25163 резултата
  • Aко приказните герои имаха сайт за запознанства

    duffmckagan (Петър ) duffmckagan
    Проза » Други
    Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...
    Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"
    Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа ...огън от любов!"
    Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсм ...
     
  • Гледна точка

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    „Всеки човек има определен хоризонт. Когато хоризонтът му започне да се свива и стане съвсем малък, той заприличва на точка. Тогава човекът казва: това е моята гледна точка.”
    Мисъл, приписвана на германския математик Давид Хилберт
    Всичко зависи от гледната точка.
    Ето това е най-важното: да имаш точк ...
      13 
  • За родината в нас...

    Rumen-Velichkov (Румен Величков) Rumen-Velichkov
    Проза » Други
    И ти си в мене – ти, родино моя
    „Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове...”
    Оставям вестника. По принцип не оставям концентрацията си насочена ...
     
  • Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3)

    RaiaVid (Радка  Видьова) RaiaVid
    Проза
    Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях ...   27 
  • Ти-шина

    НощенЕздач13 (Мария) НощенЕздач13
    Проза » Разкази, Други
    Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...   17 
  • Петър и Мария 2 глава

    angelskiogyn (Надя Димитрова) angelskiogyn
    Проза » Разкази
    Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
    Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
    - Да влезем
    И влязох ...
      13 
  • Ничия

    wola (Гери) wola
    Проза » Разкази
    - Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
    -…Ничия… - тросна се тя и отмина…
    Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...
      37 
  • Пътят пред мен

    Рони (Ronnie PK) Рони
    Проза » Разкази
    Пътят пред мен се протяга през хълмовете. Опънал гръб под слънцето, по африкански - примирено и без да бърза. Пейзажът не предлага много разнообразие. Тук-там някоя акация е разперила рехавия си чадър да хвърли сянка. После пак същото – път и хълмове, докато изчезнат в далечината и се слеят с облаци ...   56 
  • Зимна приказка

    Иванов (Иван Николов) Иванов
    Проза » Разкази
    Фин снежен прашец се полепи по оголените ребра на дърветата. Усмихнах се. Няколко снежинки погалиха ресниците на навлажнените ми очи. С премрежен от снега поглед се взрях в простора. На душата ми стана едно смирено, смирено...
    Мислите ми се навряха в безкрая на висините. Притиснато от огромния снеже ...
      17 
  • Гара Хилегом

    Freya_Frail (Силвия) Freya_Frail
    Проза » Разкази
    - Мислех си, че тук ще е по-добре отколкото в Германия, но нещо хич не върви – на малката холандска гара едно момиче с куфарче за ръчен багаж говореше на български по телефона. Усмихнах се на съвпадението, но седнах до нея без да кажа нищо.
    - Просто не ходя с желание на работа. Ако ходех с желание, ...
      28 
  • Благодаря!

    cucinka (Цвети Харизанова) cucinka
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Знаеш ли...
    Тази целувка промени не само теб, промени и мен, показа ми една друга страна на живота, показа ми цветовете в иначе скучния сив свят. Ти беше човекът, който застана пред мен и не се страхуваше да изгуби или спечели всичко, ти пое риск, който промени не само твоя, но и моя живот. Нещото, ...
      24 
  • Виенско кафе - 28

    Elder (Elder) Elder
    Проза » Повести и романи
    Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол н ...   32 
  • Наказана душа (за конкуpса 2.3)

    RaiaVid (Радка  Видьова) RaiaVid
    Проза » Разкази
    Всеки бог обича чедата си и съди според постъпките им на земята…
    Сбогувах се с татко, с мама – оставих ги там, под черната пръст, а зли хора къщата запалиха и дворът опустя… Нямах вече дом и място, нямах светлина…
    Поех на път. Огледах се – оставих селото засмяно, уж нищичко не взех, само чантата пре ...
      46 
  • Снегът покрива раните

    lubara (Любомир Николов) lubara
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Година след като той си отиде, и то завинаги, тя отвори кутията, където имаше техни снимки. Нямаше сили да го направи по-рано. Знаеше, че сълзите ѝ ще се стекат върху фотохартията, а не искаше това. Сега беше вече готова, така си мислеше… Снегът продължаваше да вали, минаваше вече час, когато на дъ ...   32 
  • Да пием чай

    Madeleine (Мадлен Аспарухова) Madeleine
    Проза
    Наскоро се запознах с една английска телевизионна драма за началото на миналия век и останах изумена от обноските, дипломацията и отношенията между хората (все неща, които наистина оценявам от тази епоха, въпреки че не оценявам особено Първата Световна война или потъването на Титаник). Ако си позвол ...   26 
  • Ти си всичко

    sunchine (Слънце Антимов) sunchine
    Проза » Писма
    На днешния ден искам да ти кажа нещо, което означава много за мен. Искам да знаеш, че това, което се случи преди 30 месеца, тази целувка ме промени тотално. Благодарение на нея разбрах какво е да си всичко за някого, какво означава да се събудиш и да нямаш търпение да станеш и да живееш. Разбрах как ...   23 
  • С любовта шега не бива

    delight (Цветелина Димитрова) delight
    Проза » Разкази
    Петък вечер. Двете приятелки за поредна седмица са в рок бара. Вероника е въодушевена и се забавлява, както винаги. Ирина, забила поглед в тениската на бармана, върти чаша в ръка. На моменти присъствието ѝ е само телесно, умът ѝ бяга към него. Подпряна на бара, мислейки си за него, Ирина може да поч ...   29 
  • Хей, хайде на кафе

    chochone (Чочоне) chochone
    Проза » Разкази
    Работех на летището и от доста време харесвах един колега ..., той беше шофьор на автобусите, които караха пътниците от терминала до самолетите... Имах семейство, но се забърках в това някак ненадейно.
    Един ден го видях и си казах:
    - Какво пък толкова, ще го поканя на кафе, ако приеме, ще излезем, щ ...
      79 
  • Изолация (част първа)

    Antinormal Antinormal
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Той се събуди от пронизващия звук на алармата. 6:45. Всяка сутрин с точност до секунда звукът на ехтящи камбани, макар и да беше дигитално компресиран, го откъсваше от единственото му бягство – съня. Обиколи с поглед стаята, но както винаги, нямаше нищо ново – бели стени, бял под, бял таван и прониз ...   43 
  • Магията на числата

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Разкази
    Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...   90 
  • Счупени криле ~ Глава 9, 10 (част I)

    CrystalReign (Crystal Reign) CrystalReign
    Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
    Глава 9
    30.06.145 г.
    „Наблюдавах я. Наблюдавах Дея Стъкфорт. Тя бе седнала на поляна със своите дружки. Смееха се, закачаха се и играеха. Но не беше на себе си. Дея не беше злата вещица, която всички описваха. Тя бе обикновено момиче – усмихнато, весело, срамежливо. Дойде младеж на около двадесет и ...
      10 
  • Не мога без нея (за конкурса)

    Ambrouse (Стефан) Ambrouse
    Проза » Разкази
    Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
    – Как разбра за мен?
    Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
    – Един мой приятел ми каза.
    – Кой? ...
      116 
  • Двама влюбени и тя

    aleksandra79 (Анелия Александрова) aleksandra79
    Проза » Разкази
    Съзнанието ѝ бавно изплува от дълбините на мрака. Първото, което усети, беше ужасното главоболие, а после дойде и една не особено приятна, но доста позната миризма. Все още не можеше да определи на какво, но беше странно позната. Дочу неразбираемо, монотонно бърборене. Бавно отвори очи. Мъгла и силу ...   98  10 
  • Разковани дъски - 72

    muhaninja (Кирил Ганчев) muhaninja
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Жена, която жули само вредни храни и напитки, спокойно може да бъде наречена Жули Е-та.
    Автотенекеджията толкова се дразнеше от номерата на жена си, че когато веднъж се ядоса, пренаби и тях.
    Когато пиеш греяно вино у дома, това си е чиста проба топлофиРкация.
    Рибар на курс по медитация:
    - сОмммм, сО ...
      202 
  • Врата

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Това го беше сънувал. Или по-точно – беше го преживял. Обаче преживяното винаги е по-различно. Тогава всичко беше хем мрачно, хем сияйно. Случваше се край морето, чуваше шума на вълните. Имаше павилиони, балони, продавачи и тук-там курортисти. Обаче хората не бяха много, защото сезонът бе странен. Н ...   37 
  • Разшифровка

    VladimirKostov (Владимир Костов) VladimirKostov
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    НАУКА = Некадърни, Ама Учени; Кадърните -- Аутсайдери.   14 
  • Петър и Мария 1 глава

    angelskiogyn (Надя Димитрова) angelskiogyn
    Проза » Повести и романи
    Мария се събуди към пет и половина сутринта, никой не беше в стаята. Отви се и седна на леглото, стана и отиде до следващото болнично легло, дръпна завесата и видя една жена да лежи, беше на системи. Мария излезе от стаята и отиде да търси Петър и го открива. Той спеше дълбоко. Докторът влиза в стая ...   43 
  • От другата страна

    IvanMirchev (Иван Мирчев) IvanMirchev
    Проза » Разкази
    ОТ ДРУГАТА СТРАНА
    (Разказ)
    Притворих очи, слънцето блесна в очите ми, но така ми се искаше да се излежа поне още миг, поне още секунда, която времето да разтегли и по някакъв неведом начин да превърне в час, ден, столетие... Нима наистина трябваше да се събуждам? Защо трябваше да ставам? Сладката др ...
      40 
  • Без съжаления

    Madeleine (Мадлен Аспарухова) Madeleine
    Проза » Разкази
    Как ти липсва нещо, което знаеш, че никога няма да се върне?
    - Ще повторите ли въпроса?
    - Съжалявате ли за нещо?
    Въпросът на момичето бе съвсем банален. Бе облечена в розово, което е още по-банално и ако не беше изпратена от нейната приятелка от радиото, едва ли щеше да ѝ отдели и половин час. Дали ...
      38 
  • Орис (Сафина) 19

    teodoralindemann (TeodoraTaylor) teodoralindemann
    Проза » Повести и романи
    > ∞
    >
    >
    >
    > ...
      14 
  • Recycle

    SabiZhurnalov (Sabi Zhurnalov) SabiZhurnalov
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Always recycle your love,
    cause many people need it!
      63 
  • Виенско кафе - 27

    Elder (Elder) Elder
    Проза » Повести и романи
    С фирмата се оказа сложно. Надя очакваше направо да започне да взема пари и когато Борил и каза, че се е отказал, тя реши че съм я прецакала.
    – Играеш си игрички, Алекс. Това не е здравословно.
    – Стига, Надя. Не ми разигравай циркове. Ако някой играе игри, това си ти. Да не мислиш, че ми се занимава ...
      44 
  • Да чувстваш огъня дори и насън

    DenHelder (Марина) DenHelder
    Проза » Други
    „Ако искаш да играеш с огън, не плачи, когато ти изгори пръстите“
    Огънят е особена стихия.
    Създават го и човешки ръце, но за да се разгори, са нужни умения. И усещане. Огънят трябва да се чувства, да се слуша. Има особена архитектура – за да се запали и разгори, важно е да е правилно подреден. Първо ...
      16 
  • Къща с дървена ограда

    Madeleine (Мадлен Аспарухова) Madeleine
    Проза » Разкази
    - Има ли нещо?
    Въпросът на шефа я изважда от унеса. Напоследък пристъпите ѝ зачестиха. Дали е открил, че е назначил за помощник-готвачка магистър по комуникация, с шест езика и пет години стаж в рекламата? Не, тук никой не проверява другия. Казва, че всичко е наред и продължава с тестото.
    Спомня си ...
      46 
  • Сточна гара

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
    Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.
    – Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си ...
      79 
  • Сержантските пагони

    ГеоргиСтойков (Георги Стойков) ГеоргиСтойков
    Проза » Разкази
    СЕРЖАНТСКИТЕ ПАГОНИ
    С чисто нов шинел съм, закопчан до врата ми, с лъскави жълти копчета и изобразен разярен лъв на тях, също като моята младост, която иска да прегази всякакви трудности и пред нищо не се спира. Кой може да се мери с мен, младия левент, сложил маршалския жезъл в раницата си. Под пеш ...
      161 
  • Тайната на имението Калуидж (2-ра част)

    donkooooo (Донко Найденов) donkooooo
    Проза » Повести и романи
    Тайната на имението Калуидж (2-ра част)
    Новела на ужасите
    Заради ограниченото ни време, не си казахме почти нищо. Само чичо Майръс с трепет ни говореше колко е хубаво да се спазват определени правила, защото човекът се научава на ред и животът му става по-подреден. Двете госпожи с усмивка се съглася ...
      91 
  • Кал и след калта (за конкурса 2.3.)

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Проза » Разкази
    Пушеше в сянката на смърча пред черквата. Сам той беше като сянка. Мършав, с няколкодневна брада, с тъмни кръгове около очите. Войнишкият шинел висеше на гърба му неестествено широк. Притеснено пристъпяше от крак на крак и чакаше.
    Камбаната възвести с един единствен звън края на службата. Жените, вс ...
      103 
  • Спомени от струни и думи

    Antinormal Antinormal
    Проза » Други
    Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Д ...   31 
  • Счупена чаша

    troia (Катя Иванова) troia
    Проза » Разкази, Еротична
    Направиха си пикник сред природата. Времето беше топло. Полъхваше лек ветрец, а врабчетата над тях цвърчаха весело и любовно.
    - Наздраве! За нас. – тя се усмихна, протягайки своята чаша пълна с искрящо, червено вино.
    Беше се разположила грациозно на тревата, все едно се намираше върху луксозен диван ...
      62 

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.