Последни коментари
  • Хубава
  • Да, но на крафтова хартия, затова се върнах към тия спомени
  • Очакваме също и "Делниците на фризьорката", "Делниците на бармана", "Делниците на един сервитьор", "Делниците на един изчуквач... упссс, автотенекеджия", извинявам се, "Делниците на жената зад щанда", "Делниците на бакшиша"...
  • Красиво е! Не знам тука дали има възможност, но го виждам как снежинките и елхата искрят като бенгалски огън със сребърни искри.
  • Страхотна метафора, Георги!...Овчедушието на един народ!!Преди към заплатите на всички ни даваха едни пет лева, не знам за какво, но така им викахме "от Тодор Живков".Сега дават петдесет лева- от Б.Б. И все сме доволни...И ваксини без пари...
  • Да се изкажа и аз...Като се заговори вече като за готов факт за ваксините, първото мнение, което се оповести беше същото, както се говореше в началото на пандемията! Трябва да пазим нашите родители, баби и дядовци, защото са най- уязвими, да носим маски, за да не им донесем заразата вкъщи! Сега пък първо те да се ваксинират , но с подтекст, че нали още не е добре изпробвана, ако трябва да жертваме някого, нека са тия, дето вече само създават проблеми, а и ще икономисаме пенсиите им....т.е опитни мишки! После пък дадоха приоритет на участниците в първа линия, та дори влязоха и фермите за норки, и така пенсионерите останаха на последна линия, те и без друго гледат с недоверие....И разчитат повече на Господ!...
  • Благодаря, Албена, трогнаха ме милите ти думи!
  • Дано надеждата трае повече и е по-чиста през това време, да не е като снега, който е бял, само докато вали , после почернява и от градския транспорт или пожълтява от домашните любимци и го изчистват в градовете, защото затруднява, пречи и създава здравословни проблеми....А толкова е прекрасен снегът в планината!...Колкото твоя зов за надежда в последния куплет, Пепи!.
  • Има логика в разсъжденията ти, Младене, за жалост... Благодаря ти, че ги сподели.
  • Всяко докосване до любовната ти лирика е неповторимо пътуване в неземни пространства... И този път беше удоволствие, Младене! Благодаря ти!
  • Споделям напълно посланието на стиха ти, Светулке! Особено ме докосна финалът! Успех в конкурса!
  • В голяма степен споделям позицията ти, Дани, макар и не напълно. Но нали в това е богатството, да сме различни! Ето, твоят стих ме предизвика да размисля върху неща, на които не бях обърнала достатъчно внимание. Благодаря ти и успех в конкурса!
  • Браво на Спасчето и Рудолф! Доставихте празнично настроение!
  • Николай Генчев е неизвестен поет, Стинг, или Гордън Съмнър е по-известен. Като се замисля сега, тук има много наслагвания, от много автори. Ще видим дали ще го бъде след време. Есенцията понякога горчи, понеже е силно концентрирана. Благодаря, че споделихте тези думи с мен.
  • Запетаята беше умишлено поставена, където си беше, Цвети. За да има пауза между "и", и "прощавай". Аз работя доста със запетаите. Сега вече се изменя смисъла.
  • Това стихотворение е по-скоро социално, не е "друга" поезия. Дали е хубаво, или - не, аз лично не знам. Обаче, има 1789 прочита, на 1 е любимо, и 39 коментара. Хората четат поезия. Четат и новините, и некролозите по стълбовете, а и обявите за работа също. Хората четат.
  • 😀😀😀 ...
    Чакам с нетърпение...
  • Черното тяло се търкаля в леглото ми, защото реших да се пробвам на една афроамериканка, още съм замаян, но се питам, какъв ли е вкусът на мрака?
  • Какво да я правим тази лирическа дама? Няма спиране!
    " Следвай ме " ми казваш и през смях
    затичваш се по стъпалата стръмни.
    На замъка в подземията тъмни
    потъваш ти сега. Не те е страх... " ( следва продължение )
  • Абсолютно черно тяло! Хубава идея, хубава реализация.
  • Сенд Тъмнината има навик да се подвизава на места с по–ниска вибрация. Тя има тенденция да черпи сила от същности в дисбаланс. Енергията(духовната) е нещо изумително. Ако има луна, то тя ще носи преминаване през много промени. Ще има дисбаланси, които ще се надигат отвътре. Защото на дълбочинно ниво те търсят освобождение. Когато това става енергията на мрака задвижва светлината. И пак си е провокация Поздравления за идеята!
  • Толкова красиво еленче !!!! Само напред !
  • Нищо чудно. Вол-джендър.
  • ☺Това си е направо криминален разказ. Можеш да го разгърнеш в роман и всяка част да се побира в един ред. Харесах. Поздравления.
  • Ай, вдъхнови мее:

    И тъй. Отели ми се вола!
    Не вярвате, ала е факт,
    това е истината гола,
    приискал му се друг вид акт.
    Извикахме ветеринаря
    и той се чуди и диви,
    как е възможно, мили Боже!
    Тоз вол да вземе да роди!
  • Приятно разказче. И най-хубавото е, че се чете с един поглед
    Лежах. Изведнъж се ударих в тавана. Не бях се изправяла :р
  • У наше село, на Дездемон му викат Мончо, а Отелла се казва кравата му, която скоро май се беше отелила.
  • МНого хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Зареждащо и оптимисточно! Поздрави и от мен!
  • Развесели ме! Благодаря за настроението!
  • Сенд, на пуйо се римува Груйо, има и други рими А Отелла прилича на Nutella

    stormче, макар историята да изглежда повърхностно битова, всъщност не е. Имената са разменени. Дездемона е имала достатъчно основание да убие Отело, но той убил нея. Умрелите кучета, Патриция, винаги вадят ножа първи
    Обаче Дездемон е яко име, налииии
  • Много силна молитва - стихотворение! Благодаря ти за вдъхновението и силата!
  • Дани, мислех да пусна една луна в чашата, но се отказах, нека си е пълен мрак, защото мракът е пълен с неизвестности и фантазии.
  • Понякога е неизбежно, да стигнем до нечие някъде. Но то е само, за да можем един ден, владеейки своята лодка да стигнем до своя бряг - до края на пътуването си към себе си.
  • Много оригинално!
  • Прекрасен!!! Подкрепа!!!🎄🎄🎄🎄
  • Много оригинално! Ще ми е интересно да прочета още разкази!
  • Имах предвид името на планетата. Нямам пълно знание колко точно са дълбоки китайските корени. Хубава препратка си направил- да си припомня тази повест.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Поетично в непоетичното време.Браво!
  • Нека всичко хора имат семейства!
  • Хм, имам странното усещане, чи цялата тая драма, която явно отива към фатален (ама от най-фаталните ) край, в семейството на лирическите произлиза от честото "главоболие" от страна на Отеллата и също толкова честото забравяне да изхвърли боклука от страна на ДезДемончо :D ... Само предполагам, де- ни съм бил там и ни мога да твърдя със стопроцентова сигурност (ся, някой дан' кажи, чи допълнително наливам масло в огъня !)...
  • Благодаря, Пепи!
    И пак благодаря, адаш!
    Също и на поставилите в любими.
  • "Земя" в кавички за регион или повестта на Елин Пелин!
  • Прекрасно казано!
  • Силно провокиращ (за мен) колаж. Колко най-възвишени символи се събират в понятието за чашата, която в съзнанието на човечеството винаги се е свързвала със светиня. Вкусът на тъмнината е stato d ' animo. Много ми харесва!
  • Благодаря!
  • Много красиво!
  • Бих правила това, което правя и сега, нищо по-различно... мойто шеще си е сега Провокацията към читателя ми хареса!
  • Ех, че хубаво си го съчинила, Наде
    "Ти душата ми зазидай,
    в най-красивия ми стих.
    Ще долитам аз, от горе,
    чудо за да донеса.
    Дух ще съм, но непокорен –
    луд и вярващ в чудеса." Настроение ми създаде.
  • Хахаха. По-добре никога не прави такива неща. И знай, че никой не пострада, освен едно листо от тютюн, което така или иначе трябваше да бъде разрязано от двете страни на оста си, за да свием две пури. А тя е малко като онази твоя героиня, която беше захвърлена, разчекната насред стаята и искаше да се освободи от турникета. Така да се каже аз я направих свободна жена, като я освободих от кошмарите и. Затова се събуди до мен - разказвачът, а не до мъжът от миналата вечер. Честно, Ирина, не знам какво е усещането. Не обичам да осакатявам хората и да ги правя половин човеци. Обичам ги цели и свободни.
  • Да, прав си Генек. Забравих няколко усмивки в моя коментар. Под "кръстили" имах предвид общобитуващи обобщения - къде от незнание, къде от излишен патриотизъм. "Грешки" колкото искаш, ама защо хората да страдат от това. Викаш страданието пречиства.... Не съм много наясно кой кого спасява. Политиката не искам да я разбирам. Така се чувствам спасена от процедурата "излъскаване на мозък", а и без друго имам малко. Върши работа. Не съм алчна за повече. А това „Не щъ, бе бате!“ е старо колкото тях... Сега ме караш да се съмнявам да не би и българският ген да е прихванал... нали на една "Земя" са ни садили..
  • Много интересно и непринудено разказано..☺️Докторе, разкажете за най- странната случка в професионалният ви живот или личният..За най- неочакваната и за Вас, диагноза..За най- неприятният човек, когото сте срещали..и за най-приятният.. За най-красивата жена , която влезе в кабинета Ви..и за това какво впечатление остави.., същото и за най- грозната...Направете дисекция на хора и случки..🤔🤗Ще е интересна поредица..
  • Вярно е, вещици са. И ако сервираш дозирано изненади, дори малки намеци за изневери, всичко ще е стабилно. Ако мъжът не е способен да поддържа 'Hold Me Thrill Me Kiss Me *** Mel Carter - YouTube' , достигаме до абсолютна сигурност, в който и да е мъж, след което тя го монтира във входното антре като закачалка и го забравя
  • Хм, на умряло куче, нож вадиш. Струва ли си?
  • Пуйо се римува с една единствена друга дума, сигурен съм, че Оти му е казала точно нея. Оттела ми напомня за.някакъв сорт грозде. Цялата история ми наподобява някаква пиянска, семейна свада. След изтрезняването, никой не помни нищо. УтрепЕн, също е много оригинална рима. Подозирам, че стихотворението е писано под въздействието на опиати. Няма лошо. И рок легендите са пяли дрогирани. Харесах.
  • Лекарите имат доста рискова професия. Брат ми беше ортопед травматолог в спешното и винаги шкафчето му беше пълно догоре с благодарнистта на пациентите - твърд алкохол. Веднъж в кабинета влетя чеврендалест шишко и запита - ' Къде го искаш? .. Долу в колата е! ' . Оказа се, че става въпрос за живо агне
  • Чакам с нетърпение...
  • Да... 😂😂😂
    Строга господарка... 😋
  • Тези дни се надявам да напиша другия проект, с приказния сюжет. Първо на теб ще го пратя
  • Благодаря!
  • Лидия, да, много е типично по нашите ширини
  • Правилата на лирическата дама ми се виждат доста строги. Романтика, добре. Но къде да я търси тази орхидея, любимият, по никое време? Да речем, че я има и той изпълнява указанията стриктно, точка по точка. При цялата тази картинка пред него как би издържал? Да не е от стомана?
  • Митето е моето талисманче! И аз много си го обичам !💕 А щом го смятате за богатство, съм много щастлива като автор, че го споделям с вас, приятели!😃
    Прегръщам ви с благодарност за добрите думи, Деа и Светличка!🌹
  • Влизаш по-дълбоко, отколкото може да поеме човек. Тя не усеща, че я режеш, дори и харесва, щом се събужда до теб, но ти....
    Сигурно е невероятно усещането, че след теб остава половин човек, който се чувства най-жив в своята осакатеност. Трябва да опитам.
  • Чудесно си предала тази реална история и тя не е единствена. Срещала съм и други.
  • А, ок, не съм те разбрала, сор
  • Драга Пепи, за мен бе чест и удоволствие да работим съвместно по "Щърково лято". Сърдечни поздрави!
  • Правилно. Завистта е лошо нещо!
  • Хаха, не му завиждам! 😁
  • Да видим още колко ще ме подтикнат към убийство и ще ме поздравят за това. Ми няма да ти кажа "благодаря"
  • Ми, действай 😋
    Поздравявам те.
  • Направо да поискаш от MILKA.BG хонорар за реклама.
  • Не ме разбра, Зойче. Клиширано е тоа, което казах, за битието и съзнанието.
  • Усмивки от мен за Рудолф и Спасчето!
  • Dpp, няма нищо по-фантастично от реалността. Аз пиша само по реални истории и персонажи.
  • Реалните истории понякога звучат доста нереално...
    Да не ти идва до главата такова чудо!
  • Patrizzia,животът понякога напомня литературно клише, историята е реална. Моят род се съди за гроб
  • Остана ми горчив послевкус. Клиширано е, но - битие и съзнание...
  • Всеки превод би могъл с времето да стане още по-добър, но ти благодаря за положителния отзив, Иржи!🥀
  • Що господарят, а не чорбаджията?
    И между другото, стадото е инстинкт за оцеляване.
    А сляпата вяра е най-силна, щото няма база за сравнение и съмнение. Колкото по-малко знае човек, толкова е по-манипулативен и управляем.
  • Това даже е комплимент за мен, адаш!
  • Хубаво. Макар че - за такава история...
  • Приятно.
  • Адаш, свих едно изречение от теб.
  • Благодаря, Пепи, Красе, ДПП Елке, адаш!
    Континентът не е кръстен на американците, а - огромна историческа и географска грешка - на Америго Веспучи. Макар да е трябвало на неизвестен финикиец или атлант.
    А руснаците не са навсякъде - те спасяват своето и себе си. Засега.
    Китайци, ако видиш колко и къде са... Свят ще ти се замае. 5 000 годин - и бъдещето искат...
  • Благодаря, Надя, ДПП, Елке, Красе,адаш!
  • Разбрах черният ти хумор, Генек, ама не си прав - и овцата носи душа. Овча, не овча- ама душа. И на нея като й причернее и й иде да вие като вълк. И само с мислене не става. И да го измислиш, някой трябва да го реализира. От мен-пет звезди!
  • Щях да се пошегувам нещо, но на фона от Любовта в последната част, просто ще се поклоня пред нея.
    Поздравявам те.
  • Уфсатъ не требе да мисли!
    Требе само да слуша чобанина и да носи на бой и...
    О, и естествено, да дава фсичко от себе си за благото на тоз, който за нея се грижи, дои, коли и стриже...
    Поздравявам те.
  • Силно. Респект.
  • За българите, кожена ваксина...
    Кой разбрал, разбрал...
    Поздравявам те.
  • Лютите сълзи...
    Любов и камъка топи...
  • Алчността, нечовешкото отношение, се церят само с дряновица, омотана в бодлива тел!
    Поздравявам те
  • Ех, тези раздяли...
    Заболя ме.
    Светъл път на душата й.
  • Отлични послания!
    Поздравявам те.
  • Браво!
  • Докога?!!!! Трети, четвърти...или Овчи свят!
  • Много вярно!
Предложения
: ??:??