27327 резултата
  • Нощта на сивите - 3.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Повести и романи
    5.
    - Бай Кольоооо...Излез на балкона...
    - Кажи, Кире...
    - Абе, търси те един човек преди малко, ама аз му казах да ти се обади утре. Нещо не ми хареса...
    - Що така? ...
     
  • Давай, довърши ме...

    written-springs (Adelina Doycheva) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Здравей, отново...
    Ами... пак съм аз. С поредното писмо, на което ще се разбеснееш. Имам няколко въпроса. Да, знам, че няма да ми отговориш. Само че това, от което ме боли повече, е, че виждам, че продължаваш да четеш редовете ми. И защо?! Кажи ми! Защо просто не затвориш с хикса и не приключиш?! Ил ...
      18 
  • Семейна сага

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Димитър стоеше в калта на окопа. Държеше пушка с щик и бе готов да изпълнява заповеди, въпреки страховитите неща около него - гърмежи, взривове, дим и хвърчаща пръст, изпъстрена с кръв. Никаква паника, самосъжаление, хленчене (такива той не показа и до края на живота си). Въпреки своите 16 години бе ...   12 
  • Лепило и вълни (27)

    Късата_клечка (Явор Бачев) Късата_клечка
    Проза » Повести и романи
    Кучешки живот
    Постепенно се стъмни. Настана време да поразгледам. Исках да видя пристанището. Взех колелото и го подкарах. Гледах да се придържам близо до водата от дясната ми страна. Вълнението в мен отново се покачваше. Трябваше да намеря кораб плаващ за Куба, да се промъкна и да се кача на него. ...
     
  • Конете на уморените стопани...

    Мильо (Мильо Велчев) Мильо
    Проза » Разкази
    КОНЕТЕ НА УМОРЕНИТЕ СТОПАНИ...
    През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути. Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
    Предния ден се бе уговорил със съседа да му изоре и бранува нивата.
    – Прощ ...
      16 
  • Вторник, модерна...

    superelche (Елена Даскалова) superelche
    Проза » Хумористична
    Късен февруарски следобед, мръчкав, мокър и мразовит...
    Скрила съм се при Спиро на топличко, далече от бабите, строежа и цялото домочадие. Телевизорът жужи, парното бумти...
    - Тре‘а да се сготви нещо...
    - Може ли само една чашка да ми донесеш преди това, с малко водичка, да си изпия хапчетата? Ама б ...
      15 
  • Виц на нощта

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Хумористична
    В една мансарда се срещнали три меки китки.
    Първата от тях казала: Е, сега кво - тройка ли ще правим?
    Та ние сме си тройка, брато, няма кво да я правим - рекла втората.
    Ех, ако бяхме трийсет, щяхме да свалим цялото правителство - мазно казала третата.
    Как си я представяш тази работа? - контрирала пъ ...
      24 
  • Вела - 1

    reinbow (Биляна Битолска) reinbow
    Проза » Разкази
      53 
  • Обречен ум

    S.L. (Spas luchev) S.L.
    Проза » Повести и романи
    С.Л.
    Из „Обречен ум”
    ‘’ Районът около голямата катедрала Санта Лучия бе отцепен. Огромните врати на свещената обител бяха охранявани, журналисти опитваха да пробият пътя си, присветкащи с апарати и прехвърлящи горещи думи. Хаосът настъпил навън даже не подозираше какво ли се е оформило вътре, зад ст ...
      14 
  • Беззаглавийно /част 1/

    AnaMarina (Яна) AnaMarina
    Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
    Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...   29 
  • Нощта на сивите - 2.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Повести и романи
    3.
    - Кольоооо...
    - Станал съм...
    - Добре...След малко пак ще се обадя...
    - Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал... ...
      35 
  • Двама меки си хортуват

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Гей попаднал на шотландски боец - спартанец от древна Спарта. Като колега по мека китка, не се сдържал и го попитал: Какво се случи с теб след залеза на Спарта? Боецът му отговорил - станах Ассинянин. Геят се учудил и запитал повторно: Какво ще рече това? Ами не мога да произнасям "т" и заеквам по р ...   55 
  • Храмът на Зарамон

    shvarzened (Недялко Недялков) shvarzened
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Други
    Храмът на Зарамон
    Хутмoс! – извика Зарамон.
    Да, господарю! – притича младо момче и падна на колене пред царя – жрец.
    Приготви ли ми колесницата?
    Конете са впрегнати и чакат Ваша Сияйност. ...
      10 
  • Търся те в часовете

    written-springs (Adelina Doycheva) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Здравей, любима...
    Часът е 21:24. Не знам защо ти го споделям. Вероятно щеше да е по-романтично, ако е, например, около 23 и последните минути преди полунощ. Знаеш ли? Със сигурност с теб вече сме изкоментирали доста от темите, с цел да се опознаем. Логично е да сме засегнали и дългата такава около ...
      38 
  • Нечистите - глава 5.4

    Shay (Лесли) Shay
    Проза
    Фантомите бързаха да се махнат от пътя ѝ, нематериалните им тела се сливаха едно с друго и се разделяха като облаци. Тя се движеше на пръсти, придържайки се към най-плътните сенки в неосветения тунел, колкото и да я ужасяваше. Чуваше гласовете на страшниците, които се опитваха да надвикат какофоният ...   26 
  • Виенско кафе 3/ 28

    Elder (Елена Драгиева) Elder
    Проза » Повести и романи
    – Вие каква ѝ сте?
    Алекс погледна възрастната лекарка, която беше вдигнала срещу светлината рентгеновата ми снимка, после мен и после пак лекарката и нищо не каза. Докторката отлепи очи от снимката и я погледна:
    – Попитах каква сте ѝ?
    Алекс ми хвърли пак един поглед и се обърна към лекарката:
    – Майк ...
      91 
  • Третият пол

    gurhito (Гюрхан) gurhito
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Днес, да си нормален не е нормално, нито пък - похвално!   52 
  • Нощта на сивите - 1.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Повести и романи
    1.
    - Даааа...
    - Ало, Кольо, време е...
    - За какво?
    - Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа... ...
      53 
  • Ръцете на баба ми

    Madeleine (Мадлен Аспарухова) Madeleine
    Проза
    Подът на банята е виждал повече разбити души и прекършени надежди отколкото котлите в Ада някога ще видят. Ако съществува, разбира се. За пода съм сигурна. Той е особен вид ад. Там отиват един особен вид грешници – провалилите се. Най-сетне и аз стигнах там. За миг се почувствах като героят на Дамян ...   69 
  • Оборище

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Рецензии, анализи, критически статии
    Чували сте за Оборище, зная. И сте ходили там навярно.
    До мястото се стига по тясна пътечка през гората, върви се пеша. Отляво са възвишения, отдясно - урва. И рекичка има. Планина. Гора.
    Самата местност Оборище е недалеко от град Панагюрище.
    Там от 10 до 17 април 1876 година се е провело заседание, ...
      22 
  • Коленича пред теб

    written-springs (Adelina Doycheva) written-springs
    Проза » Писма, Други
    Да ти поискам прошка!
    Да сведа глава...
    Да коленича пред теб.
    Да се изгубя в тиха молба...
    Здравей, ...
      53 
  • „Времето е най-простото нещо”

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Времето е основно понятие във физиката и четвъртото измерение в пространствено-времевия континуум. Според Теорията на относителността на Айнщайн, има 3 пространствени и едно времево измерение. Това можем да намерим в Уикипедия. То е достатъчно , за да разберем, че времето е колкото просто, толкова и ...   50 
  • Завист

    gurhito (Гюрхан) gurhito
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    На хората не им е нужно да имате нещо повече от тях, за да ви завиждат! На тях им е достатъчно, че изобщо имате нещо, а понякога дори и това им стига - че сте живи!!!   19 
  • Петък е

    irra123 (Ира Кръстева) irra123
    Проза » Други
    Сутрин, 6:30ч. БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Възклицателните са такова множество и изказани с такъв патос, че звучат като най-сърдечни съболезнования. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има – след четири дни. ...   42 
  • Когато настъпи моментът

    hristam (Христина Мачикян) hristam
    Проза
    Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...   79 
  • Сенки в тъмното

    Stics (Симона Хаджиева) Stics
    Проза
    Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
    В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
    Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...
      21 
  • Ексхибиционизмът на моята същност

    LiaNik (И.Колева) LiaNik
    Проза » Разкази
    Тя си тръгна. Чух шума от механизма – щракване, и затвори входната врата. Отново бях сам. Изпънат в леглото, гол, подпрял гръб и разтворил небрежно бедрата си в някаква поза. Да, може би, се чувствах и малко задоволен. Искаше ми се да изпуша една цигара.Тя обаче ги взе. Не съм редовен пушач, но днес ...   52 
  • Съдба

    Розенкранц (Росица Рикова) Розенкранц
    Проза » Разкази
    Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...   30 
  • Прозрение

    СветланТонев (Светлан Тонев) СветланТонев
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
    2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
    3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
    4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
    5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...
      25 
  • Комсомолско-младежка сватба

    Бетон (Дмитрий Шушулков) Бетон
    Проза » Повести и романи
    КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
    Първият секретар на районния комитет на парти­ята Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
    Днес Русов особено акцентираше вниманието на бри­гадирите върху "китарите", както наричаше той прегре­шенията, ...
      17 
  • Четвъртият "председател"

    Бетон (Дмитрий Шушулков) Бетон
    Проза » Разкази
    ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
    В тесния чукар на големия хартопски чатал, забу­тан край гъста акациева гора, вече от няколко години вех­тееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
    Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...
      43 
  • Ангелина и Ангел

    Anabell (Ани) Anabell
    Проза » Разкази
    Казваха, че съм била нежна и крехка като капка роса. А очите ми се уголемили и изхвръкнали от болестта и заприличали на кюфтенца от супата с топчета. Бях много слабичка и въпреки силните бульони на баба, бузите ми така и не порозовяха, а тя се криеше зад вратата на килера и плачеше. Знам, защото я в ...   168 
  • Кай и Дяволското огледало

    Diskordia (Ивалина Петкова) Diskordia
    Проза » Разкази
    КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
    - Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
    Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
    Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...
      67 
  • Евгени

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...   69 
  • Убийството

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Една приятелка на госпожа Анна имаше къща в Родопите. В едно малко селце на височина 2000 м, до което се стигаше по живописна серпентина. Тя казваше:
    - Хайде, ела с мен! Приказно е. Ще ходим да берем мащерка и риган. Хората са чудесни, много гостоприемни и добронамерени. Но си е страшничко. Близките ...
      96  10 
  • Аз се казвам Теди

    Anabell (Ани) Anabell
    Проза » Разкази
    Помнеше точно кога го купи. Огромен бял мечок със сини очи и червена панделка около шията. Беше за рожденият ден на Симона, момиченцето на най-добрата ѝ приятелка. Мечокът, обаче остана при нея, защото тогава Лена и Симона живееха в гарсониера и нямаха място. А, днес да го вземат, а утре... После се ...   94 
  • Без импровизации

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
    Уфффффф…
    Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
      51 
  • Дискриминацията, за която не говорим!

    aleksandra79 (Анелия Александрова) aleksandra79
    Проза » Разкази
    Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...   98  12 
  • Съновидения - 18

    brinne (Мариана Бусарова) brinne
    Проза » Повести и романи
    Част осемнадесета.
    - Не мога да вляза там! – Виолета отстъпи с гръб към входната врата. – Знаеш, че брат ти не ме търпи!
    - Говориш глупости, Вили! Стефан никога не е имал нещо против теб. – Калина стисна успокоително лакътя ѝ. – Пък и вече всички знаят, че се качваш. Няма къде да ходиш.
    Виолета се н ...
      61  15 
  • Петното

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Разкази
    Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...   74 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.