо и баба/
Той нямал обувки – естествена кожа.
И спал е в таванско, без печка, на свещ.
Но вярвал... Не бих го нарекла набожен.
И вярва все още и доблест и в чест. ...
  55 
ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
  17 
КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...
  33 
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...
  57 
Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...
  34 
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
  59 
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...
  53 
Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...
  31 
ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...
  56 
Този ден е смутен,
зареден с тишина,
угнетен от суетност.
Бяло зайче на здрач
по корите на борове скача ...
  118  15  13 
И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...
  25 
Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...
  52 
Крилете на мъжа са скрити в душата,
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана, ...
  22 
Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...
  23 
На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
  18 
Безкрайна, любовта докосна
лицето ми във нощен мрак,
една мечта към мен се спусна
и даде ми небесен знак.
Нощта чертае хоризонти ...
  35 
Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
  16 
Господи, къде съм,
кой съм и какво съм?
Сляп ли съм?
Защо съм?
Разкажи за тъгата..., ...
  24 
В безочаквано време... очакваме!?
Сблъсък между казах ви и не знам.
Питате, ама кого... щом в бедата
няма помагащи. И защо?
Водата... водата я няма и Защо? ...
  47 
Служителят във офиса;
чистачът и шофьорът;
пекарят и ченгето;
и младите по улиците -
заблеяни във телефоните - ...
  39 
Аз съм онази, която
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...
  109 
Родих се с очи,
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях. ...
  28 
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...
  81 
Аз от тебе съм доста далече.
Ти си в безкрая,
а Аз на земята.
Аз и Ти, не сме вече двама.
Ти си сред звездите, ...
  82 
Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
  83 
Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...
  45 
Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...
  28 
Повлича ме незнайното в нощта,
като убиващ камък е твоята прегръдка.
Оставам белези навсякъде
какво ми пречи да заспя?
Жадувах с порив ветровит, ...
  42 
Здравей, мой петдесети януари!
Знам, месеците нямат толкоз дни!
Годините обаче, като хали,
препускат през живота ни, уви!
Не ми е тъжно, даже съм щастлива, ...
  133  28 
Ще има ли правителство - народът пита?
Никой ли не може отговорност да поеме?
Цялата им безпомощност явно е разкрита,
но мълчи апатично нещастното ни племе!
Овцата е от Шенген омаяна, ...
  74 
Нани-нани, тихо, тихо, не плачи.
Ти не се сърди, човече, всичко ще се нареди.
Всички ще те заобичат.
Даже кучето навън няма да те лае.
Нани-нани, тихо, тихо, мила моя, спи. ...
  16 
От труд
загрубели са
моите длани!
За разкош
и ...
  22 
Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...
  64 
Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.
Аз съм здрава и щастлива - ...
  30 
Година нова – светъл, чист портал,
към мечти безбрежни, към небесен бал.
Звездите танцуват, снежинките пеят,
всяко сърце с надежда се грее.
Да бъде годината пълна с блага, ...
  17 
Мечтаех да стигна звездите,
по вълшебни стълби, извити.
Исках да преплувам Тихия океан,
много преди Магелан.
Исках да имам ракета, крилата, ...
  48 
Лудо нацъфтели са дърветата
в бяло, бяло - поглед дето стига.
Сребърна луната свети, та
сто пътеки в мрака да разстила.
Януари глади си брадичката ...
  84  10 
Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
  89 
ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...
  72 
Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...
  103  16 
Предложения
: ??:??