Най-доброто публикувано на този ден през годините
1 062 резултата

5.0 / 31

Рейтинг: 0.955

В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
  2852  26  23 

5.0 / 25

Рейтинг: 0.950

На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите, ...
  1664  24  22 

4.8 / 24

Рейтинг: 0.932

Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...
  1239  16  14 

5.0 / 21

Рейтинг: 0.922

Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
  1321  11  10 

5.0 / 18

Рейтинг: 0.921

А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...
  636  12  17 

5.0 / 20

Рейтинг: 0.917

/посветено/
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче. ...
  844  14 
  2318  10  12 
  2157 

5.0 / 27

Рейтинг: 0.897

Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...
  2577  13  37 

4.9 / 18

Рейтинг: 0.895

16 юни, 2016, София, 21.30. Един ден преди да отлетим за Канада.
"Емиграцията не е като екскурзията"- казвам на мъжа ми докато хвърлям поредната блуза в куфара.
"Ахам"-поклаща глава той в знак на съгласие без да ме поглежда.
Сигурна съм, че изобщо не ме чу...Мамка му...не ми се заминава. Така ми е м ...
  3698  10  21 
  1684  11 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.892

Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
  504  10  14 

5.0 / 13

Рейтинг: 0.886

Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
  368 
  1449  15 
Този текст се появява сега, за да запълни един мой пропуск. Едно мое мълчание още от далечната 2015-та година. Недопустимо мълчание. Ала днес, когато не съм сигурен, че ще имам утре на тази мила планета наречена Земя, когато рискувам да се събудя на непознато място, където няма да мога да напиша тез ...
  2580  15  12 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.870

И тази нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.
Преситените – те заспиват рано, ...
  643 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.870

Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...
  750  12 

5.0 / 19

Рейтинг: 0.865

Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...
  1269  17  45 

5.0 / 18

Рейтинг: 0.860

Обикнах Огъня,
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна ...
  652  11  24 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.860

Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
  1191  13  18 
  1674 
  1338 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  1501 

5.0 / 11

Рейтинг: 0.848

Не ме ли виждаш? Аз съм тук, до теб.
Далечината е мъглява –
замрежва призрачно очите с креп
и с любопитство те влудява.
Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – ...
  1370  12  13 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.846

Дядо вика оня ден:
– Дайте внучето при мен!
Искам аз това дете
здраво, умно да расте.
В село няма интернет, ...
  611  12 

4.9 / 14

Рейтинг: 0.846

Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен. ...
  1257 

5.0 / 15

Рейтинг: 0.845

Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
  1431  17 

4.9 / 11

Рейтинг: 0.839

Дойдох да се сбогувам, не отваряй!
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш ...
  800  11 

5.0 / 8

Рейтинг: 0.839

По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...
  375 

4.8 / 9

Рейтинг: 0.835

Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе – ...
  861 

5.0 / 11

Рейтинг: 0.832

Другите хора
си имат
френски шансони
бургаски вечери
вечери на свещи ...
  557 

5.0 / 16

Рейтинг: 0.832

Заключѝ ми с девет ключа римите,
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора, ...
  459  16 

5.0 / 29

Рейтинг: 0.831

Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
  2429  30 
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
  720  10 
  2532  16 
  1319 

5.0 / 16

Рейтинг: 0.823

Явно взел по късче от душите
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
  661  25 

5.0 / 9

Рейтинг: 0.822

Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
  899  11  14 
  1700 
  1093 
Предложения
: ??:??