" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...

Сняг вали в душата,
пътеките утъпкани покрива.
Погледнах през прозореца
и какво да видя!
Снежецът, тъй прекрасен, ...

МИШОКЪТ (Васил Иванов):
В мазето, до бурканите с компот,
между прокъсаните два матрака,
събрал се беше мишият народ,
за да реши въпроса с Котарака. ...

И така: щем - не щем,
съдбата си трябва да приемем,
заедно ще строим метрото до нас,
няма да имаш у дома си релакс.
Едни торкретират, други слушат шума, ...

През зимата - ходя по потник.
Да всявам по улици смут!
С нахлупена шапка - идиотка,
приличам на истински луд!
Пътувам, така - и в метрото. ...

В мен тихичко се стича топлина,
от извора свещен струи магия,
пречиства ме от тежката вина
и вече под воал не ще да крия
очите си — портали към света ...

Говорим с теб толкова лесно.
Но как става това, аз не знам.
И много сме си интересни.
И вече не се чувствам сам.
Не знаеш ти как те харесвам. ...

Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата ѝ едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да ст ...

Тази вечер камбаната не чух...
Защо, тъмата ли звука погълна!?
А може би от страх... не звънна.
Мъглата е виновна... Знам.
Земята в пошлост се превърна... ...

Нощ тъмна е!
На небето блестят
звездите и луната.
Всичко по Земята
е заспало — ...

Любов ли бе да я опишеш -
по-скоро лятна буря, ураган.
Не може тъй да я подминеш,
потъваш бързо, като в океан.
И съпротивата е безполезна ...

Любовите са структурни частици,
първични във строежа на живота.
От огъня на търсещите алхимици
на мен се падна безгранична квота.
Обичах, както влюбено кокиче ...

( Виц прередактиран като къс разказ)
На гости съм в едно градче у едни приятели. Още не съм си допила сутрешното кафето, когато се налага инцидентно да отскоча до някакво място и да свърша нещичко. Не си виждам обаче връхната дреха. Може би е останала някъде по стаите. Става ми съвестно да будя цяла ...

Вече трябва аз теб да забравя,
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...

Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...

Когато до теб диша любящо сърце
с топла длан протегната за прегръдка,
виелиците и лютият мраз остават далеч,
стопени в жарта на поредна милувка.
Сълзите от радост стапят думите- лед, ...

Марко се събуди, както обикновено, в шест часá. Погледна с обич съпругата си, която спеше до него. Диана беше подложила лявата си длан под бузата си, русите къдрици се бяха разпилели върху възглавницата, лицето й беше порозовяло от съня, а бременността я правеше още по-красива.
Марко стана от леглот ...

Очите на малко дете,
Ярки звезди в непрогледен мрак,
Страх, прегърнал ги с двете си ръце,
Търсят мястото си на този свят.
Очите на малко дете, ...

Поредният тихичък съботен ден,
утрото се облича в бляскаво слънце.
Каква наслада е да се събудиш до мен
с чаша кафе и любов колкото зрънце!
От мъничко романтика имаме нужда, ...

Жени се сърдят, че изкуствен интелект „Брок“ (на Мъск) опрозрачава облекло.
Нима отдавна не са с „новите дрехи на царя“ (от Андерсен)?

1. Докато лейди Гнустър правеше шведска с двама стандартни шведи, Мустафа и Ахмед, лорд Джордж си пиеше 18-годишното уиски (произведено преди една седмица от предприемчивия българин, Мето) и разсъждаваше над вечните неща... тоест, не мислеше за нищо...
2. Когато лейди Гнустър видеше мъжки кон, незна ...

ШРАПНЕЛ
Каквото си събрах – от цвят и полъх,
не ми достига, за да съм безсмъртна.
Душата ми остана празен полог
и само тишината в нея мъти. ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

Днес ми се ще да припомня на всички ни и на себе си, най-вече за това какви герои е раждала земята ни българска.
Честно да си призная, доскоро и аз не бях чувал за този човек и неговите родолюбиви дела. Съвсем случайно, както често става, покрай ровенето ми по едни материали за Руско-турската война ...

Гушат се в шубички, шапки и шалове –
екстра експерти, до кост конспиратори.
Нищят на бурята шумните балове –
куци пилоти на счупени трактори.
Плещят с устата си, плещят със задници, ...

Моят дом -
граници на свободата,
клетка на моето време,
педя земя, но която
няма кой да ми вземе. ...

Когато някой в този миг умира,
каква е твоята вина...?
Смъртта коси, при теб не спира,
но ти не си ли закъснял...?
Как може после да се храниш, ...

Глава четиридесет и шеста
„И най-тънкият косъм има своята сянка.“
Йохан Волфганг фон Гьоте
Из „Декатронни хроники - безпристрастните свидетелства на един учен“ от д-р Рудолф Бауман, май 2112
Антарктида, 14 септември-9 ноември 2103 ...

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...