28590 резултата
  • Вечност: Сблъсъкът на времената (28)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света...
    Паулу Коелю, „Захир“
    Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
    Да, беше самотно изписването на всеки ре ...
     
  • По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXIV,XXXV

    kokolinna (Каролина Колева) kokolinna
    Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
    Глава XXXIV
    Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
     
  • Петък следобед

    Розенкранц (Росица Рикова) Розенкранц
    Проза » Разкази
    Петък следобед
    Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...
      17 
  • Забранена си ми (10)

    written-springs (Adelina Doycheva) written-springs
    Проза » Разкази
    Вече ме опозна, нали?
    Видя какъв съм и колко струвам.
    Разбра как действам, когато съм ранен...
    Само самотните и изоставени души вършат грехове.
    Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...
      29 
  • Да се здрависаш с Бог!

    goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka
    Проза
    Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и ...   40 
  • Вечност: Сблъсъкът на времената (27)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    За любовта и свободата
    „Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата до ...
      16 
  • Дорде е българско

    xubavka (Таня Чардакова) xubavka
    Проза » Разкази
    Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се съби ...   55 
  • Греховете на бащите

    nellnokia (Нели Господинова) nellnokia
    Проза » Разкази
    Невиждана суша споходи селото. През май не капна капка дъжд, а юни беше още по-сух. Бог бързо натиряше малките облачета в разни посоки и скъпернически стискаше небесата си. Нивите изгоряха, барите и кладенците пресъхнаха. Настана мор. Хората гледаха с тревога нагоре и все по-често се молеха за дъжд ...   28 
  • Почеркът на Любовта

    AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ) AdelaideKaltenberg
    Проза
    Любовта е мистичната фигура в тъмна мантия, която оставя своя парфюм по всеки влюбен като бележит почерк. Но за да разбереш посланието ѝ, трябва да разгадаеш двата й оттенъка поотделно.
    Червено.
    Червеното е за страстния и горещ вопъл у всяка влюбена душа. Невидимата нишка, която свързва взаимно тези ...
      43 
  • Аматьорско порно

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    00:12: Тя влиза в апартамент. Всичко е бяло, чисто и подредено. Няма и следа от хаоса на ежедневието. Личи си - всичко е предварително подготвено.
    00:46: Влизат и те двамата. Млади, натокани и натопорчени. Нямат задръжки. Имат нужди. Най-вече - финансови.
    През цялото време: Макар, че заглавието на к ...
      76 
  • Алвин и Малвин - разходка в гората

    robertratman (R) robertratman
    Проза
    Космическият кораб - целият опушен там, където лазерите на извънземните се бяха врязали в корпуса, кацна недотам плавно на площадката за приземяване. Отвътре излязоха мъже, жени и деца. Бяха пораздрусани, но все пак добре. Пристигаха на станция Ескобар, а Злобинките кръжаха безпомощни в орбита около ...   38 
  • Миризливката (или суеверието на един студент)

    DragonLlabroe (Драгомир Лаброев) DragonLlabroe
    Проза » Разкази, Хумористична, Други
    (или суеверието на един студент)
    По принцип не съм суеверен. Да кажем, че съм от тези хора, които по-скоро биха се подхлъзнали на плисната вода за късмет, отколкото да им провърви. Например онзи ден някакъв случаен небесен минувач реши да ме маркира по дясната буза. Ама то било на щастие! Значело па ...
      37 
  • Ти ли си?

    ZAGORA (Диана Кънева) ZAGORA
    Проза » Хумористична
    Августовското слънце поливаше безцеремонно с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Им ...   30 
  • Прозрение (19)

    СветланТонев (Светлан Тонев) СветланТонев
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    1. Всяко споразумение е за предпочитане, пред най-мъдрото еднолично решение.
    2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
    3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
    4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
    5. Вълшебствата ни привл ...
      21 
  • С храна си живял - 15.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    19.
    Белокосият замълча малко и после каза:
    - Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
    Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
      38 
  • Има ли си предистория и тя?

    LiaNik (Илияна К.) LiaNik
    Проза » Разкази, Хумористична, Други
    Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...   111  20 
  • Вечност: Сблъсъкът на времената (26)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    Зимата на нашето недоволство
    Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
      16 
  • Силата на съзнанието като прочистване

    Metal.head. (Теодора Владова) Metal.head.
    Проза
    За Удовлетворението и музата за творение не е нужен подходящ момент. Нужно е просто да се отпуснеш, да обърнеш внимание единствено на мислите си в този момент. Тогава винаги идват идеи, мисли, чувства.
    Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
    П ...
      18 
  • Подарък

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Светла върви по околовръстния път в индустриалната зона на град Пловдив. Декември, сряда, пет следобед. Кучешки студ, нахален вятър, а пред мокрите ѝ очи се стелят бели воали от дебел снежен плюш. Под подметките ѝ скърца лед. Полетата блестят наоколо и само тук-таме стърчат сухи трънаци. Небето е оп ...   157  14  22 
  • Предупреждение

    Бора-Бора (Борислав  Пелов) Бора-Бора
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    На границата
    на Скуката,
    дебне
    Смъртта.
      18 
  • Взех те на „автостоп”

    xenon (Юлиян Петков) xenon
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Взех те на „автостоп”
    Не, че някога съм вземал,
    но СЕГА СЕ СПИРАМ...
    Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
    ... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...
      27 
  • Вечност: Сблъсъкът на времената (25)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    Любов моя, гибел моя...
    Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
    - Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчет ...
      14 
  • Присъствие в отсъствието

    written-springs (Adelina Doycheva) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Върти се. Бушува. И се размества.
    Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
    Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
    Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
    Проблемът е, че не ме познаваш... ...
      52 
  • Любовта, която убива, любовта, която спасява

    NeliKaneva (Neli Kaneva) NeliKaneva
    Проза » Приказки и произведения за деца
    Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из поле ...   30 
  • С храна си живял - 14.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    17.
    Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
    Скъпо плати за отпускането!
    Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
    А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...
      57  18 
  • Сбогом!

    Ina1403 (Ina Spasova) Ina1403
    Проза
    Когато беше до мен никога не си бил студен,
    Сега виждам истината в очите ти.
    Никога не си бил този, за когото те мислех.
    Никога не си бил този, за когото се представяше.
    Целия ти образ беше лъжа, ...
      14 
  • Една тъжна история

    ХепиХейл (Йонатан Ангелов) ХепиХейл
    Проза » Разкази
    Зимата отново дойде. Вятърът вееше леките снежинки и ги запращаше към премръзналите лица на хората. Мъжът подпалваше огъня в порутена къщичка. До него седеше една възрастна жена. Може би на около шестдесет-седемдесет години. Той хвана още един клон и го настани в огъня. Огънят се уголеми и огря стая ...   41 
  • Дървото на страха

    Каси05 (Красимира Цветанова) Каси05
    Проза
    Страха от страх е най-големия.
    После се разклонява.
    Като дърво.
    Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
    С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...
      17 
  • Александър

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
    Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...
      49 
  • Махленска история: Откраднатата чаша

    Writer96 (Стоян Иванов) Writer96
    Проза
    В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
    Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...
      44 
  • С храна си живял - 13.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    15.
    Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
    Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...
      57  14 
  • Вечност: Сблъсъкът на времената (24)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    Една снежна история
    • (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
    „В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
      12 
  • April's Fall

    Kiril_Dimitrov (Kiril Dimitrov) Kiril_Dimitrov
    Проза » Фантастика и фентъзи
    The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...   38 
  • Някаква справедливост

    СветланТонев (Светлан Тонев) СветланТонев
    Проза » Разкази
    Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...   71 
  • Синът на шефа

    goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka
    Проза
    Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...   454  16 
  • Като Исус

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
    Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...
      40 
  • Моя Любов

    angelbard (Ангел Филипов) angelbard
    Проза » Писма
    Моя Любов,
    С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...
      24 
  • За кратко беше мой

    f_e_l_i_n (Мечтателка) f_e_l_i_n
    Проза » Писма
    На 32 години съм. Жена с дете.
    Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
    До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...
      59 
  • С храна си живял - 12.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    13.
    В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
    В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...
      31 
  • Вечност: Сблъсъкът на времената (23)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    „Човек помъдрява късно... Точно, когато няма време...“
    „С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
      25 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.