Активен конкурс: Всичко, което премълчахме остават 43 дни за участие
Участвай

Проза и разкази от съвременни български писатели

Четете проза от съвременни български писатели — кратки разкази, фентъзи, еротични истории и романи. Публикувайте свои произведения безплатно.

Теми: семейство любов политика философия история самота отечество хумор природа технологии оцеляване морал
Настроение: меланхолично напрегнато иронично философско весело сериозно сатирично носталгично
Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.5K резултата

Корубица

Знаете Йотова многократно заяви, че няма да допусне Кирилицата да бъде атакувана. Ако се чудите кой е този, който се бори с Кирилицата, знайте че съм аз. Кирилицата е адаптирана гръцка азбука. Пост азбука подобно на скандинавските или тюркските руни. Това което сте чели за резки и черти се отнася до ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
7

МЕЖДУ КРОТЪК БРИЗ И ДИВА ТИШИНА

Като писмо в бутилка ти хвърли своите думи в морето, защото знаеше, че се страхувам от водата – дълбоката, неукротима стихия. Потопиш ли се нея, оставаш без глас, но със сетна надежда тя да ти позволи да използваш нейния.
Сега твоите думи плаваха по повърхността ѝ, но когато видяха, че не обгрижвам ...
MariaDrandarova (Maria Drandarova)
MariaDrandarova
Проза » Разкази, Писма
10

12+ Храмът на Великата майка- част 6

Ароматите и миазмите на Кипсела имаха свойството да преливат едни в други по някакъв необяснимо приятен или поне поносим за жителите начин. Същото обаче не можеше да се каже за обонянието на чужденците. Вонята на животински вътрешности, разлято старо вино или ферментиращо ново, изпражненията и урина ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Разкази
6

Ани и нейните мъже 2

Вратата на кафенето изведнъж проскърца, посипана със ситен скреж, и целият уютен салон притихна. Ани вдигна очи от димящата чаша с кафе. След горещото, бурно лято с Мартин и златната меланхолична есен с Филип, тя си мислеше, че сърцето й най-накрая е намерило покой. Но съдбата обичаше четирите сезон ...
honesty (Jivka Koleva)
honesty
Проза » Повести и романи
56 2

Магарешки урок – къс разказ

Натирихме козите с дядо Кръстан при козаря и седнахме на пейката пред дома му да се полюбуваме на утринния изгрев. Кротко есенно слънце грееше в бистрото небе и птици пееха в клоните на дърветата. Улицата беше все още пуста и тиха. От съседната порта, дядо Нено с накуцване изкара магарето си и се ка ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Разкази
21

14+ Животът на една аристократка в епохата на демокрацията

Аз по природа съм аристократка. Генетично съм замесена по майчина линия с мая от селски богаташи,притежатели на хиляда и двеста декара богати на хумус черноземни земи. Но още повече аристократизъм има в маята от рода на баща ми - автентичен, завършен, високопоставен с древни корени руски дворянски р ...
ZAGORA (Диана Кънева)
ZAGORA
Проза » Разкази
32 1

Ани и нейните мъже

Ани винаги беше вярвала, че мъжете в живота й са като сезоните — всеки носеше различно време, различна светлина и коренно различна промяна в пейзажа на душата й. Но в тази дъждовна ноемврийска вечер, докато седеше в уютния ъгъл на любимото си кафене, тя осъзна, че трите най-важни сезона от нейния жи ...
honesty (Jivka Koleva)
honesty
Проза » Повести и романи
46 2

14+ Магическата дупка /глави 33-37 и епилог/

33. ЧОВЕЧЕСТВОТО И ТЕХНОЛОГИИТЕ
През 30-те и 40-те г. на 21 в. технологиите продължаваха да се развиват, но това не доведе до някакви катастрофални последици, както някои се страхуваха и пророкуваха. Роботите отменяха хората в доста дейности, а човешките функции бяха направляващи, контролиращи. ИИ н ...
МаринТачков (Марин Тачков)
МаринТачков
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Хумористична, Други
21

Самозванец

Ей, това графоманията няма почивка! Такива като теб най ги обичам! Дето сами си публикуват брътвежите. Знаеш ли колко съм изписал, но няма сам да се публикувам, защото имам достойнство, имам чест! Трябва да те поканят и оценят, някой да пожелае да те издаде. Не да се буташ сам…
Е, щом пишеш, защо не ...
Сторичко.бг (Зоя Христова)
Сторичко.бг
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
69

Храмът на Великата майка- част 5

Когато последните гости си тръгнаха, Теано започна да прибира съдовете от олтара в храма. В двора имаше разпръснати сламки от последните снопове, а в плитките съдове край стените тлееха въглени. От площада долитаха смях и гласове. Празникът продължаваше и без онези, които бяха участвали в обреда, ка ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Разкази
41 1

Повод за тревога

Госпожа Денева, учителка по български език и литература, бе загрижена за Славодар от XI Б клас. Той ѝ беше слабост – умно момче и един от малкото ученици, които изобщо обръщаха внимание на предмета ѝ. А и явно се интересуваше от литература. Не беше и допускала, че ще се наложи да вика майка му в учи ...
Димитър_Малчев (Димитър_Малчев)
Димитър_Малчев
Проза » Разкази
46 2

Последното бяло петно

Върху клона стои черен гарван,
а в човката му проблясва ключ.
Не знам коя врата отключва,
но знам, че е дошъл за мен.
Грачи веднъж ...
anasokovsky (Ана Соковски)
anasokovsky
Проза » Разкази
44

Дождик 🇷🇺

Дождик потёрся прохладной щекой об основание Валериного пальца.
— Подожди, — сказала она. — Мне закончить надо.
Он замер, прижав к её руке переднюю лапку. Под кожей, от запястья к локтю, прошла тихая переливчатая нота. Валерия улыбнулась, осторожно высвободила ладонь и потянулась к прибору.
— Давай ...
Александър.Василев (Александър Василев)
Александър.Василев
Проза
45

Кой си ти бе?

Трябва да е било 1981 г. Минавах покрай клуба на журналистите и една позната ми чукна на стъклото. Влизам и гледам наредени една до друга маси като на сватба. Посместиха се хората , примъкнах един стол и си говорим- кво си що си? Видях този . аз пък онзи…Стана време да тръгвам. Платих си ракията и о ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза » Разкази
116 3 7

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Шест) 56 - “Отпечатакът на Рагиел”

Белите пламъци около тялото и мечът на Грен угаснаха, а синьо-зелената есенция на Вор се понесе бързо към златната му гривна на избраник. Бижуто засмукваше и тази нова сила и божественият воин усети огромен прилив на енергия, а също и усети как нараства на размер и мускулатурата му набъбна много. Що ...
wellbeing7 (Станимир Станев)
wellbeing7
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
61

Да горя мълчаливо

Любовта има свой звук. Понякога е толкова ясен, че сякаш се чува в очите и се чете в начина, по който някой те гледа. И ако някога съм казвала, че те мразя, не ми вярвай напълно. Това са били само думи, изречени в момент на слабост — лъжа, която никога не е успявала да убеди сърцето ми.
Точно тези д ...
anasokovsky (Ана Соковски)
anasokovsky
Проза » Разкази
40

За англичани сме родени ний

Колко си мечтаха за тази екскурзия Колю и Веса Топракови! Пет години пари за нея събираха. Въпреки пропагандата против „капиталистическия рай“, съпрузите бяха убедени, че на запад е животът, че само там човек може да бъде щастлив. И макар че от баницата за новата 1976-а не им се падна късметчето „пъ ...
Димитър_Малчев (Димитър_Малчев)
Димитър_Малчев
Проза » Разкази, Хумористична
73 2

Белезите на живота

Животът не винаги е такъв, какъвто сме си го представяли. Понякога ни дава повече болка, отколкото можем да понесем, повече разочарования, отколкото можем да забравим, и повече причини да плачем, отколкото да се усмихваме.
Има болки, за които не говорим. Не защото са малки, а защото са прекалено гол ...
GeorgiGogov (Georgi GOGOV)
GeorgiGogov
Проза
28

14+ Мислителски тъпизми 19

1. Женската ръка, каквото хване... става...
2. Кръстиха я Хармоника, на деда й, Харалампи, и бабата, Моника.
3. На мъжете с ниско кръвно им липсва жена, която да им го вдига...
4. Сексът с непознати е интересен начин за запознанства.
5. Не можеш да осъдиш дявола, всички адвокати са негови хора. ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
61

16+ Очите на злото

Мъжът ми закара сутринта детето на училище и отиде на работа. Аз бях на по-късна смяна и започнах да се приготвям. Изкъпах се, облякох се и тръгнах към нашата стая, за да си взема чантата. Когато влязох обаче, кракът ми се усука и нещо в него изпука (буквално се взриви – чу се звук, наподобяващ скъс ...
PetqStraxilova (Petq Straxilova)
PetqStraxilova
Проза » Разкази
130 2 6

Море

Аз не мога да знам какво се е случило с теб и в теб, но мога да ти разкажа, ако ти е интересно.
Остана един човек. Ще ми се да можех да кажа, че е празен.
Погледът му сигурно е, душата – не.
Тя остана пълна с теб.
Но нали знаеш как са кучетата. ...
АлС (Андрей Стоянов)
АлС
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
52

Година и нещо

Скоро ще стане година и нещо, откакто си отиде брат ми.
Скоро ще стане година и нещо. Отиде си големият ми син.
Скоро ще стане година и нещо. Продадох къщата.
Скоро ще стане година и нещо. Погребах майка си.
Скоро ще стане година и нещо. Кучето започна да повръща. ...
VladimirGeorgiev (Vladimir Georgiev)
VladimirGeorgiev
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
49

Обещание за тихо завръщане

Какво е истинската среща, ако след себе си не остави обещание за тихо завръщане?
Харесваме лятото, без да осъзнаваме, че красотата му се крие в зажаднялото очакване за живот.
Някои срещи не приключват, те са начало на нов път, нов поток, след като дълго сме вървели от двата бряга на бурна река, но с ...
MariyanaNOdzhakova (Mariyana Odzhakova)
MariyanaNOdzhakova
Проза » Други
33

Добро

Възгордял се човекът.
Решил да забранява.
Не ме занимавайте с глупости, казва глупакът.
Не ме занимавайте с политика, крещи политикът.
Не ме занимавайте с любов, отронва любовницата. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
87 2 5

18+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Пет) 55 - “Последен сблъсък”

Грен, стиснал меча си с две ръце и с Лиза в свое ляво, гледаше яростно към техния враг-великан. Вор се подпря с две ръце на дървената платформа, която бе страшно здрава и масивна, след което се вдигна нагоре и изкара краката си, един по един и стъпи отгоре. Той ги огледа свирепо и ревна пак, след ко ...
wellbeing7 (Станимир Станев)
wellbeing7
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
68

Пазачът на слънчевото гробище

Мъката го беше стиснала за гърлото. Не буца пръст сякаш имаше вътре, а цялата земя. Спиро Лещаров преглъщаше сълзите си. Те се връщаха обратно в него и давеха сърцето му. А то лудо се блъскаше в гърдите, за още глътка въздух. Като диво врабче, затворено в стъклена клетка.
Вятъра, тоя самотен странни ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Проза » Разкази
106 2 6

"За Твореца"

На Бога благодаря,
че с мен е навсегда;
спасява Той тяло и душа,
бди над мен в нощта и през деня!
Искам и пея с поклон, ...
nor4e (Нора Тодорова)
nor4e
Проза » Други
57 1 2

Село

Връщам се на село в една невъзвратно красива есен. Не помня броя на годините, в които не съм си идвала тук. Както не помнех и броя на дните, в които щастието ми означаваше : Ваканция. Село. Звезди. Смях. Живот. Без да искам прекрачвам във времето. Ама назад. И влизам в моето детство. И пак във възду ...
ДаНик (Дани Петрова)
ДаНик
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
70

Сапфиреният огън

Небето беше разпалено и сякаш плачеше над нас. Сивият паваж се давеше в дъжда, а капките падаха една след друга, отмивайки всичко, което през деня бяхме успели да скрием. Имаше нещо срамно в тази нощ — нещо, което и двамата знаехме, но никой не искаше да назове.
С него винаги беше така — студено и т ...
anasokovsky (Ана Соковски)
anasokovsky
Проза » Разкази
50

Опасни улици: Патриотки на Кюрдистан (Епизод 2: Сенки)

Истанбул и Северен Ирак, есента на 2015 г.
Северен Ирак. Планински район близо до границата със Сирия.
Есенният вятър се спускаше от планинските върхове и пронизваше всичко по пътя си. Носеше мирис на влажна пръст, студен камък и догарящи огньове. Над назъбените била се стелеше мъгла, а ниските обла ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
61

Сама

Мислеше за него всеки ден, бяха се разделили преди 5 години с голям скандал. Даже не си спомняше вече за какво, за нещо дребно. Но той се обиди и си тръгна. Тя го изпрати с думите:
„НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ИДВАЙ!“
И той не дойде, не отговаряше на обажданията, премести се в друг град, изведнъж празнота. Сам ...
honesty (Jivka Koleva)
honesty
Проза » Разкази
73 1

Глупакът

О, а това момиче, ах, това момиче! Такова не съм виждал до ден днешен. Умът ми взе, ама глупак съм бил, глупак, че си мислех, че имам шанс.
А тя – момиче с коси кестеняви, по-гъсти от най-дивите гори къде Балкана, с очи кехлибарени, все едно гледам борова смола, ох, къде се губя. Усмивка по-ярка от ...
Загубеният (Загубеният)
Загубеният
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
63

Похвали се на приятел

- Мите, Мите, взех си книгата!!!!
- Аз пък варим боб.
- Прясна, от печатницата, мирише на нова хартия, несравнимо усещане.
- Чудим се дали ще заври в тая тенджера, май требеше у другата?!
- Не е голям тиражът, 500 броя, но вече имам заявки. ...
Сторичко.бг (Зоя Христова)
Сторичко.бг
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
115 3 4

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Четири) 54 - “Войната с Вор”

Миг след като бяха известени за нападението на Вор, Грен потърси любимата си с поглед. Тя тръгна бързо към него, а сред отряда на елитни бойци и магове започна да се чува тих, превъзбуден шепот: “Избраникът на дракона!” “Драконът го избра, драконът го избра!” “Това е войнът на дракона!”
Боецът на Ра ...
wellbeing7 (Станимир Станев)
wellbeing7
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
89

14+ Пътят към Радомир

Пътят към Радомир
Александър е гражданското му име, а еврейското е Исаак. Той е на 24 години – предприемчив младеж и вече съдружник в търговската къща „Леви и Стоянов“. В момента Александър е обзет от парализиращ страх за съпругата си Ранча, която е в деветия месец от бременността си. Бягството им е ...
Di-Ana (Diana Neikova)
Di-Ana
Проза » Повести и романи
89

Някой зад шкафа

1966 год. Профессор Джозеф Вейценбаум пише програма ELIZA — по същество папагал: Тя намира във фразата ключови думи и пише отговор, следвайки простички правила. «Много ми е тъжно» — «А защо ви е тъжно? » и така нататък...417реда код, разбиране никакво.
Секретарката на професора, която е била там пре ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза » Хумористична
106 2 6