33393 резултата
Тишина. Изведнъж в стаята чух дълбока въздишка. А бях сама.
  48 
На екрана – някакъв професор. Обяснява колко хубава е ваксината, дето правителството е закупило. Вярно – не е минала никакви проверки, няма разрешение за ползване, особено подозрително е приетото /!/ искане да няма недоволства от нея и фирмата да не носи НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ за евентуални последствия ...
  56  10 
Първият слънчев лъч се плъзна над увисналата врата на кошарата и освети балите със сено до яслите. Овцете се раздвижиха. Те си знаеха – сега ще се появи господарят, преметнал небрежно гегата зад врата, ще изсвири с уста и ще тръгне към полето. Кучетата ще се втурнат към първите овце, те ще заскачат ...
  45  11 
Десперадо Клинчев, по майка - Бандерас, излезе на терасата, протегна се като персийски котарак край включен калорифер и пусна поглед над кварталната шир. Ежедневието си течеше обичайно: комините коминяха, бездомниците бездомничеха, безделниците се биеха, за да се сгреят в хладната утрин, а слънцето ...
  35 
Не знам, защо съм писал делници, като нямам празници.
А това писание го подарявам на Зоя, да си развихри въображението, и ако желае да напише някой разказ - тя си има таланта за това.
Пък и други от сайта, ако решат може да заформим един "канкурс", или да ми изпращат названието на някоя болест и да ...
  63  12 
Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...
  18 
Пресрещнаха се слънчеви вълни –
имплозия!..
Отвъд, отвъд,
отвъд очите и плътта,
отвъд фасади, улици и тротоари… ...
 
“Мразехте се от люлката“, обичаше да казва майката на дебелото. Още когато семействата живееха в старата къща на дядото в центъра, двете момчета не се понасяха.
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...
  182  10 
"- Няма значение кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ... стига да стигна някъде. - допълни Алиса
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго"
"Алиса в Страната на Чудесата"
Път като всички останали. ...
  17 
Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...
  16 
Понякога трябва да застанеш на ръба на себе си за по – добра видимост
Владислава Тодорова
Светлините от все още отворените магазини се отразяваха в порозорците на преминаващите коли и градски транспорт.
Не знам дали усещането, което създаваха беше коледно или по – скоро носталгично.
Дали тъгувахме п ...
  21 
Сутринта се събудих. В стаята ми беше прашно. Разваленият часовник лежеше върху малката дървена масичка. Дрехите ми бяха нахвърляни по стола. Миризмата на мухъл дебнеше от всеки ъгъл. Преди не ми правеше впечатление, но днес ми се стори някак... непоносима. Беше крайно време да проветря тази стая съ ...
  91 
(препоръчва се да не се чете от мъже)
Една жена не би могла да обича мъж, когото може да излъже.
Не съществува абсолютна сигурност, в който и да е мъж. Обратното е вярно – винаги има абсолютна несигурност... заради природата на жената.
Всяка жена иска да бъде единствена за някого, но когато чуе това ...
  138 
Дали днес той ще е с децата, за всеки случай ще се гримирам. Не много – едно червило, малко парфюм, че може да се приближи – готово. Моите дали са облечени вече, туткат се с часове, малкия го оправих, но останалите двама, както винаги – до последно избират играчки за парка.
– Готови ли сте, тръгвайт ...
  262  16 
- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
  22 
Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...
  66 
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж, чиято възраст човек трудно би определил, защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма. Тялото му беше толкова изпито, че по-скоро приличаше на скелет. В тази поза стоеше вече дни върху изг ...
  72  10 
У дома сред непознати
Пролог
2066 г.
Берлин
“Във възмездието има живот.” Това са думи, които никога не мога да забравя. Думи, които моят баща често повтаряше. Моят баща – изтръгнат от майчината си утроба, спасен от непознати, отгледан под чужда стряха и накрая призован да възмезди своите роднини. ...
  56 
Глава 18. Личный кабинет А. Д.
Вошли в огромный кабинет. На большом пластмассовом столпе, похожем на подтаявшую свечу, за высокой спинкой пустого кресла, вились выдавленные незначительные буквы.
Птенец А. Д. расцвёл состоянием, елозил задними суждениями и сплющенными расчётами, глаза завалены сырыми ...
 
Хората казват, че Луната е красива. Може би дори романтична. Тя вижда душите ни. Вдъхновява поетите. Утешава моряците. Оставя отпечатъците си в самотните души, които я обичат...
Но може би...
Тя е бледа. Дори мъртва. Докосванията й са ледени. Светлината й идва от Слънцето. А тя е просто... тъмнина. ...
  163 
2 декември, сряда. Заглавие: „Представят национален план за готовност при пандемия“???
Ха?!
Що така бързат?
хххх
Като се сетя, че наскоро – през 2012 година, обсъждахме края на света… ...
  79  13 
Чудо
Чудни са делата Господни - в България хора без заплати
живеят в палати...???
Рай
Най - доброто място на земята е България! ...
  25 
Ала той нямаше време да размишлява върху този интересен научен проблем, защото в следния миг пред вратата изскочи лично Александър Трети, грамаден като ягуар, черен като катран, с огнени очи. Настръхнал и озъбен, той, същински Цербер, пазеше господарката си от посегателствата на махленската младеж.
...
  21 
Всеки човек прилича на друг. Близнаците притежават физическа прилика, но душевната им е прекалено различна, така както се различават листата на вечнозелените и широколистни растения. Подобни мисли минаваха през главата на момче, което работеше в едно атилие с майстора си. Майсторът му викаше от уваж ...
  68 
Вчера плаках… /Това изречение звучи малко, като вчера аках/ Не е цинично, защото и двете действия са физиологични.
Не знам, защо хората обичат да се делят на полове, на всичко отгоре, да ги слагат в някакви задължителни рамки.
Да-а, аз плаках, защото в ръцете ми умря /стенейки/ едно от многото бездо ...
  166  32 
Ще те обсипя с тишина. Защото те намразих. Намразих и всички твои недоизказани думи. Всички скрити истини – за мен лъжи. Всички твои усмивки, в които пращаше спокойствие. А аз трябваше да се досетя, че именно тази повърхност събира толкова много неща, от които да се тревожа. И заради които да си зам ...
  67 
Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...
  60 
В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, който го няма, друго не мога да разбе ...
  232  10 
Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
  26 
Овца или човек
Помислих си...
Защо съм "черната овца"?
Погледнах...
Край мене, блеят само черни. ...
  58 
Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
  87 
Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...
  227  22 
-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
  27 
Странно нещо е любовта. Мислех си, че съм открил това, което ме прави щастлив, а се оказва, че е поредната неудачна връзка. Случи ми се да изпадна в комични ситуация – резултат от разминаването на представите ми и действителността.
Аз съм тих и затворен човек, останах неженен най-вероятно поради фак ...
  33 
Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на тер ...
  31 
Сутрин.
Забързани хора в сиво ежедневие.
Вглъбени в телефони, проблеми, неслучвания, несбъдвания.
Минусови температури (навън и в душата).
Дядото на спирката, който вади хляб от джоба на якето си и храни гълъбите. ...
  27 
Карантина е... Вънка вали сняг, всичко е затворено, а какво липсва на част от целокупното човечество? Фитнесът, много ясно. Мало и голямо гледа тъжно страницата на любимия фитнес и припява „Ако зажалиш някой ден... за старата щанга...“
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...
  18 
На 25-ти ноември, около 20 часа, ми се обади мой познат, работещ във високите етажи на Топлофикация, за да ме предупреди, че от 22 часа парното в централната част на София ще бъде изключено за цяло денонощие, заради авария. Благодарих му най-сърдечно. Жестът му бе благороден и топлоспасяващ. Незабав ...
  97 
Роди се две седмици след определения от лекарите ден. На контра! Напук на майка, баща, баби, дядовци, роднини, комшийки...
Те ще му казват кога да се роди… Ама-ха! Какви са те, бе? Доктори някакви… Знаели… Да, но не знаят с кого си имат работа…
И се захвана да доказва на всички колко невероятно неза ...
  82 
Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...
  463  35 
Предложения
: ??:??