Проза

41,8 резултата

Сламеното сърце на нивата

Мила върви по нивата, разпуска медно русите си коси, сините ѝ очи искрят на лятното слънце. Приближава се до старото плашило, докосва с пръсти едва крака му. Вдига очи нагоре, усмихва се, а трапчинките разцъфват на бузите ѝ. Сламената снага на плашилото леко прошумолява, безжизнените му черни очи са ...
63 2

Врата в морето - Глава 5.- Един репортаж в бурята

Дните минаваха, пълни със служебни ангажименти и задачи покрай малкия, който растеше бързо. Графикът за дежурства стоеше на вратата на хладилника, боднат с магнит-таралеж и никой от тримата, застъпващи на смяна около бебето, не протестираше. Детето запълваше огромна празнота в живота им, която не ис ...
50 3

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков

Глава седемнадесета
„Понякога заговорниците се оказват в капана на собствената си мания. Заговорничейки пропускат да калкулират, че някой друг може да прави същото спрямо самите тях. Толкова са уплашени от безобразието, което вършат, че не допускат - или поне го правят по изключение, - че не са един ...
30

С една ръка, мила мале, по дупе ме глади

а с другата, оле боже, аршин урец вади!!!
Така най-красноречиво може да се тълкува информацията, която предаде Ройтерс:
"Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закон за бюджета за отбрана за следващата година, който ще бъде в размер на почти 1 трилион долара.
Законът влезе в сила, въпреки че съдърж ...
92 2 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков -16

Част втора
Тътенът на свободата
„Миналата година посетих мястото, където преди четвърт век Бауман е направил експеримента с, така да се каже, отмъкнати от Медицинарията въдворенци. Макар да бе зима (всъщност тамошно лято), пак бе доста студено - в най-топлите часове на денонощието термометърът се ко ...
62

Коледният подарък

Джеймс Евънс слезе по стълбището, бързо се промъкна покрай отворената врата на хазяйката и се озова на улицата. Нае един файтон до площад Ролинтън Скуеър, където се намираше магазина за играчки Хъдсънс. Вече бе купил подаръци за всички, оставаше да избере нещо само за племенницата си Мейбъл. И тази ...
157 5

Синята тубичка към вчера

Тео седи до мен, загледан в светналия екран на плазмения телевизор. Не ме докосва. Отдавна вече не милва косите ми както някога. Устните му са студени, а очите му търсят нещо друго. Търсят някоя друга. Свалям очилата си, потривам с пръсти слепоочията си. Тъпа болка леко пулсира зад очните ми дъна. С ...
75

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 8

Стаята за планиране беше скрита, заровена дълбоко под града — не просто под улиците, а под сигурния покров на вечната тъма. В утробата, от която се раждаха най — мрачните престъпни намерения.
Тук въздухът имаше ръждив вкус, а тишината беше от онези, които не успокояват, а напрягат. Подготвят те за н ...
70

Грегерия

За нищо на света не се притеснявайте за хората, които (умишлено) ви отбягват: те или не ви разбират или са разбрали, че вие сте по-умният...и те по никакъв начин не могат/не ще успеят да ви манипулират!
85 2

Асматични оргазми 12

1. Докато лейди Гнустър гледаше любимото си риалити, "Курвайвър", лорд Джордж дзепаше порно...
Интересното бе, че и двамата гледаха едно и също, но от различна гледна точка...
2. Лейди Гнустър бе прекалила с шерито и маргаритите, но това не я спря да врътне една френска на лорд Джордж.
- Милорд, таз ...
68

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 15

Глава петнадесета
„Щом погрознееш в нейните очи
и види в думите ти пепелянки,
тя няма да ти повели: „Мълчи!“,
а ще посърнат нейните лъчи ...
66

Борисов игра като брилянтен шахматист

С подаването оставка на правителството енергията на ловко дирижираните от КГБ протестърчета отиде в небитието. Останаха жалки лумпени - около 2000 души, които се мотаят като мухи без глави по площадите и улиците на София, за да повтарят мантри срещу еврото. Но Тато пръв издаде присъда на обречения и ...
298 1 17

Мехурчетата

Апокалиптичното ми въображение не ме оставя на мира ден и нощ. Ето какво ми нашепва то:
полезните идиоти от ПП-ДБ за пореден път изпраха Боко и Шиши и го пратиха на топло при милиардите им. Между другото, в суматохата на "Асен ли ще спечели предсрочните избори, Радев ще влезе ли в политиката?"...и б ...
78

Навигация

А всъщност, думата ми е за ии /изкуствен интелект/ и настъпателното му присъствие в естествения Живот. И уж, човекът го използва, а се оказва, че ИИ е използвателят, в ролята на троянски кон за съзнанието. На последващите размисли ме наведе изненадата, когато забелязах, че има специално уточнение сл ...
117 6

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 14

Глава четиринадесета
„Настъпил ли е краят, всеки опит за възстановяване на приключилото обрича дръзналите да го предприемат на неминуема гибел. Най-доброто решение в такъв случай е безусловната капитулация. Да уловиш момента на края обаче никак не е лесно. Светът привидно си е същият, ама съвсееем, ...
93

Окото

Казаха му, че ще види Свободата през крив макарон. И Окото се опита да я види, но нали макаронът беше крив, нищо не видя. И започна Окото да бута макарона и да го тегли, и пак да бута и пак да тегли. Опита се дори да го повдигне, за да го изхвърли със все сила. Но макаронът си стоеше там. И окото па ...
143 1 6

Коледен подарък

Мая си поглеждаше часовника и нервно барабанеше с пръсти по бюрото.Чудеше се на музикалния си талант и се усмихваше.Но една мисъл не и излизаше от главата.Този нейният Зари, къде ли е?Защо не идва да я вземе от работа?Бяха се уговорили, но...! Хвана я яд и на песента, и на бюрото, че и на пръстите и ...
67

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 13

Глава тринадесета
„Необходимо е да се разрешат на народа сатирата и жалбата. Скритата ненавист е по-опасна от откритата.“
Дени Дидро
Берлин, четвъртък - 9 май 2103
Минаваше 18.00, когато около огромната импровизирана трибуна в близост до помещаващия се в бившия Дом на учителя на площад „Александерпл ...
93

Дарът на самодивата

Баба ми е разказвала, че нейната майка имала интересна история, свързана със самодива. Когато била малка баба, сестра ѝ много боледувала. Била красиво момиче, но бледо, като че ли нещо не ѝ достигало. Къде ли не я водили да търсят помощ, но нищо не помагало.
Един ден майка ѝ, моята прабаба, отишла к ...
149 2

Подаръка, който не взех

В отделението беше тихо. Бях сам. Само трима пациенти имахме и дори не ми дадоха санитар – не, че и имах, все пак пациентите бяха лесни и сам се оправях без проблеми.
Преди година си смених отделението от интензивно неврологично в рехабилитационно отделение, та малко да си почина, че от стреса малко ...
118

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 7

Градът под тях сякаш кървеше. И кръвта му бе разноцветна светлина, струяща от всичките му магистрални съдове– силови възли, енергийни реактори, техноагрегати.
Покривът на транзитния хъб беше скосен, с почти отвесен наклон и бе страшно хлъзгав от дъжда, който не беше валял от небето, а се бе формирал ...
101

Врата в морето - Глава 4. - Работа

Утрото се усмихна с детски устни. Гергана отвори очи и се протегна като котка. От кухнята се чуваше глухо „танцуване“ по клавиатурата на компютъра. Бебето спеше до нея, примлясквайки доволно. „Алекс е ставал през нощта да го храни“ - помисли си тя. Време бе да приготви закуска, но сънят, който я спо ...
411 1 2

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 12

Глава дванадесета
„Измамникът измамен се оказва,
слепецът дивни прелести показва,
а някой - на илюзиите в плен -
от козните им бил е улеснен!“ ...
115

Да пази Бог

Моньо Синилков караше нервно колата. Прибираше се в къщи. Беше имал изморителен ден. Данъчните проверяваха строителната му фирма, жената мрънкаше за луксозно палто от мола, а капризната му дъщеря искаше нов Мерцедес.
- Ех жени...Лошо с тях, а без тях още по-лошо. - изпъшка ядосан Моньо и стисна тънк ...
132 2 4

Еленът на Дядо Коледа

Вековните борове бяха отрупани със сняг. Бели сипкави преспи бяха покрили цялото село и изглеждаха като огромно пухкаво одеяло, а храстите покрай тясната пътека сякаш бяха захаросани. Дим излизаше от коминчетата на къщите, носеше със себе си топлината на празника и разпръскваше аромата на коледни сл ...
197 1 3

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 6

Задната стаичка още трептеше от гръмкото ехо на думите му.
Но когато Бриллиант направи крачка назад, въздухът стана малко по-плътен — сякаш светът отново си пое дъх. Само за да спре да диша секунда по-късно.
Бум!
Стената вдясно избухна навътре, сякаш ударена от огромен таран. Прах, парчета бетон, ра ...
99

Асене, върни малко!

ПП-ДБ вече трайно се позиционираха в графата "полезни идиоти на Боко и Шиши": веднъж ги изпраха и промениха Конституцията по техен тертип, а за благодарност сега им предстои да поемат вината за несбъдналия си евро-рай. Нали не мислите, че правителството щеше да хвърли така бързо оставката, ако предс ...
115

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 11

Глава единадесета
„Какво твориш, мизернико проклет?!
Отрови ли забъркваш или биле,
с което да дариш на странник клет
неподозирано чудати сили?!...“ ...
97

Вестоносеца

ВЕСТОНОСЕЦА
(Антиколеден разказ)
Георги Ончев
Доктора затвори телефона. Бяха върнали Фильо. Когато избяга, се израдваха без време, че експертизата им се е разминала. Полицията обаче не допусна това и го докараха опакован като коледeн пакет с белезници и крачни вериги. Този път директорът на болницат ...
130 2

Болка с аромат на канела

Сълзи парят в очите ми. Седя в тъмната стая, взирам се навън. Снежинките танцуват пред прозореца ми, ослепителната белота осветява нощта. Болезнено тихо е, а вътре в мен бушува буря. Отново съм сама. Толкова сама, че чувам стоновете на душата си. Мразя Коледа, тогава болката безмилостно разрязва плъ ...
133

Датата

Ами пак сме в кафенето на Ленчето, къде другаде. Седим на топличко, сърбаме от чашките си унесено...
Ами то какво, няма интересно,...няма протести, смениха си местата разни политолози отразяващи протеста, с новопръкнали се , само че говорещи за след протеста...
Пълна скука. Даже сутринта от бързане ...
245 16

Мистерия край реката

Силвия бавно отпиваше от кафето си. Малкото бистро на брега на река Ямска предлагаше приятна прохлада в горещия летен ден. Чувстваше се прекрасно, но все пак желанието ѝ бе най-сетне да се качи на някоя от лодките при следващия курс.
Областта около течението на река Ямска бе обявена за резерват, а л ...
180 1 5

Илюзията на перфектния живот: как социалните мрежи подкопават самочувствието

„В свят, който непрекъснато се опитва да те направи някой друг — най-голямото постижение е да останеш себе си.“ — Ралф Уолдо Емерсън
Една част от обществото ни днес е белязана от всеобща неудовлетвореност, отегченост и песимизъм, породени отчасти от битовизма и монотонността на ежедневието. Това под ...
148 2

Внимавай какво си пожелаваш

да не стане така, че да се сбъдне. Тази известна максима се случи у нас. Мечтаната оставка на правителството е факт. Тя изненада и самата опозиция. Нейните лидери не изглеждаха щастливи, когато Росен Желязков обяви пред НС, че неговото правителство се оттегля от управлението. След този акт започва н ...
323 5 17

Господ забавя, но не забравя

Събуди се с чувство на празнота, на безразличие. Часът беше осем. Дори не ѝ се ставаше. Съкратиха я от работа и гаджето ѝ си намери друга жена. Единственото ѝ удовлетворение беше, че новата му любов е грозна – ниска и дебела. Но не беше само това, имаше ниски и пълни, но симпатични, а в тази жена са ...
175 2

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 5

Въздухът около него беше толкова разреден, тъй липсващ, че напомняше на изкуствено създаден вакуум. Вибрациите от апаратите по стените престанаха да се усещат. Дори капките кръв по пода изглеждаха като застинали в кадър.
Бриллиант просто стоеше. И това беше напълно достатъчно, за да промени гравитац ...
110

Поглед в дълбокото

Ще се престоря че е сън. Така е по-добре. Ще игнорирам всяка една пареща съзнанието ми мисъл да търся логиката, да се боря с въпросите. Сигурно ще изчезнат. Да изчезнат? Ооо не, те не могат да изчезнат без решение. Или могат. Млъкни. Спри се. Затвори очи и си представи онези закътени спомени на мира ...
145

Не заслужавам нищо

Смятах, че дори и хората с лош късмет заслужават нещо хубаво. Макар и минимално, щеше да напълни душата ми с мъничко радост. Може да се стори като каприз, но в мига щом разбрах, че ще дойде в града ми така чакан камиона на Кока Кола, оторавих едно голямо БЛАГОДАРЯ към бога. Толкова години копнеех да ...
103