Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели

Пътепис

Всяка прилика с действителни лица и събития
не е нито случайна, нито неволна.
Ако нещо ви се стори познато, то е,
защото не съм успял да измисля
по-добро от действителността ;-) ...

ПетърБезсънов

Проза » Разкази, Хумористична, Други

7

Нишки от пясък и хвърлен ориз

Лондонският следобед бе сив и тежък като мокро олово, а въздухът миришеше на предстоящ дъжд и забрава. Пред тежката дъбова врата на енорийската църква „Свети Яков“, Елинор Ригби стоеше на колене върху хладните каменни стъпала. Около нея градът бързаше, хората преминаваха като размити сенки в мъглата ...

VladimirRuykov

Проза » Разкази

20

В тишините на Антарес: Соната за безплътните устни и сянката на Жрицата

Нощта разля мастиленото си платно над стария вир, превръщайки го в огледало от течно черно стъкло, пулсиращо с дълбоки, кадифени нюанси на виолетово, кралско синьо и патинирано индиго. Земята дишаше с тежкия, влажен мирис на мъх и разлагаща се папрат, а въздухът бе толкова плътен, че клоните на веко ...

Vanica-Konstantineti

Проза » Фантастика и фентъзи

7

12+ Човещина

Около 2000 година попаднах в една почивна станция, където се запознах с петдесетинагодишна жена, много приятна и разговорлива. По време на разходките ни тя ми разказваше интересни семейни истории, една от които ще пресъздам с нейните думи.
– Моят баща почина преди година. До края си беше в добро здр ...

Димитър_Малчев

Проза » Разкази

28 1 2

„Кълновете“ на огъня - 8

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Превантивно напускане
Първият съобщителен балон се плъзна по потъналия в сняг покрив на къщурката на Танто и Малаки и се спря в една пряспа недалеч от нея в ранното утро на шестия ден от деветия туртюп на пролетта. Втория ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

30

Буркани

Синът се обажда. Как си, тате? Добре съм. Нищо ми няма. А мама? И тя е добре. Замина за Бургас. Командировка. Нали я знаеш майка ти, обича да пътува.
Вие как сте, сине? Това е важно. Продупчиха ли ушлетата на внучката? Тя плака ли? Милата. А малката внучка храни ли се? Напълнява... Бузанка. Браво. Ц ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

78 2 4

12+ "Експериментът"- Част 1

Добрин Стайков беше навършил двадесет и една години преди няколко месеца. Момчето, мършавичко и със среден ръст, беше един от младежите които повечето българи биха определили като странен, дори откачалка. Добрин не се интересуваше особено от това, какво е модерно и харесвано от останалите хора на не ...

wellbeing7

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

68 1

Призраци от мастило

Въведение:
Тази история е изповед за съвременната отчужденост, облечена в мрачните тонове на готическия реализъм. Тя изследва лабиринтите на човешкото общуване, в които думите първоначално вдъхват живот, а накрая се превръщат в бледи, безплътни сенки. Това е разказ за капана на игрите, които играем, ...

Vanica-Konstantineti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

56

Сергия за споделени мисли

1. Направи 100 добрини, ще ги забравят. Откажи веднъж, ще те намразят.
2. Покажи се силен, ще искат да те повалят. Покажи се слаб, ще искат да те стъпчат.
3. Когато си искрен, търсят лъжата. Когато си честен, търсят безчестието. Когато си ранен, пият от кръвта ти.
Защо ли?
Защото такива са хората! ...

mislitel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

103 1 12

Писмо от един поет

Уважаемий Платон Александрович, драги приятелю!
Отдавна се каня да ти пиша, но занимавките около скорошната ми венчавка и последвалото пътуване ме отклониха задълго. Най-напред искам да те помоля отново за извинение, че те отклоних от присъствие на събитието. Обясних ти и тогава причините, но сега м ...

Димитър_Малчев

Проза » Разкази, Хумористична

72 1 2

16+ Шлифер

Не ме вълнува, че закъснява, тя винаги го прави. Трябва да тръгна и не мога да я изчакам.
Вълнуват ме вълните. И това ме притеснява. Налага се да доставя стоката и после да бягам. Колкото може по-бързо. До морето. Оттам ще ме вземе моторна лодка. И всичко ще бъде наред. Може би. Ако не се разбием въ ...

exuded

Проза » Разкази

121 4 7

14+ Три минути живот

Дъждът валеше поройно. Наводняваше душата ѝ. Спомените я давеха. Бяха течна отрова. Изведнъж чу глас. Ясен, детски, познат. Идваше от отвъдното. Там плачеше някой. Протегна ръцете си.
– Тук съм, рожбо...! Виждаш ли ме? Още те чакам!
Погледът прерови тъмнината. Както правеше тогава. Дълго го търси. Н ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

247 4 19

14+ Коруба срещу Х

Грок отговори на мой текст с „Брех мааму“! Подавам иск за обида на покойната ми майка срещу Х.
ДЕЛО КОРУБА СРЕЩУ Х
СЪДИЯТА: (Чуква с чукчето)
И така, ищецът Коруба съди господин Илон Мъск заради това, че неговият чатбот Грок е употребил спрямо него израза… (поглежда листа) …„Брех мааму!“. Господин и ...

Коруба

Проза » Разкази

87 3 5

Пешеходци с диагноза

Иван вървеше по тротоара на бул. „Витоша“, окъпан в сутрешна светлина, а около него градът бучеше от гласове.
Мъж в безупречен костюм ръкомахаше към витрината за банички:
- Не мога да ви дам пет процента, ако не ми гарантирате доставката до петък!
За него витрината бе стъклен небостъргач в Манхатън, ...

BoyanMato

Проза » Разкази

60

Представи

Никога не съм си представял, че Бог съществува.
И никога не съм си мислил, че не съществува.

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

76 2 5

„Кълновете“ на огъня - 7

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава пета
„Порта“ към мрака
Бакал Рундар пристигна в леговището на Вандур Лабран привечер в четвъртия ден на шестия туртюп от пролетта.
- Имам - ведро го посрещна търговецът. - Току-що заредих и сега имам от всичко, каквото можеш да ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

44

Цената на зенита

Небето над каньона кървеше в пурпур. Той стоеше на самия ръб – висок, облечен в тежка риза от разтопено злато, която искреше толкова силно, че въздухът около него трептеше в мараня. Очите му бяха два живи въглена. Той беше Слънцето – господар на зенита, затворник на собствената си грандиозност.
Долу ...

VladimirRuykov

Проза » Разкази

147 4 10

16+ Случаен свидетел

Комарът беше гладен. Не беше смукал кръв от дни, които, впрочем, проспа. Под дървото, в чиито листа се събуди, не минаваше ни човек, ни куче.
Той облетя градинката, но не надуши еликсира и се насочи към близките блокове. „Там е гъчкано с кръводарители.“ – помисли със задоволство.
Беше вечер; лампите ...

Димитър_Малчев

Проза » Разкази, Хумористична

85 4

„Кълновете“ на огъня - 6

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава четвърта
Триумфалното заседание
Ангара, Марабези, залата на Събора, деветият ден на осмата декада от есента
Велда пристъпи в заседателната зала, обгръщайки с поглед жужащото множество и незабавно се отправи към председателския ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

58

2036

2026:
— Как сте, колеги, работите ли?
— Работим, работим.
2036:
— Как сте, колеги, работите ли? ...

agentxxl76

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

71 2

Теза

Никой досега не ми е казвал, че съм идиот. Но и аз не твърдя противното.
Животът е хубав забавно. Смъртта - незабавно.
Днес срещнах в хола един дъртак. На нищо не приличаше. После разбрах, че това е диванът.
Никой не се ражда добър. Или лош. Животът създава, не твори. Май Бердяев го е казал. Но от г ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

96 2

Нещо ново се задава 6

- Жоро, не очаквам да ме разбереш сега. Отлично знам как изглеждаме отстрани - ти си блестящият млад рицар, а аз съм старият страхлив узурпатор на трона. Ти си Люк Скайуокър, а аз съм императора или Вейдър, както поискаш. Няма как аз да победя в този спор. Правото е винаги на страната на младите, за ...

khanas

Проза » Повести и романи

69

Илюзия

Дни наред стоях загледана в нищото и замислена върху въпроса - Коя е най-болезнената емоция, която човек сам може да си причини? Достигам все до един и същи отговор - илюзията. Човек сам си създава илюзии, че всичко ще се оправи както иска и то без да полага никакви усилия. Да живееш с илюзията, че ...

bibishoka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

71

В тишините на Антарес: Пурпурният сън на жаравата

Нощта не просто настъпи – тя проговори с гласа на застинали, ледени ветрове и разтвори косите си в тежка, мастилена синева, целуната от пурпурна магия. Земята дишаше с дълбокия, златист, но и плашещ ритъм на вековни тайни, скрити в черната пръст. Над поляната небето тъчеше своята звездна орисия, при ...

Vanica-Konstantineti

Проза » Разкази

86 1 2

14+ Умбра

Умбра. Най-тъмната част от земната сянка. При пълно лунно затъмнение Луната преминава през нея. По време на пълната фаза червеникава светлина, пречупена от земната атмосфера, достига лунната повърхност и я обагря в ръждиво – червено. Кървава луна. „Лоша луна“ ”.
Не вярвам в суеверия. Те са за беднит ...

Marialla

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

78

Мразя кафето!

Никога няма да забравя името ѝ – г-ца Маронди… или беше Моранди… Всъщност името ѝ вече няма никакво значение, защото провалих всичко, което можеше да се провали…
В онзи късен летен следобед сякаш някой всемогъщ зложелател бе заковал стрелките на часовника. Вече половин час изследвах поведението на е ...

ПетърБезсънов

Проза » Разкази, Хумористична

111 1 2

14+ „Кълновете“ на огъня - 5

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава трета
Смъртоносно проникване
Грандор видя конструкцията сутринта на деветия ден от четвъртата декада на пролетта. Първият му поглед към нея - полусмачкана торба с отвор в средата и по една продълговата изпъкналост от двете му с ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

65

14+ Мицел за кладница

Ели чакаше пред входа на Мия. Нейната приятелка трябваше да слезе след неопределено време. Докато я чакаше, с интерес изучаваше един "особен момент" от съседния блок. На третия етаж горе-долу в средата липсваше една тераса. На всички други етажи на същия ред и място имаше тераса, а там не. Нели си п ...

ИлианЗахариев

Проза » Разкази

74

14+ Юрей

В покрайнините на селото, където бамбуковите гори срещаха стръмните склонове на планината, времето сякаш течеше по-бавно. Рю не вярваше в старите приказки за юрей – неспокойните духове, които бродят в мъглата, нито в безбройните истории за йокай (демони) . Той беше скромен мъж, свикнал с тежкия труд ...

織工夢の

Проза » Разкази, Други

70

Миш маш 35 Питане ... Много вожд, малко индианец

Президентски Избори 2026:
Предизборна анкета на Евроком 24.09.2026
Разглеждам анкетата на Евроком на ... за съжаление анкетата преди малко приключи и на основния линк не се показва разпределението на гласовете ... но ... имам го запазен като файл
Това, което се набива на очи е, че от споменатите 27 ...

jonnnn

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

102 3

Пясъчният компас

Саид знаеше, че пустинята Руб ал-Хали не прощава на живите, но въпреки това я прекосяваше сам. Той не търсеше злато, а легенда. Като археолог, обсебен от изгубените цивилизации, той бе прекарал години в превод на древни суфистки текстове. Всички те говореха за едно и също: в сърцето на най-сухата зе ...

VladimirRuykov

Проза » Разкази

120 2 2

12+ С правилна ориентация

Иванчо току-що навършил пълнолетие и баща му го попитал:
Иванчо, за кого ще гласуваш на предстоящите президентски избори?
Иванчо: За Илияна Йотова, тате!
Бащата: Комунист ли си решил да ставаш, сине?
Иванчо: Не, тате, реших да стана наркотрафикант!

vega666

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

186 6 9

14+ След 10 години

БЕЛЕЖКА КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Настоящият текст е художествена измислица. Всяка прилика с реални лица, събития или организации е случайна и непреднамерена. Всички имена, персонажи, организации, операции, институции и обстоятелствата около тях са измислени за целите на произведението.
ВНИМАНИЕ: Текстът не е по ...

radew

Проза » Разкази, Повести и романи

108

Есен

„Всяко зло е за добро“ — така казваха старите хора. А именно в техните думи ние, младите, трябваше да разчитаме уроците, които времето ни оставя.
Липсва ми. Липсва ми онова далечно близко минало. Връщам се назад и отново си спомням светлите и мрачните моменти. И пак бяхме щастливи, и пак бяхме унили ...

И.Малчева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

110 2

Миниатюри - 5

Правиха му сечено и му се изходиха на метено. А той им го върна тъпкано.
Все му правеха напук и им беше спукана работата - той не само че не пукна, ами и хич не му пукаше.
Твърдо ми намекнаха да си омекотя твърдението.
За да не ги вземат за дупе и гащи, Киркор и Гарабед си избрали различни професии. ...

VladimirKostov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

92

„Кълновете“ на огъня - 4

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Любов, недоверие, пресметливост и страст
Танто нагази в дълбокия сняг в утринта на последния ден от четвъртия туртюп на пролетта. Бе тихо и снегът се сипеше ситно и гъсто. „Коловозите“ към главния път едва личаха и скоро ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

93

Специалната

Главният лакей свали благоговейно перуката от главата на седящия на леглото Луи XV и внимателно я положи върху поставката ѝ. Кралят, вече по нощница, се намести в средата и се облегна на голямата възглавница, без да сваля поглед от изправената пред леглото красавица. Малкото неугасени свещници я пра ...

Димитър_Малчев

Проза » Разкази

105

14+ Заветът на Краля - Глава 7: Пазителят на короната (Край на Част I)

Орсен Анторн затаи дъх, когато погледна нагоре към трона. Председателят на Събранието, който наскоро се беше събудил от дрямката си, вече го чакаше в основата на трибуната. Налагаше се внукът му да го подкрепя, за да се задържи на крака.
– Нека пръв да ви поздравя – каза старият граф Кент и немощно ...

Korchan

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

106

16+ Горчивият корен на любовта

Нощта над стария квартал Калса в Палермо беше притихнала, затисната от тежка средиземноморска мараня. Въздухът, лепкав и гъст като зрял смокинов сок, ухаеше на солено море, на прах и на разцъфнал жасмин. Природата наоколо бе синеока и красива, но безмилостна – същата като човешката съдба в тези вълч ...

VladimirRuykov

Проза » Разкази

149 3 8

Може и да се поразкрасим, докато готвим...

Знаех още от малка, а вероятно и много от вас знаят, че вкъщи може и да се поразкрасим, докато готвим... Често виждах как прави това - милата ми майка... Светла й памет! Тя беше по природа хубава и аз й се възхищавах, като не разбирах защо - когато белеше, например, краставица или режеше домат, лепв ...

dorageorg

Проза » Други

137 2 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пътепис

Нишки от пясък и хвърлен ориз

В тишините на Антарес: Соната за безплътните устни и сянката на Жрицата

12+ Човещина

„Кълновете“ на огъня - 8

Буркани

12+ "Експериментът"- Част 1

Призраци от мастило

Сергия за споделени мисли

Писмо от един поет

16+ Шлифер

14+ Три минути живот

14+ Коруба срещу Х

Пешеходци с диагноза

Представи

„Кълновете“ на огъня - 7

Цената на зенита

16+ Случаен свидетел

„Кълновете“ на огъня - 6

2036

Теза

Нещо ново се задава 6

Илюзия

В тишините на Антарес: Пурпурният сън на жаравата

14+ Умбра

Мразя кафето!

14+ „Кълновете“ на огъня - 5

14+ Мицел за кладница

14+ Юрей

Миш маш 35 Питане ... Много вожд, малко индианец

Пясъчният компас

12+ С правилна ориентация

14+ След 10 години

Есен

Миниатюри - 5

„Кълновете“ на огъня - 4

Специалната

14+ Заветът на Краля - Глава 7: Пазителят на короната (Край на Част I)

16+ Горчивият корен на любовта

Може и да се поразкрасим, докато готвим...

Опашка