Най-доброто публикувано на този ден през годините
Аз съм само река
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
Но щастието е капризна птица
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак ...
За мигрената - респект
слива ден и нощ в мътилка,
примамливи, в нов аспект,
са отрова и бесилка.
А в главата - карнавал, ...
на М.Н.
Не знам за болката ти. Болката е зима,
дори когато някой я прекръсти.
Но има бяла лястовичка, има. ...
Поет-стих-плете-поетеса-го-разплита :)
И никога не стъпват по земята.
Цинични са, но не и отегчени,
а казват, че ранима е душата…
За ласкавите думи имат остър слух, ...
Кроулистът (16)
Влюбен съм и...
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли. ...
Телеграма - първа част
В понеделник - погребение!
Телеграмата им дойде в един майски ден, ненадейно, като гръм преди градушка, неочаквано и срина добрите ни намерения да посетим Балчик... Искахме да посетим двореца с ботаническата градина на Мария Румънска и изведнъж, хайде на погребение в Охрид!
...
Самотна майка на дъждовни вéчери
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
Продавачът на пояси
Живот без продължение
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...
Не защото е кръгла планетата
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...
Той е сигурен
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...
От звук на рапан
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия ...
Бряг и бряг
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...
Късни жерави. Целувката
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...
Етюд
Сега живееш в стиховете бели –
в мастилен свят, магически, но тих,
попиващ чувства с устни зажаднели!
Не чуваш ли – навън дъждът вали ...
Нощта е близо... Огнени вълни...
от измерения необясними
политат към далечните страни,
към светове духопреобразими.
Небето ражда приказния пламък ...
Спомен за Мама
Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом ...
Мелодията на живота
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...