Последни коментари
  • Голям отбор ставаме, ей! Кой като нас! " Тежи акълът, стане ли море. " Прекрасни сте и двете. Е, и на Вики и тежи акълът.
  • Хубав стих! Щастлив и успешен полет!
  • На една вълна сме Вики. Давай да си пенсионираме акълите, да сменим лещите с розови и да щуреем от сърце.
  • Хубав стих, за отмора! Поздрави!
  • Благодаря, Вики, Нина!
    Като жени - веднага си намирате женски барикади...
  • Много ми хареса! Весел, игрив стих! Поздравления, Лидия!
  • Браво, Дени! Създаде ми истинска наслада! Твоята тишина наистина може да крещи! ❤️ И поантата е прекрасна!
  • Очарователно е! На твоята страничка започна да става все по-хубаво, Нинка! Слагам си го в любими! ❤️
  • Благодаря ви, приятели - Пепи, Вики, Юри, Румен, Георги, Мини, Дани! Снощи писах в един коментар на Надя, че съм загубила повечето мечти, поради мои, лични трудности и перипетиите на времето в което живеем. Тя написа едно посвещение-стих, в който ме покани да полетим като птици, да изживеем отново всички моменти заедно. Този стих много ме трогна, накара ме да се замисля и се роди моят отговор. Благодарна съм на всички вас, нека се впуснем във вихъра на живота заедно, независимо от трудностите по пътя! На всички вас желая вдъхновение, творчество и сбъднати мечти!
  • ГраХчета, изв
  • Много силно!
    ''Нестихващо стенание.
    От теб - към мен,
    от мен - към теб,
    от всекиго - към всички ни.
    Окаяни сме!''

    Виртуала е канал по който може да тече и чиста вода, но и тиня. За съжаление тинята преобладава.
  • Най-ценна е на лудия ръката,
    подадена във точен миг.
    Сърцето му, сърце е на приятел.
    Отдавна вече е изчезващ вид!
    Страхотно отново, Наде! Знаеш как да накараш човек да лети!
  • Не знаех, че е билка, имахме си го за бурен. Но помня като прецъфти как образува едни зелени главички като смачкани градчета, беряхме ги и ги ядехме.
  • Много хубав разказ. Поздравления!
  • Тъжен лирик имаш много хубава лирика! Поздравления!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Хубав сън! Поздравления, Мария!
  • Харесва ми Поздравления!
  • Май така е по - добре,с бръмбари, защо ти е акъл, браво за находката!
  • Харесва ми стиха ти! Поздравления!
  • Благодаря ти, Мария, за посещението и за коментара! От сърце ти желая здраве и творчески успехи! Хубав ден!
  • Благодаря на всички ви Прегръщам ви!
  • Вики! 😀
    Със бръмбари в главата
    ще продължим напред.
    Ще бръмнем със крилата,
    и всичко ще е в ред!
  • Да сформираме партия на лудите, ще е забавно!🙂
  • Моите се размножават много бързо. 🙂
  • А щастливо разведен какво е?🙂
    Харесаха ми миниатюрките.
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова): Толкова се радвам, че си пак сред нас. Твоите работи бяха едни от първите, които прочетох тук. Благодаря за надникването в тази непретенциозна снимка. Виж думата "Пампулник" я "чувам" за първи път... Но "камиляк" и "Божа ръчица" ги знам като алтернативни наименования на слеза.
  • Мерси, адаш.
  • Ей, страхотна щуротия си, бръмбарке 😄
  • "Животът е усмивка и страдание"... Самата истина!
    "Страданието често ни прегръща
    и само наше е, не се дели.
    Ала усмивка подариш ли, тя се връща,
    когато най-измръзнала си ти."
    Пожелавам ти да имаш безброй поводи да раздаваш и получаваш усмивки, Тони! Прекрасно стихотворение!
  • Прекрасно е, Тони, направо сте си дует, хареса ми много. Поздравявам те и ти желая нестихващо вдъхновение!
  • Та какво казваш, "щастливо женен" също ли било оксиморон?
  • Автопортрет с метла и перо...
    Чудесно!
  • Чудесно!
  • Много ми хареса.
  • Хубаво.
  • Хареса ми.
  • Прегръдка.
  • Нека ви бъде. Много хубав стих
  • Хубав стих. Виртуална реалност и реална виртуалност.
  • Има и друго. Решавали за ПРЕДЕЛНА цена на нефта от Русия. Интересно - за една сделка са нужни двама, руснаците дали ще приемат подобни ограничения? При това - нефтът им върви накъде ли не, купуват го, добавят малко друг и под ново название го продават. И индуси, и приблалтийци, и испанци, и американци...
    Дръж готов лаптопа - що глупости още има да описваш...
  • Благодаря, Ивита!
  • "Дори да ти е празна шамандурата,
    ще плава. Даже още по-добре!
    Удавникът остава в увертюрата -
    тежи акълът, стане ли море. "
    Пепи, не е за смях, ама се смях. ❤️
  • Дори да е труден пътя, когато го извървим, сме по-удовлетворени. Много хубав стих!
  • Хубава творба с красив финал! 😊
  • Пък казват, че счупеното носело щастие...
    Уютно е при теб!
  • Улавянето на подробностите в интериора винаги ме е впечатлявало приятно!
  • Дени! 👍😊😀
    А аз тишина ще оживея!
    Не ми харесва тукашната чалга…
  • Благодаря ти Скитница.
  • "Прави си каквото си иска без да се интересува от хората и егоистичните им опити да планират деня си, лятото си, живота си."
    Всъщност, харесах поне още 3-4 от твоите размисли. Особено онази – за озоновия слой и глобалното затопляне... Мъдро разказваш. Счупени сме, вярно е, но вероятно има и изключения.
  • Ели, Калина!!!😊
    Мечтаем си за автокрация
    на путинската демокрация!
  • Страхотия! Ама ако не бяга от музика, защо не се опиташ да и попееш?
  • Много ми се искаше да сложа кавичките в заглавието, ама май са си по подразбиране. И все пак живи да сме "глупаците" с глави в облаците! Поздрави, Вики
  • Браво! Не можем да познаем рая, ако се плашим от ада. Поздрави, лудетино!
  • Лесните или трудни пътища са въпрос на възприятия. А вие сте добри пътешественички, и двете
  • Браво, Пепи! Този свят е за "умните глави", а глупаците гоним вятъра.
  • Хареса ми!
  • Страхотни сте и двете!
  • ❤️ Много хубава песен стана, благодаря ти, Маестро ❤️ Радвам се , че се върна 🤗 Никой не може да ни отнеме творчеството 🤗
  • Благодаря ви на всички! Всички сте казали по нещо свое!
  • Благодаря ви, Мария и Нина!
  • Благодаря Вальо! Благодаря Мария!
    Мария, права си: надежда има, тя е в началото, когато те отплават. “Назад бе мрак, пред тях бе заревото на зората.” За хората от моето поколение може би е ясно, че говоря за годината, когато беше разрушена Стената. Беше вълнуваща година. Нещо се случваше. В края обаче няма надежда, затова и животът е щил (безветрие) безкраен, и изтича като вода, за да се върне при океана. Символика, метафора и алегория. Това са похватите. 👍
  • Снощи четох едно интервю с Джордже Росич, по-известен като Джоко - един актьор, който уважавам и харесвам. Той казва: “Слабите избягаха в чужбина. Силните останаха.” Силни думи. Но какво става, когато те изгонят от Родината - защото искаш да живееш честно, и като свободен човек? Джоко вече го няма, за да го питам, макар че вероятно би отговорил същото. Питам себе си. Въпреки, че зная отговора: всеки отсъжда по своему, според това какво вижда от висотата на собствената си камбанария.

    Иван Бързаков няма да прочете коментара ми, зная го. Но му благодаря за написаното - докосна ме. Сугестия или прокоба е съдбата ни?
  • И става тихо и предателско,
    когато си забравил за земята...
  • Таня, Хари- благодаря ви за отношението.
  • Пътища дълги - кратки пътеки. ... най-кратката е най-дълга - до сърцето
  • Шемет
  • Хареса ми тази опияняваща лудост, да с тебе и ада и рая могат да се видят. Много хубаво посвещение!
  • Мерси много, Румен! Много е сладичко...и аз си го харесвам!
  • Така е - най-красивата и ценна дума, която трябва да бъде непрестанно в мислите, но най-вече в действията ни.
  • Благодаря, Мини!
  • Много е нежно стихотворението и се разлива топлина...
  • Адмирации за красивите стихове!
  • Тищината ти е като змия, отгледана в пазвата със способност да убива.
  • Въпреки черните коси на Юсин, разказът е наситен с емоция. Поздравления!
  • Харесах! Чист и светъл стих! Чувството обич! И спомен!
  • Дори когато са посветени на тишината, думите ти крещят от смисъл! Истинска наслада е да те чете човек!
  • Поздравления за стиха!
  • Много точно обяснение. ТЕ... не мислят за положения, последствия, ТЕ са недосегаеми! / за сега /
  • С това вече ме спечели
    Аз съм Канибал-Вегетарианец.
  • Браво! Мрчтател! Смел моряк! Дълбоко откровен!
  • Ясно, веганче си. Да беше казал още в началото. Тогава вместо конското щях да ти предложа супа мисо.
  • Дени!!!
  • Кратко и ясно! Браво!
  • Акеми, да ям кон е все едно, да си изям Музата.
  • Харесах! Интересно усещане за нещо недостижимо, изгубено. Има много тънък намек за надежда!
  • Яж ги, Канибале. Аз като ти предлагах сурово конско с хрян, ти не щеше да опиташ. Сега си рупай запетайките.
  • Прекрасно! Подвеждащо! Мечтателно!
  • "Безцветното стремително витае..." Без красота светът е обречен на гибел! Пророчески стих с огромно въздействие! Поздравления, Поете!
  • Буууух! Право в десетката! Браво Юри! Поздравления!
  • Хахахаха, Вал! Ша ти благодаря много.
  • Аз от малка познавам билката, като Пампулняк
  • Мерси, Роси
  • Да, славна пропадация ще е! Много интересна компилация!
  • "Все по-страшно си мълчим.
    Все по-трудно си говорим".!!!!
    Тази диагноза сепва, но е толкова истинска, Пепи! ❤️ И натъжаваща...
  • Всички пътища водят към бащиния дом! И спомените и любовта! Поздравявам те, много ми хареса!
  • Тази прекрасна снимка цял ден ми е в главата! Първо времето - колко далеч (тогава ние сме били в първите деситилетия или столетие на безумно варварското турско робство (какъв ли е бил бита на нашите прадеди?). Второ - интериорът, та той макар и старинен, на векове, изглежда съвсем функционален, дори и в сегашното време. Да, явно това е възстановка - с подредените съдове и т.н. Но пък сигурно е максимално съобразена с тогавашния бит и всичко е автентично (може би без плота на масата). Всеки предмет може да се разпознае, има съвсем съвременни съдове, които са копия на показаните. Трето - ти си го разказал - огнището, лебедката, механизмите и т.н. И сандъкът също е впечатляващ... Изобщо една страхотна снимка и история - при това свързани с велик човек! Браво!
  • Животът е кръговрат...
  • Много ти благодаря. Трогната съм. Светкавично си ми написала тази рецепта за мечти. Лудостта не ми е чужда, приемам подадената ръка и давай - да полетим. Пък може и да ми се получи!
Предложения
: ??:??