34805 резултата
Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усеща ...
  11 
Не знам колко точно книги и научни статии съм написал (никога не съм се занимавал да съставям автобиблиография – за това си има и биографи, и критици). Зная само, че всичките тия трудове ми донесоха слава – може би заслужена – не ми е работа да съдя и преценявам, и благодарение на тях днес името ми ...
  13 
На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-бо ...
  30 
Знаех, че любовта си е отишла. Тихо, безмълвно както отиващото си лято.
С времето невидимите ѝ стъпки бяха оставили едва-едва забележима следа. Изглеждаше сякаш все още е тук, но всъщност отдавна я нямаше.
Чувствата както и времето, неусетно бяха охладнели и някак напомняха за лято или по-скоро прил ...
  20 
  15 
Реката се виеше като змия, обикаляше градчето от едната му страна и го караше да се катери по склоновете на планината за да избяга от нейните извивки, комари и наводнения. Долу бяха тополите, върбите, носените от реката пънове и старите дървета, изтръгнати от течението и, както и рибарите.
Като изли ...
  49 
Едва след Коринтския канал тя се разприказва
- Исках да покоря Атина... Мечтаех си... Но, не успях.. Дали попаднах на неправилните хора или имах високИ претенции,... Имах данните, дипломи. Започнах в ЗЕРХОВА - пое си дълбоко въздух и гърдите й сякаш ще изкочат навън - Срещнах Димитри... влюбих ли се ...
  33 
"На тоя свят, Туко има два вида хора. Едните стрелят, другите копаят. Ти ще копаеш!“ Спомних си знаменитата реплика на Добрият от класиката на Сержо Леоне, когато насочва револвер сред напеченото гробище към горкият Лош, който с лопата в ръка е принуден да копае гроб под лъчите на прежулящото слънце ...
  36 
От затворническата си килия, Мохамед Али се взря в луната – окото на лешояда, – и разбра, че и орлите ги изяждат лешоядите!
  36 
Здравословинте храни са много полезни. Ако можеше и да се ядат…
хххх
Имам пари за цял живот. Ако устискам до обяд…
хххх
Лятна вечер. Седим си мълчаливо със селския пъдар. Така най-добре се разбираме – ни спорим, ни се караме… ...
  67  11 
Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..
искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му
от средната средна гръцка класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..
Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради ...
  60 
Трагедиите и проблемите са неразделна част от битието на хората. В опита си да ги преодолеят и решат, мозъците им с жилава гъвкавост търсят възможности за креативност и чувство за хумор .
Пройко, беше изненадан, когато след като беше паркирал колата си пред магазина и се върна от покупки, завари лок ...
  61 
Млада хубава гърла се завъртя покрай мен
- Дядо найде само един път...
- Хубаво ма моме,..ама нямам възможност...
- Хайде де, колкото можеш,.. а и аз ще ти помагам...
Започнахме,.. веднъж,.. дваж,.. потретих ...
  66 
Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски ...
  58 
На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...
  127  17 
Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата - ...
  101 
В материала си: https://otkrovenia.com/bg/proza/za-intelektualen-sparing ви зададох една любопитна задача. По-долу ще узнаете нейното решение.
Признавам, че вината е моя. Към условието на задачата следваше да дам дефиниция - що е това вписан квадрат. Това означава, че всеки връх на квадрата лежи вър ...
  50 
Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...
  61 
Преди дни сутринта, както си седим и дочуваме двете деца да си шепнат тихичко в банята.
,,Да им кажем ли?"
,,А, не, не, мий се."
И докато, вървеше този съмнителен разговор на четири очи в банята, реших да хвърля едно око на миещите се. А щом отворих вратата на стаята, онова, на което попадна погледъ ...
  65 
'' Няма ненаказано добро...'' незнаен воин от битката при Термопили 480г.пр.н.е.
Падах си по услугите,..трудно е да си сам в чужбина,все пак имаш нужда понякога
някой да ти помогне или ти да помогнеш, било с дребна сума пари, макар да знаеш, че едва ли ще ти ги върнат,..или в стремежа си да си добър ...
  97 
/четене с предимство от даскали и родители/
Госпожата на трети „Г“ ли е?... Да, да – май така се казваше. Не помня името, що други по-важни неща имам да помня…
Как коя? Аз съм. Майката на Петьо… Моя Петьо, бе госпожо… Или госпожица ли… Не помня! Моя Петьо, викам… А, по баща е Иванов Петров, но си е ...
  88  12 
На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бър ...
  341  33 
Излишно е да отбележим, че Йордан не допускаше гости у дома си, а напоследък започна и тайно да подозира, че Кръстев е пипнал смъртоносния вирус, заради сухата пронизваща кашлица идеща от апартамента му вечер. В тия часове срещу съседа си, Безлов отправяше най-цветни и разнообразни ругатни и подивяв ...
  29 
Днес за пореден път бях на шофьорски курс, който премина горе-долу по следния начин: ден първи-колата върви, това е истинско чудо, а аз съм зад волана! Ден втори - мога да завивам без да се забия в тротоара! Ден трети - неуспешен опит за паркиране на заден! Ден четвърти - паркирааааах! Йес! Ден пети ...
  208  19 
СОФИЙСКАИ РОМАН
Глава девета
През този месец юни на 1959 година, времето беше топло. Сутрин слънцето радваше столичани, които през последните 10 години се бяха увеличили два пъти, а след обяд краткотрайни дъждове, им разваляха настроението.
Някои се готвеха да отиват на почивка, други на село при ма ...
  73 
/хрумвания от блога ми/
САЩ управляват света.
Президентът управлява САЩ.
А кой управлява президента?
хххх ...
  68 
Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...
  66 
В квадрат е вписан друг квадрат. Вярно ли е, че центровете им съвпадат?
  86 
1
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал крас ...
  205  18 
Дълга е ноща. Два часа. Толкова спях без прекъсване последно време. После се въртях в леглото в някакъво състояние на унес, някъде на границата между сън, спомен, желание и реалност. Сега е моят ред. Ръце под възглавницата и очи в тавана. Сякаш там се прожектираха спомените.
Баба ми така разправяше. ...
  116  10 
Зад гърба му изтрака последният грамаден камък. Запали първата факла и се огледа.
Голямата пещера наистина беше голяма. Грамадна. Огромно предверие, от което тръгваха четири коридора. В които човек трудно се промъкваше, защото бяха затрупани от какво ли не. Странни предмети – някои с големината на к ...
  50 
Бурята размяташе света на хиляди страни. Оловното небе бе похлупило селото, а близката гора стенеше и мяташе душа в гъстата мъгла. Животните се бяха изпокрили, птиците – замлъкнали, а влечугите – спотаили. На фона на мрачната тънкостеблена трева като очи на дявол изпъкваха червените шапки на гъбите. ...
  138 
Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В ...
  364  31 
Минаха няколко седмици, направо бях забравил за Мера и случката....
Получавам СМС '' Петро, ако е удобно мога да дойда у вас Краси ''
Чаках я на метростанцията с Аудито,.. спрях пред къщи..
С интерес разгледа хола,.. книги,.. пиано,.. картини по стените...и чисто и подредено.
- Ето тук живея, заповя ...
  82 
Годините 2008 и 2009 бяха особено щастливи за мен в шахматно отношение. Падна ми се рядката чест да играя с един от тайните треньори на дванайстия световен шампион по шах - Уралският самоцвет Анатолий Карпов. Името му е Роналд Вайерщрас - холандки шахматист и един от гениите на кореспондентния шах. ...
  84 
Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, ...
  57 
Една привечер нарочно минах пешком покрай кооперацията дето живееше...
повъртях се напред, назад,.. имитирах разговор по телефона...
Дали да я изненадам,.. да почакам и да позвъня,. или някой друг път...
- О, Петро къде тъдява из нашия квартал,.. да не си се объркал - сепна ме гласът на Красимира -
...
  97  12 
Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в но ...
  155  20 
На петнадесет години съм. Денят е ведър и слънчев. В селото има сватба и с момичетата тичаме към църквата, да видим младоженците. Жени се Богомил, местният свещеник и събитието е събрало тълпа от хора. Младоженците излизат от храма и над главите им се посипват монети и жито. Спускаме се и събираме о ...
  149 
Колите бучат наоколо. Дъждът кълве с куршуми листата залепнали от външния край на прозореца на колата. Опитва се да разбере какво има отвъд тях. Зад тях. Зад тях съм аз, която също се опитва да разбере какво има там. Зад песента от радиото и меките букви Р. Отвъд речта на певеца. Отвъд сладникавите ...
  247  20 
Предложения
: ??:??