Най-доброто публикувано на този ден през годините
1.1K резултата

Дори морето да обърне гръб

Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...

5.0 / 30

Рейтинг: 0.955

2.7K 24 28

Сън

Любовта ни удари се в тъмния ръб
на времето, странно замръзнало
и хладно се гледахме, обърнали гръб
на чувствата в трепет избързали.
Над нас вежди сключи огромната нощ, ...

5.0 / 25

Рейтинг: 0.949

2.2K 23 15

Разплитане

Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...

5.0 / 32

Рейтинг: 0.945

2.2K 17 26

Аз съм само река

Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...

5.0 / 25

Рейтинг: 0.936

918 18 20

Поспи, Мария

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...

4.9 / 30

Рейтинг: 0.925

2K 14 19

Но щастието е капризна птица

Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак ...

5.0 / 22

Рейтинг: 0.925

1.3K 13 21

За мигрената - респект

За мигрената - респект,
слива ден и нощ в мътилка,
примамливи, в нов аспект,
са отрова и бесилка.
А в главата - карнавал, ...

5.0 / 18

Рейтинг: 0.924

980 14 18

Поет-стих-плете-поетеса-го-разплита :)

Поетите са… адски откачени.
И никога не стъпват по земята.
Цинични са, но не и отегчени,
а казват, че ранима е душата…
За ласкавите думи имат остър слух, ...

4.9 / 65

Рейтинг: 0.920

5.3K 13 72

Стената

Засадата, в която сме родени...! -
без неугасващи пътеки.
Когато ветровете не кръстосват меч с челата.
Когато слънцето престане да бучи в кръвта.
И се изправим пред Стената... ...

5.0 / 17

Рейтинг: 0.918

833 13 11

Кроулистът (16)

Алфонсо нямаше какво повече да каже на двете жени. Беше споделил предостатъчно информация с тях. Бе им дал главното - алгоритъма за влизане в Нефритения дворец. Ако приемеха думите му за истина, можеха някой ден да се опитат да проникнат в този дворец. В противен случай разказаното си оставаше прост ...

5.0 / 11

Рейтинг: 0.906

2.8K 13 5

Беглец

Родѐн моряк –
сърце не слуша
и няма как
да спре на суша.
Със моя бриг ...

5.0 / 23

Рейтинг: 0.903

1.8K 15 26

Обичаме май

Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...

5.0 / 13

Рейтинг: 0.901

864 11 12

Недописани писма

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...

5.0 / 13

Рейтинг: 0.896

956 10 12

Влюбен съм и...

Кафе.
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли. ...

4.9 / 14

Рейтинг: 0.895

5.1K 10 7

Телеграма - първа част

Миле се малце разболе...
В понеделник - погребение!
Телеграмата им дойде в един майски ден, ненадейно, като гръм преди градушка, неочаквано и срина добрите ни намерения да посетим Балчик... Искахме да посетим двореца с ботаническата градина на Мария Румънска и изведнъж, хайде на погребение в Охрид!
...

5.0 / 20

Рейтинг: 0.894

1.6K 15 22

Самотна майка на дъждовни вéчери

Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...

5.0 / 22

Рейтинг: 0.891

1.7K 12 25

Вечерните ми сълзи

Те имат най-различни имена.
Разпръскват се по белите ми листи.
Приличат си по свойта тишина.
По чувствата... И всичките им липси.
Вечерните ми съ́лзи са жени. ...

4.7 / 20

Рейтинг: 0.880

924 13 14

Целувка за сън

Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна, ...

5.0 / 22

Рейтинг: 0.879

1.1K 12 29

Продавачът на пояси

Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го ...

5.0 / 19

Рейтинг: 0.877

790 13 25

Живот без продължение

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото и и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете,имате ли я в жълто? За осем месечно бебенце. Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да т ...

5.0 / 13

Рейтинг: 0.875

1.9K 7 10

Ти мен за болка питай

Какво е като знаеш, че болиш
и си открита рана всеки ден?...
Какво е да си огън и гориш
във тоз, на чувствата попаднал в плен?...
Надниквала ли си в едни очи, ...

5.0 / 14

Рейтинг: 0.871

886 6 10

Не защото е кръгла планетата

Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...

5.0 / 12

Рейтинг: 0.871

798 7 12

Той е сигурен

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...

5.0 / 11

Рейтинг: 0.867

1K 7 9

Доброта

Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки, ...

5.0 / 15

Рейтинг: 0.853

607 4 7

От звук на рапан

Ще те сплета от слънчевите вени
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия ...

5.0 / 21

Рейтинг: 0.849

1.6K 6 22

Бряг и бряг

Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели ...

5.0 / 15

Рейтинг: 0.848

870 9 16

Късни жерави. Целувката

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...

5.0 / 11

Рейтинг: 0.845

650 5 11

Нетърпение

Земята спинка непробудно,
със снежна пеленка повита,
ала кокиче мило, чудно
изправя се и звънко пита:
„Нали си, зимичко, към края, ...

4.8 / 19

Рейтинг: 0.840

3.6K 5 10

Етюд

На тебе посвещавах стих след стих!
Сега живееш в стиховете бели –
в мастилен свят, магически, но тих,
попиващ чувства с устни зажаднели!
Не чуваш ли – навън дъждът вали ...

5.0 / 18

Рейтинг: 0.839

883 8 24

Нощта е близо... Огнени вълни...

Нощта е близо... Огнени вълни
от измерения необясними
политат към далечните страни,
към светове духопреобразими.
Небето ражда приказния пламък ...

5.0 / 10

Рейтинг: 0.839

663 5 10

Спомен за Мама

СПОМЕН ЗА МАМА
Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом ...

5.0 / 8

Рейтинг: 0.839

592 6 6

Огън и лед

Не се опитвай! Няма смисъл.
Не пускай ледените пипала!
Гореща съм и силна мисъл
ще впрегна смело… да ги разтопя.
Сърцето май ти е студено? ...

4.9 / 20

Рейтинг: 0.837

1.1K 8 30

Прошепнато...

Чувствата ми чисти са кокичета,
пролетно покълнали в снега.
И растат от твоето обичане
с топъл дъх на радост и тъга...
Мислите ми светли са глухарчета, ...

5.0 / 30

Рейтинг: 0.836

1.3K 1 37

Мелодията на живота

Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...

5.0 / 7

Рейтинг: 0.832

1.2K 6 6