Най-доброто публикувано на този ден през годините
1 062 резултата
В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
2852
26
23
На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите, ...
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите, ...
1664
24
22
Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...
1239
16
14
Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
1321
11
10
А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...
636
12
17
/посветено/
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче. ...
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче. ...
844
14
9
2318
10
12
2157
9
9
Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...
2577
13
37
16 юни, 2016, София, 21.30. Един ден преди да отлетим за Канада.
"Емиграцията не е като екскурзията"- казвам на мъжа ми докато хвърлям поредната блуза в куфара.
"Ахам"-поклаща глава той в знак на съгласие без да ме поглежда.
Сигурна съм, че изобщо не ме чу...Мамка му...не ми се заминава. Така ми е м ...
"Емиграцията не е като екскурзията"- казвам на мъжа ми докато хвърлям поредната блуза в куфара.
"Ахам"-поклаща глава той в знак на съгласие без да ме поглежда.
Сигурна съм, че изобщо не ме чу...Мамка му...не ми се заминава. Така ми е м ...
3698
10
21
1684
8
11
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора. ...
504
10
14
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
368
8
9
1449
6
15
Този текст се появява сега, за да запълни един мой пропуск. Едно мое мълчание още от далечната 2015-та година. Недопустимо мълчание. Ала днес, когато не съм сигурен, че ще имам утре на тази мила планета наречена Земя, когато рискувам да се събудя на непознато място, където няма да мога да напиша тез ...
2580
15
12
И тази нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.
Преситените – те заспиват рано, ...
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.
Преситените – те заспиват рано, ...
643
6
8
Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...
750
7
12
Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...
1269
17
45
Обикнах Огъня,
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна ...
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна ...
652
11
24
Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
1191
13
18
1674
6
8
1338
4
7
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
1501
5
5
Не ме ли виждаш? Аз съм тук, до теб.
Далечината е мъглява –
замрежва призрачно очите с креп
и с любопитство те влудява.
Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – ...
Далечината е мъглява –
замрежва призрачно очите с креп
и с любопитство те влудява.
Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – ...
1370
12
13
Дядо вика оня ден:
– Дайте внучето при мен!
Искам аз това дете
здраво, умно да расте.
В село няма интернет, ...
– Дайте внучето при мен!
Искам аз това дете
здраво, умно да расте.
В село няма интернет, ...
611
5
12
Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен. ...
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен. ...
1257
5
3
Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
1431
9
17
Дойдох да се сбогувам, не отваряй!
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш ...
Така за двама ни ще бъде лесно.
Знаеш си ме, като пушек ще избягам,
сълзѝте в погледа ми да не срещнеш.
Ще звънна кратко, ти ще се досетиш ...
800
6
11
По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...
375
6
8
Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе – ...
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе – ...
861
6
5
Другите хора
си имат
френски шансони
бургаски вечери
вечери на свещи ...
си имат
френски шансони
бургаски вечери
вечери на свещи ...
557
4
8
Заключѝ ми с девет ключа римите,
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора, ...
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора, ...
459
7
16
Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
2429
30
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
720
3
10
2532
1
16
1319
5
4
Явно взел по късче от душите
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
661
8
25
Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
899
11
14
1700
3
6
1093
5
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
