35 356 резултата
Не се подвеждайте от заглавието ми, уважаеми читатели.
Длъжен съм да поясня, че единственото число, което употребих в него е само по причина, че се касае за един клас обширен (с твърде много поетично надарени представителки на нежния пол). Онова което обединява тези горди творкини са любовните им во ...
  29 
Смееш ли да питаш?
Къде се губиш, страннико...
Затвори вратите си и дори не се обади...
Мълчи ми се. Не от 7 месеца, а от много повече. В стремежа да съм „там“ и да бъда най-добрата версия на себе си. Дотолкова правещ компромиси, загубвайки очертанията на образа си. Дотолкова даващ, удрящ се в стени ...
  56 
Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятн ...
  69  10 
- Тази сряда и следващата разполагаме с два пъти по петнайсет минути, за да поговорим отново за препинателните знаци, като се спрем по-подробно на запетаята.
- Уф, пак ли тия препъвателни знаци!
- Методи!
- Знам, госпожо - препинателни знаци, но те винаги ме затрудняват, затова ги наричам така.
- Те ...
  39 
Нали казват утрото е по-мъдро от вечерта...
В главата ми се премятаха преживяванията преди часове...
Ами ако тези момчета са проявят като самохвалковци, или се правят на гангсери от някой филм,... или искат да направят впечатление на някои момичета, или..., ами ако полицията се добере до тези момчет ...
  31 
-XI-
Навалелият преди два дена сняг зави с дебела снежна пелена града. В ранното утро на 7 март 1999 година слънцето занаднича любопитно иззад заснежения връх Аида, мъчейки се да се промуши през бухлатите облаци, за да види как върви подготовката за празника на жените в областния град. Горкото! С ко ...
  26 
Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Им ...
  40 
Внучката ми – цвете сред три дъбчета: „Не обичам, когато спя да се будя“…
хххх
Мъжки монолог: „Защо пак мърмориш? Защо? Майка ми и бабите ми не са ми се карали така. А те хем не са ме избирали…“
хххх
Студ, сняг и лед. Пазарът е почти празен. Две продавачки обсъждат нещо. Тънкият ми слух отдалеч улав ...
  43 
Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд!
От ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница, ...
  12 
Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...
  29 
С идейната подкрепа на Е.
Сградата на читалището бе строена през 60 години на миналия век. С напукана мазилка и олющена червена боя на фасадата.
Отивах да си взема книга от библиотеката, за да има, какво да чета през нощта.
Отворих врата и тя изстена, като призрак от старинен замък. Фоайето беше тяс ...
  90  10 
Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред кас ...
  41 
Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Стара ...
  41 
Зимата по нашия край все ни изненадва с приликата на любимата, която неочаквано се появява, ту блага и светла, ту забързана да ни облъха с присветлието на любовта...Снегът идваше кротко. Много рядко някоя зла зима ще ни споходи,но "всяко чудо за три дни"!След това слънцето ни омагьосва с отразената ...
  50 
В коридора погледнах часовника си,.. никакво време,.. ако се прибера в къщи ще разбудя Светла, а нали обещах на човека, че пак ще дойда,.. къде да подскачам в студа по улиците..
Отпуснах се отново на стола...
Притворих очи и някакви спомени оживяха отново...
Реших да кандидатствам за студент,.. да а ...
  56 
/подражание по великия О.Хенри/
С Анди Тъкър завъртяхме няколко успешни бизнес проекта. В Айдахо открихме и закрихме университет и игрален дом, в Кънектикът намерихме, продадохме и загубихме златна жила, в Тексас проведохме курсове за бързо омъжване на вдовици.
Така стигнахме до малкото градче Зелен ...
  57 
Около него стояха трите жени държейки ябълка в ръка. Чудеше се коя да предпочете. По тяло бяха с еднакви пропорции сякаш са еднояйчни тризнаци. Иначе едната беше брюнетка, другата блондинка а третата червенокоса, но той нямаше предпочитание към цвета косата. Всъщност към нищо конкретно нямаше предпо ...
  45 
-X-
Тежко преживяваше взводен командир Радев майските събития. Беше разкъсван от противоречиви чувства, но в никакъв случай не биваше да споделя с когото и да било онова, което мислеше за случващото се. Два пъти праща покана за телефонен разговор до Белин, но той не се яви. Младши лейтенант Радослав ...
  39 
Вече сме петстотин, пожълтелите ми леко треперещи ръце взимат изпокъсаната тетрадка, дописвам това тук и считам всичко за приключено.Пръстите ме болят от писане, а белезите на може би започваща болест си казват думата, леко изпукват, но не им обръщам внимание. защото вече сме петстотин.Тънък лъч све ...
  50 
Спиридон живееше на предпоследния етаж на нашия панелен блок. Беше спечено старче и отвсякъде изглеждаше като ехо от младостта или изпята стара градска песен. Не общуваше с никого, защото асансьорът го отнасяше директно пред гарсониерата му, освен когато той се повреждаше...По неизвестни причини тов ...
  158  16 
Аз и той всяка вечер се срещаме... Винаги по едно и също време на едно и също място, по пътя към брега. Аз отивам, а той се връща.
Той:
- Какво правиш всяка вечер на брега на реката?
Аз:
- Уча се! ...
  67 
Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушл ...
  47 
Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурк ...
  91  12 
Връщане към корените в модерен вариант – към пещерата, с тоягата, звукоподражания, оцеляване и размножаване…
хххх
Загледах се в исторически разследвания. Едното – за Нерон. Той е сред тези личности, в чиито „деяния“ се съмнявам. Тацит е бил малко дете по негово време, Светоний се ражда след това, Ди ...
  41 
Вървя по разбития тротоар под жаркото следобедно слънце. И макар да е пандемия, трафикът си е трафик, пиков час е, колите хвърчат по столичному.
От страничната улица пред мен излиза напречно една кола, и възползвала се от червената вълна и спрелия за минута поток надясно, пресича и спира в средата н ...
  125  23 
Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...
  17 
Лабораторията беше толкова скучна, колкото беше редно да се очаква от нея. Разположена в сутерена, тя бе правоъгълна, почти квадратна. Влизаше се през архаична врата с ключ. Стоян обясни тази приумица с аргумента, че вратата е първото нещо, което ще види господин Кешмор щом се озове в 2112 година. З ...
  25 
Остров Кефалония, Свят Гама, 17 век
Джиа пърхаше около клона на малапидията и с гордост, примесена с тревога наблюдаваше бебетата с прозрачни, все още неукрепнали крилца, които пълзяха нагоре-надолу и растяха с главоломна скорост. Скоро крилцата им се изгладиха, наляха се млечнобяла краска, а в долн ...
  12 
Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен л ...
  76 
Стоях в средата на Спешното заобиколена от тичащи, викащи, плачещи, чакащи, бързащи за Някъде-то хора.
Мислите в главата ми препускаха със силата на стадо диви коне, в облика на бесни, триглави кучета, обаче...
Можех да бъда себе си, Алисън или някой коренно различен от тях човек. И, ако бях... дали ...
  33 
Много исках да напиша книга, която да помогне на хората да живеят по - добре и да не допускат моите грешки. И щеше да е от обществено значение, полезна.
Тези дни си направих пореден експеримент дали ще мога да издържа мнението на хората. Зачекнах няколко души за правописа им, понеже ми прави впечатл ...
  88 
-IX-
С решение на Военно окръжие – Хасково донаборник Радослав Димитров Радев беше изпратен да отслужва задължителната си военна служба в Школата за запасни офицери в Плевен. В продължение на единадесет месеца при напрегнат дневен режим и стриктно спазване на Устава ги подготвяха за бъдещи командири ...
  58 
От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...
  140  13 
София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...
  23 
Ху осъзна, че застрахователите определено щяха да платят с голям зор, докато се връщаха по заскрежените пътища на Австралия. Защото не беше никак топло и парата се издигаше във въздуха. Ху имаше достатъчно време да премисли и осъзнае какво се случваше. Може би краят на пътя идваше. Ху беше на двадес ...
  34 
Стана му много горещо и той се събуди. Замъкът, уж беше същият, но не съвсем. Странно, нямаше прах, а магьосницата му каза, че ще спи сто години, би трябвало, да се е понасъбрал. Златните съдове от витрините на шкафовете ги нямаше, мебелите бяха съвсем други, времето беше топло посреднощ, а в стаите ...
  53 
Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да ...
  56 
Слушам как наричат някои хора „антиваксъри“.
Заинтригувах се и, нали съм неграмотен, проверих в речника. Написано: противник на ваксинирането; от англ. anti-vaxxer…
Да, де – ама така наричат у нас несъгласните с мерките на властта, конкретно с рекламата и налагането на вносните ваксини?
Почти всички ...
  51 
Сутрин ги вдигаха едновременно. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които ги вдигаха. За вдиганите беше излишно да се товарят с подобни сиви ежедневни мисли…
После започваха работа. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които бяха над тях. Просто задължително беше да се изпълнява п ...
  46 
Отново бе есен – вечерната дама, покрила листата със загара на изтлялото лято, пременяща се в меките тонове на все по-ранните залези.
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...
  54 
Предложения
: ??:??