Последни коментари
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви, приятели! Вълшебна неделя ви пожелавам - и на яве и на сън💖💖💖
  • Една душа, а колко много белези, чертаят нейната карта.
    Дори да си поет и сто камбани
    да ти кънтят, до лудост във главата,
    понякога душа не ти остане
    и тихичко изнизват се словата...
  • Топъл стих, въздействащ. И с любовта, и с тъгата. Много ми хареса!
  • Щастлив този, който осъзнава обречеността на безумията, които ни правят щастливи.
  • Аз пък мисля, че има какво да се каже.
    Това Школо е благословено и поддържано от ктиторите-победители от Втората Всемирна баталия-Чичовците Сам,Джо,сър Уинстън, Пекинската патица и Шарл дьо Франс-Голият!
    Това беше един свят на ПСС-Педагогически Съвет за Сигурност, който създава и ще продължи да създава несигурност там,където има природни ресурси!
    Сега отново наред е някой луд терорист да предизвика Сципион Африкански...
    Поздравления за написаното от теб, Николай!
  • Хубава почивка, Иржи!
  • Много късно/т.е рано сутрин/ стана, утре ще те прегледам цялата, Краси!Защото искам да ти отделя повече внимание...
  • Не бях прочела още послеслова, но вече си мислех да ти напиша "Добре, че има лирическа героина да "обира калая"/известен израз за неудачник/, защото като нищо човек може да си помисли, че си ти, толкова си убедителна, Дени!! Жесток упрек, за който и да се отнася! Пък и куче си няма!!!....
  • Както всичко можеш, Дени,дали не си написала и някой хумористичен стих, а аз да съм го пропуснала?!...Късна доба е сега, но утре ще те "прегледам" за пропуски, че напоследък...И с тази усмихната физиономия никой няма да каже, че пишеш много тъжни неща....Тъжни, но прекрасно изразени, силно докосващи и съвършени!
  • Запланувала ли си сватба накрая, а, Мария?! Май вече го докарваш нататък....А Митко ще е ученик, нали? Колко ли терени има за белите си? Благодатна тема си хванала!За "мало и голямо"!!
  • Толкова образно рисуваш картината край водопада, че дори "усетих" как "водата с песен пада..." И тоя закачлив Митко!...
  • "Господ бави, но не забравя..."-пословица, но и аз така, нищо, че съм далеееч от Господ! Още тече този ремонт над мен и аз все съм евакуирана през деня навън, а и да използвам горешото време у нас, че навън е по-прохладно, та оставям сайта за вечер...И като вляза...ми, то народ, народ и познат и съвсем непознат и пише ли пише...Започвам и след двама-трима...спирам! И в тая късна доба пак съм при теб, добре, че ми е интересно и забавно това, което чета, та "ще те довърша"!Но няма да те анализирам, просто си все тая-Мария ,интересната! Дълги са частите, но подробностите не отегчават! Продължавай!
  • Каквото кажете Благодаря ви, Елка и Мариана.
  • В капката има голяма сила, Гавраиле! Ти си се спрял на романтичната й страна като нежно си превърнал несбъднатите желания в светлина, устремена към Създателя и пречистена се връща на земята във вид на капчици вода...Това е благодатния дъжд, жадуван от флората, фауната и човека !А аз зная притча за силата на едната капчица да убива..Не си спомням по кое време и при какви обстоятелства са убивали затворници като насочват непрекъснато да капе върху главите им .На едно и също място...И се казва, че капката убива не със сила, а с постоянство...Твоята философия ми харесва повече...
  • Всичко, което правиш за деца, Меги, е толкова миличко и нежно, че веднага си представям как го декламира един първолак!...Права си, че учителската -това е благородна, благодатна, отговорна и много трудна професия, Меги! Дъщеря ми е точно такава учителка и е свидетел как от почти бебета децата се превръщат в характери, в знаещи и можещи индивиди! Точно затова професията е благодатна- виждаш как усилията ти оживяват...Прекрасен стих!
  • А ние, които познаваме творчеството ти, Влади, тъгуваме от отсъствието ти...Приех, че съм от приятелите ти и се радвам, когато надникнеш за малко тук! Стиховете с посвещения са толкова топли и изразителни, че картината оживя пред очите ми! При това "..от ръцете на мама..." Неподражаем си!
  • Няма, няма и се появиш, Валя! Ако знаех езика на стихът ти, щях да ти напиша коментар! За сега само ти казвам "Здравей!"
  • Нито тъгата ти е простена, нито задоволяване с "колкото"! А всъщност тая императивна форма е зов за борбеност....Използвай само един ред от стиха ти, Светличка, като мото за борба с тъгата - "лекувай песенно!"
  • Вече за Ловеч знам доста, а песента за него обожавам и вече съжалявам, че не съм родена там...Поне да можех да си взема снаха от там...за внука! Така ме омайваш с твоите разкази за него, Лати, че и сега като пиша, усещам сякаш уханието на люляците му ! Възхищавам ти се, че успяваш да създадеш такова влияние!
  • И мотото е убаво!
  • Не чакай Доброто, а го създавай!
  • Прекрасно е цялото, но втория куплет ми стана любим, Деа!👏😃
  • От сезон в сезон все търсим любов! Хубав стих!
  • Благодаря за добрите дума, Краси!
    Превръщат се в творческо гориво за мен!😃
  • Много истинско. Много категорично.
  • Супер! Много ми хареса!
  • Благодаря, Веселка! Много мил коментар.🍀
  • Благодаря ви, момичета!
  • 🥰
  • Интересно е - в леко нетипичен стил.
  • Има тъга, има и гняв в тези редове. Силно и емоционално е!
  • Благодаря ти за сърчицето и звездичките, Антоан
  • "...превърнал този къс земя в Родина!..."
    Реверанс, Бароне!
  • Ей, добре си го написала, Мария, хем да ни усмихнеш, хем да ни оставиш в очакване.
  • Оригинално и мъдро! Поздрави!
  • Харесва ми прецизността, и настроението, което е предадено точно.
  • Следващата част вече е готова и публикувана, Краси. Дано ти си ми на късмет!😃
  • Много идейно и вдъхновяващо! Поздрави!
  • и в двете. Хубаво!
  • Понякога мислите могат и да са тъжни.
  • И аз.
  • Благодаря!
  • Не мога да разбера защо масово хората остаряват, преди да са остарели, страхуват се, преди да е станало страшно, умират преди да са умрели. Това ми се вижда толкова глупаво, толкова толкова тъжно.
  • Благодаря и аз, Наде и Ирина. Може би всеки цвят носи нещо от другия. Като при хората.
  • " Ох, колко хубаво" е, че питате по детски: " И после? Какво става после..."!😃🤗 Това за мен е явен знак, че историите ви харесват и нямате търпение да продължат нататък! Много ви благодаря, Бри и Деа!🙏💞 Подарихте ми щастие!🤣
  • Много идейно! В 12 и 5 тиквите са пак тикви, цветята, вазите и т.н. А какво са били преди 12 никой не знае
  • Супер! И утре ще има приятна изненада.
  • Красиво казано. Понякога мъглите са така непрогледни, че е нечовешки трудно да видиш душа, та камо ли красота. Трудно, много трудно.
    Поздравления за поезията!
  • Ох, колко хубаво...!
  • Много странна, но и много хубава комбинация наистина. А и играта със светлината не е без значение... Ех, Париж, Париж! Спомени, спомени, спомени... Но тези есенни цветя и изтичащото време са най-хубавото -
    "Ще догоряват залези и хора
    и спомени, и чувства, и мечти..."
    - не знам защо направих асоциация с хубавите части на стихотворение на един български трагичен поет. Така ми "прозвуча" твоят натюрморт!
  • Много ти благодаря
    Радвам се, че ти харесват италианските музикални творения
    Радвам се, че смяташ, че преводите ми доближават хората до италианската поезия, но те не са на италианската поезия, а на текстовете на италиански музики, които малко, но все пак приличат на поезия
    Имам собствен вкус, както всеки човек, така че се извинявам, ако песните не се харесват на всекиго
    Благодаря
  • Eх, но за да бъдем докоснати, трябва да докоснем. Нали виждаш колко докосвания имаш
  • Много добър превод.Браво!
  • Улучен момент. Хубави са такива снимки.
  • Аплодисменти, Деа! Финалът!!!
  • Много дълбочина има в този текст.
    Хубав превод.
  • Ох, Стойчо! Като чуя комунизъм и партия - лудвам! А, към теб изпитвам само приятелски чувства!
  • Деа, очарована съм!
  • Истинско и много силно! Поздрав!
  • Благодаря от сърце!
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Дарина! Винаги умишлено избягвам звездни метафори и философски метà заключения.
    Винаги съм вярвал и искал поезията да достига, да докосва душата и на най - обикновения човек!
  • Много рядко си позволявам да коментирам опити и решения свързани с "правенето" на музика. Но ме (по)дразни критичното отношение към труда на автора. А той бих казал е огромен. Всъщност в музиката може да се намери онова, което е сложено в нея. А истината е, че има място за всичко. Александър, имаш още много работа човече Музиката е по-скоро проклятие, отколкото благословия...изтощително и нездравословна. Това от мен.(Не оценявам такъв труд с оценки в цифри).
  • Complimenti! Продължавай, Любов, да ни просвещаваш в и приближаваш към голямата италианска поезия и музика!
    Благодаря!
  • Умееш да усмихваш, Мари! Толкова светлина и любов си събрала тук...
    И после? Какво става после...
  • Харесах!
  • Хубава е!
  • Съгласен с Валентина. Технически има какво да се поправи - наклон на хоразонта...
  • Да, това е добре. Малко по-наситено зелено на дърветата е необходимо, май.
  • Жоро, благодаря ти, че посрещаш с неотслабващ интерес всяка следваща част от "Дневникът..."!🙏
  • Dendu89 (Деница Гарелова) - олелеее,
    как сладко стихче нареди,
    че чак ми се припи!
    доверявам ти се от сърце,
    ала утре няма ли ме на кафе, да знаеш -
    махмурлукът ме пере!🍷🤗
  • А за мен: Много добра! Интересна е и обработката. Малко данни дали ще сподели авторът? А категорията, в която е поставена снимката, показва някакво (малко особено) чувство за хумор...
  • И за мен е добра фотографията.
  • Добре дошла!
    "Джена - а можеш ли да пилотираш междузвезден кораб?? " - "Като този който ни води към Сигнус Алфа ли??" "Да - ще ми трябва пилот - когато го превзема" - Цитати от филма "Седморката на Блейк"
  • С Ирен! Няма да казвам тези ярки цветове на какви ярки, почти екваториални неща ми приличат, защото ме е страх от буквалистите, които ще решат, че сравнявам с гении. А това е смешно за нашия сайт. Просто много се забавлявам с хубави произведения.
  • уловено
  • Наде, благодаря ти!
    Липсваше 🌹
  • Драматично
  • Какъв ти принц, какъв ти кон
    очакваш в тоя скучен ден.
    Вземи си кола с чаша ром
    и със съня си без проблем.
    Настройки няма да гласиш
    Родена си си със заряд.
    Щом щастието е фетиш
    ще стане Рай от всеки Ад 😁
  • Харесвам
  • Чисто
  • Благодаря, zelenaradost
  • "Словата се изнизаха - на пръсти,
    от болка натежали и сиротни,
    че с името ти липсата ги кръсти"
    ❤️
  • Благодаря!
  • Напротив, няма време. Илюзията, че всичкото време на света е твое е присъща само на младостта. Българският народ има една много грозна дума: “ялова.” Гъсениците няма никога да станат пеперуди, те не раждат красота. Тук се сещам за Кафка, и неговото “Преображение.” Грегор Замза се преобразява в огромна стоножка, но пак е красив и чист. Като дете. Тези, за които се е грижил, докато е бил човек, вече не го познават, и се отричат от него, а накрая и го убиват. Физически, а и душевно.
  • Едно друго, нелятно лято...
    Поздравления!
  • Абсолютно, но всеки трябва да се учи от грешките си, за да не ги повтаря.. Благодаря!
  • Да...
  • С Пламен.
    Хубаво!
  • !!!
  • Много чувствени и живи картини рисуваш със словото си, Ади! Радвам се отново да те чета!
  • Красиво, заприлича ми на една поетеса...
  • И те посрещат сякаш... Но не съм си, мамо!
    И липсва си ми моето легло!
    Дечицата и те ми липсват! Само
    да мога да ги гушна пак! Дано...

    Много харесах.
  • Времето...
    Все нещо остава за новото време.
    А нещо безвъзвратно си отива.
  • Величествено
  • Благодаря, Наде! Нека ни е слънчево в душите
  • Красиво...
Предложения
: ??:??