Проза

41.9K резултата

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Глава четиридесет и втора
„Всичко в този свят е физика - АБ-СО-ЛЮТ-НО всичко! Храстът не може да противостои на скалата, нали? Отнемете на врага си физическата му мощ и, дори още известно време да се съпротивява, ще рухне със сигурност - при това бързо, ефектно и - най-вероятно - окончателно...“
Миг ...
8

Сивото гълъбче

Живяло някога, много отдавна в един гълъбарник едно сиво гълъбче. Другите гълъби от гълъбарника не искали да си играят с него, защото било много срамежливо и непохватно. Сивото гълъбче не можело да играе на техните игри.
— Не искаме да играем с теб! Ти си различен! Толкова си непохватен, че не можеш ...
6

Златната тоалетна

Златната тоалетна
( виц от нета - прередактиран)
Мъж се събужда сутринта със страшен махмурлук. Отваряйки очи вижда, как жена му го гледа повече от изпитателно. Миг преди да и каже добро утро я чува да го пита:
- Скъпи говореше на сън! Беше много въодушевен!
- За какво съм говорил? - стряска се прит ...
50

Румен Радев - кремълски Крали Марко

Мисля, че той ще затъне в калта на Авгиевите политически обори. И твърде скоро от бялата му президентска якичка ще се носи миризмата на говежди л-на. Едва ли Радев ще бъде Херкулес в тези обори и ще може да ги разчисти с митологичен жар. Защото той побърза да оплюе в речта си всички свои политически ...
97 3 9

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Глава четиридесет и първа
„Понякога не топли любовта,
понякога е... „бездна“,
в която тоз, що носи топлота,
обречен е... да чезне...“ ...
21

Алиса "Лиса́" Лесовая - част 11

Индустриалната зона „Молдованка-4“ приличаше на извадка от атлас по топографска анатомия на града — тръбите наподобяваха артерии, силовите възли бяха подобни на лимфни такива. Релсите се точеха като оголени нерви. Киселинният дъжд се стичаше по ламаринените покриви и се изпаряваше със съскане, сякаш ...
62

Врата в морето - Глава 9. - Сводници и приятели

От седмица Гергана живееше в апартамента на Гела. Ремонтираше въодушевено стаите. Искаше да изтрие всяка следа от предишно присъствие, така че да остане само нейният мирис в домa. Алекс се оказа сам и тишината на стаите му навяваше глуха тъга. Спомняше си последното идване на Юлия и му горчеше. Избл ...
220 1

Вярвате или не ... 92

Любопитство
Веднъж синът ми ме попита:
-Тате, ние дали някога имали сме крал?
-Имали сме, сине и още имаме!
Защото, само този, който не е крал, ...
78 1 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 40

Глава четиридесета
„Злодеецът ще крие свойте козни.
Ще „спят“, растейки, в него бесовете.
Копнеейки за подвизи фамозни,
до щурма ще пресмята часовете. ...
58

Добър вечер, слънчице!

Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най-малко мислех за себе си, когато ти беше около мен, но не и с мен, до мен, но не и при мен. Когато аз се надявах на нещото-онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах, че е на п ...
55

Отрочето на Яна

Това се случило в далечни времена, преди 400 години...
​Селото, сгушено под Балкана, години наред живя в привидна тишина. Но страхът, стар и студен, седеше на всеки одър. Един ден той излезе от сенките. Девширме.
​Костадин, чедо на Стоян и Яна, бе здрав и умен, като дар от Бога, но сега бе отбелязан ...
63 1

Една душа

— Изгубена си в нощта. Студено е. Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
— Млъкни! Замълчи!
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не в ...
47

Прогрес

У наше село Триклюнци - революция!: Пейо кръчмарина курдисал на видно място в хоремага някаква ваджия, дето мяза на кутия за градски опинци. К'о туй, бря?! - а той се хили и сучи мустак. Туй, казва, кой го познай к'вой, халал да са му три павурчета за моя сметка, и то не от пърцуцовата, а от синджир ...
87 2 4

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 39

Глава тридесет и девета
„Не значи любов самотата съвместна... - не значи.
„Горчив послеслов“ е светът за нещастни играчи.
Душата ти ще разгадае случайно момиче...
Не ще подозираш дори, ала сетне несетно тя нещичко у теб безкористно ще заобича...“ ...
74

Денка Оплаквачката

Оплаквачките са познати по нашите земи от дълбока древност. Уважавани, търсени, добре платени. Техният майсторлък си е едно високо изкуство, без което животът не може да свърши както трябва. Едно погребение без плачещи е потискащо, а не винаги родата рони сълзи по починалия. Тогава си даваме сметка ...
185 7

Пътят към дома

Симеон лежеше неподвижно и дишането му бе затруднено. Отвори очите си и бавно огледа болничната стая. Отровнозеленият ѝ цвят, стерилната обстановка и равномерното пулсиране на апаратурата дразнеха сетивата му. Реши да опита отново да поспи.
Стресна го звукът на телефона. Погледна към екрана, на койт ...
134 1 6

Изкуплението

Здравейте, аз съм Миа!
Да, онази Миа, за която сигурно вече сте чували разни приказки. Дъщерята на „големия човек“, с къщата, басейна и колите, които струват повече от апартаментите на половината ми съученици. Аз съм момичето, което винаги има пари в джоба си, без дори да знае откъде идват. Просто г ...
95 1

Алиса "Лиса́" Лесовая - част 10

Нео-Одеса никога не заспиваше истински. Тя просто забавяше пулса си — колкото да заблуди наивните, че нощта все още съществува. В убежището на „Бриллиантовите“ това се усещаше физически: лекото спадане на вибрациите в металните греди, промененият тон на далечните генератори, начинът, по който светли ...
85

Дъждът в мен

ДЪЖДЪТ В МЕН
Не спираше да вали. Валеше навън, валеше в душата. Прогизваше ме. Бях мокра до кости. До кости пропита от влагата, която ме поглъщаше. Нямаше милост. Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое, което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото, коет ...
77

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 38

Глава тридесет и осма
„Победата често принадлежи на предприелия изпреварващи действия. Случи ли се, врагът бива заставен да му играе по свирката. При това единственият верен ход на врага на предприелия изпреварващи действия е просто... да пасува. Той обаче прави това твърде рядко. Знаете ли защо? Пр ...
78

Приказка, написана с тръни

Някога, в една далечна страна, граничеща с пределите на Франция, живеел млад принц. Веднага след внезапната смърт на родителите си, той бил принуден да се възкачи на престола. Макар и едва на двадесет и една години, новият крал не притежавал нито мъдростта, нито смирението на своите предци. Израснал ...
94 1

Вълшебното цвете

Симо живееше сам. Откакто годеницата му го напусна, той се радваше само на двете си котки, кучето и на градината си. Особено приятно му беше да се наслаждава на цветята си. Сам се грижеше за тях. От всички цветя в градината едно цвете му беше най-любимо. Беше полегнал малко заради главоболието, коет ...
103 2

Символ Верую на Свещения Лев

Вярвам в единния Лев, Вседържител, Творец на родната икономика и на пазара в Димитровград, на всичко хартиено и метално.
И в едната Стотинка, дъщеря на Лева, Единородната, която е родена от Монетния двор преди всички деноминации: Номинал от Номинала, Мед истинна от Никел истинен, отсечена, неконверт ...
115 1 2

Отмъщение

Винаги, когато се завръщам в селото на баба, си спомням малката къщичка в която живееше семейството на бай Иван. Той имаше двама сина, Николай и Стефан. Съпругата му почина отдавна и цялата грижа по отглеждане на децата беше негова. Много трудности бе преживял докато пораснат и започнат да помагат в ...
169 1 12

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 9

Комплекс „Клин-7“ се издигаше подобно на очукан и изкъртен паметник на логистиката от миналото. Представляваше стар товарен възел, строен някога за контейнери с реакторни компоненти и за съхраняване на редки метали. Днес там се складираше друго: контрабанда, координирана чрез страх и абсолютно подчи ...
95

Писмо до една дружка

Драга ми, Ленче
Я съм Ванчето Иванова от Големото село, ама преди три годин’ запраших за Сандански. Уж само да вида как живеят ’ората у нормалните градове, па ми ’ареса и там си останах.
Пиша ти, Ленче щото съм ти много благодарна за акъло, дека ми го даде преду има- нема едън месец.
Та тая заран, к ...
183 1 10

Сгледа

Едно такова гъгаво време, едно такова смринджаво...А аз, барабар Петко с мечките, насред цялата природна урбулия, съм си бил сгледа с Гана Общата, щото така ми подпалиха фитилите Керин Стоянчо и на поп Тома средният син - било ми време вече, не можело да съм вечния ерген на селото. Ей го, Гана хич н ...
154 4 5

Той идва

Скот Боклука беше свестно момче, преди да почне да пие. Тогава, всъщност, и никой не го наричаше и така. Това обаче вече бе отдавно затворена страница от живота му. Сега той бе стигнал дотам, че храната му се състоеше в това, което намереше в кофите за боклук, или му бе дадено от някой Благочестив и ...
112 1 5

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 37

Глава тридесет и седма
„Среднощен вихър връхлетя света!
Земята „стри“, „подпали“ океана!
След него даже мисъл не остана!
„Попари“ всичко „скреж“ от пустота!... ...
85

Сродни души

Двамата седяха на една пейка в парка и гледаха фонтана пред тях.
- Сродните души, братко са като парчета пъзел пръснати по целия свят. Някои ги намираме рано в живота си, а после забравяме за тях за да може, когато ни е най-тежко да ги повикаме.
- А те идват ли?
- Те винаги са там и ни чакат. Усещат ...
99 1 1

Последният изпит на професора

Професор Иванов беше властелин в Медицинския университет. На 70 години, с прошарена коса, която изглеждаше аристократично, и очи, които пресмятаха всяка стотинка и всяка услуга. Подкупите бяха неговият втори, много по-доходоносен академичен курс. Джипове, имоти, банкови сметки – всичко беше плод на ...
121 2

Малки отрязъци от време

Сутрешното кафе.
Един от любимите ми моменти, особено ако останалите още спят.
Да, егоист съм. Искам тишината само за мен. Тя е всеобхватна и толкова плътна, че можеш да я режеш с нож. Чудя се дали ще мога да си отрежа голямо парче за вкъщи.
Седнала съм до огромна палатка, разположена на висока дърв ...
81

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 36

Глава тридесет и шеста
„Не си щастлив. Нали? Ала тогава
защо „слепешки“ сменяш злато с плява?!
Не те „разтръсква“ „сляпата неделя“...
Тогаз... що дириш в нейната постеля?!“ ...
93

Опит за събуждане

Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...
111 2 2

Закрилница

Годината е 1974 и историята се случва през септември.
Всичко започва в ноща на 15 септември в родилното на град Раковски, когато Гергана започва преждивремено раждане. Беше твърде рано, детето да идва на този свят и твърде късно, да спрат това. След няколко часа на мъки, тя нямаше сили за последните ...
109 1

Сребърното цвете

Имало едно време един сиромах. Той живеел с жена си и двамата си сина в една дървена колиба. Близо до колибата им се намирала тайнствена гора. Там всяка година на пролет цъфтяло по едно сребърно цвете. Големият син бил по-мързелив и високомерен, а малкият — по-трудолюбив и скромен. Но него всички гл ...
124

Сватбата

Пробваше роклите една след друга и с досада отхвърляше всяка. Никоя от тях не бе това, което търсеше и не бе подходяща за случая. Нямаше как да отиде на сватбата на братовчедка си Марина с толкова пайети и фалшиви камъчета. Продавачката, която в началото бе любезна и усмихната, вече потропваше нервн ...
158 2

Асматични оргазми 13

1. Лорд Джордж забелязал, че някой редовно му краде и яде от доматито, краставичака, и най-вече, любимите му люти чушлета, от градината. Затова решил и сложил скрити камери навсякъде в нея...
Гледа първия запис и вижда как 5 часа градинарят търкаля лейди Гнустър из лехите на всякакви стойки, а она, ...
116

По Коледа не стават чудеса

Вече цял час чакаше! Обикаляше от гише на гише и се надяваше да разбере дали полетът е успешен, ще дочака ли да види внучето си – там родило се в далечната страна, там пораснало, сега би трябвало да е млад мъж. Дали приличаше на него, по снимките, които му бяха изпратили нищо не разбра. Момчето като ...
114